Определение № 30906 от 30.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30906 гр. София, 30.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110110842 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, изпратена на 09.07.2024г. чрез ЕПЕП (което се установява в ЕИСС от електронното досие на делото), на ответника „фирма“ ЕООД, с която иска решението да бъде изменено в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 100лв. за държавна такса и 480лв. за адвокатско възнаграждение. Изтъква, че е налице злоупотреба с право и не се дължат разноски.

Отрича да са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., доколкото ищцата не била материално затруднена.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок (изпратена е чрез ЕПЕП на 09.07.2024г., когато изтича крайния срок), като в случая не е необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се иска изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

В мотивите на поставеното по делото решение съдът е изложил съображения защо намира, че в случая се дължат разноски на ищеца и процесуалния му представител, които не намира за необходимо да преповтаря. Упражняването на право на иск в защита на едно накърнено субективно право не представлява злоупотреба с право съгласно чл. 3 ГПК. По делото няма никакви твърдения и доказателства ответното дружество извънсъдебно да е признало нищожността на клаузата за неустойка от сключения договор за потребителски кредит и да е предложило на ищцата да й върне платената без основание суми. Напротив, на съда му е служебно известно, че същият многократно включва тази клауза в договорите, макар да му е известна многобройната съдебна практика, в която тази клауза се приема за нищожна.

Упражняването на процесуални права при накърнени субективни материални права не представлява злоупотреба, а защита, която се реализира по реда на исковия процес, както е сторено в случая.

По отношение на материалната затрудненост, в решението изрично е обсъдено 1 защо съдът приема, че не са налице основания да не се присъди в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 ЗАдв. Между тях е сключен договор за правна защита, в който е декларирано материалното затруднение на ищцата. Обстоятелството, че ищцата евентуално получава брутна заплата от около 2000лв. не обосновава извод за липса на материална затрудненост, доколкото има значение и какви разходи има лицето – за издръжка (своята и на други лица), за прехрана, за наеми, за кредити и т. н. Установява се, че ищцата има такива задължения, поради което само по себе си получаването месечно възнаграждение в сочения брутен размер не може да обоснове извод за липса на материална затрудненост. При извършена служебна справка в отдалечения достъп на имотния регистър, съдът установи, че ищцата не притежава имоти, от които да извлича доходи. Ето защо, съдът намира, че не е опровергано наличието на материална затрудненост.

С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за изменение на решението по реда чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2