Решение № 14 от 21.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ловеч, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20254300100533 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т. против ОС Габрово и ОС Велико Търново за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното производство започнало по гр.д. № 1062/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново и приключило по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово).

От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е образувано гр.д. № 1062/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново, че впоследствие производството продължило и приключило по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово. От ищеца се поддържа, че от ответниците е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието.

От ищеца е изведено искане за присъждане (чрез солидарно осъждане на ответниците) на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (започнало по гр.д. № 1062/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново и приключило по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово) в размер на сумата от 27 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Възраженията на ответниците ОС Велико Търново и ОС Габрово са за неоснователност на иска (правоизключващи) и се основават на оспорвания и доводи за липса на поддържаното от ищеца нарушение на принципа на 1 разумна продължителност на производството и за липса на твърдените от него неимуществени вреди, както и правонамаляващи възражения, основани на оспорвания на обстоятелствата, с които се свързва претендирания размер на обезщетението.

Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.

Двамата ответника също не вземат участие в съдебно заседание – чрез представляващите ги по закон административни ръководители или чрез процесуални представители по пълномощие.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на тримата ответника, поставяйки акцент върху ритмичното развитие на съдебното производство и върху липсата на твърдените неимуществени вреди.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 1062/2024 г. на ОС Велико Търново е образувано на 25.11.2024 г. по искова молба (вх. № 14173/25.11.2024 г.), подадена от К. Г. Т. против Районен съд - Горна Оряховица и Окръжен съд Велико Търново, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 6 000 лв., като в деня на образуването му делото е разпределено на съответния съдия докладчик. С определение № 1581/28.11.2024 г. съдебен състав на същия съд прекратил производството по делото и на основание чл. 7 ЗОДОВ изпратил същото на ОС Габрово. След изтичане срока на обжалване на определението с писмо от 09.12.2024 г. делото е изпратено на ОС Габрово.

На 11.12.2024 г. е образувано гр.д. № 627/2024 г. по описа на ОС Габрово. С определение № 1167/12.12.2024 г. определеният за докладчик съдия се е отвел от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, след което с определение № 1184/18.12.2024 г. следващият докладчик също се отвел от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. С разпореждане от 31.12.2024 г. на новия съдия докладчик исковата молба е оставена без движение с указания към ищеца за отстраняване нередовността й, вкл. за внасяне на държавна такса. Поради неизпълнение на дадените указания, определение № 81/20.01.2025 г. съдът е върнал исковата молба на К.

Г. Т. от 25.11.2024 г. и е прекратил производството по гр.д. № 627/2024 г. по описа на ОС – Габрово. Против определението не подавана частна жалба, като върху него е удостоверено, че е влязло в сила на 30.01.2025 г.

От показанията на свидетеля Б. Д. Б. се установява, че познава ищеца като човек от гр. Е. и живущ в един и същи квартал, но няма никакви отношения с него и няма представа за какви обстоятелства е призован да свидетелства по настоящето дело, като свидетелят посочва, че не е виждал ищеца от около една година. От показанията на свидетеля В. И. К. се установява, че е адвокат и познава ищеца от адвокатската колегия повече от десет години, но от около една година не го е срещала, че свидетелката също няма никакви отношения с него и няма представа за какви обстоятелства е призована да свидетелства както по настоящето дело, така и по други дела (над десет на брой), образувани по искови молби от К. Г. Т..

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от К. Г. Т. против ОС Велико Търново и ОС Габрово иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 27 000 лв., е неоснователен.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване, че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно производство относно негови граждански права, започнало по започнало по гр.д. № 1062/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново и приключило по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово с определение за прекратяване, с оглед на което същият е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период.

Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.

В случая продължителността на гражданското съдопроизводство от започването му на 25.11.2024 г. (с образуване на гр.д. № 1062/2024 г. на ОС Велико Търново) до прекратяването му на 20.01.2025 г. (с определение № 81/20.01.2025 г., по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово) се свежда до почти два месеца. Несъмнено, в този срок не е имало същинска правораздавателна дейност, доколкото съдът не е разрешил спора по същество, като прекратяването на производството е резултат от процесуалното бездействие на ищеца. В този смисъл производството по делото от започването до прекратяването му се характеризира с разумна продължителност.

С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда. За пълнота следва да се маркира, че от събраните по делото показания чрез разпита на свидетелите, поискани от ищеца, не само не се установяват означените в исковата молба неимуществени вреди (душевни болки и страдания, загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт от погазване на основните права), но и липсата на представа у свидетелите за състоянието и преживяванията на ищеца от последните няколко години, през което време сте не са имали общуване с него.

Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, 3 предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на Окръжен съд Велико Търново и Окръжен съд Габрово) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед осъщественото процесуално представителство на ОС Велико Търново от лице с юридическо образование и заявената претенция за възнаграждение (становище вх. № 8062/19.11.2025 г. на ОС Ловеч), такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален интерес над 10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от цитираната разпоредба, предвид конкретната правна и фактическа сложност на делото. С оглед конкретно положените процесуални усилия и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва заплати на ОС Плевен възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** против Окръжен съд Велико Търново и Окръжен съд Габрово, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв. от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство, започнало по гр.д. № 1062/2024 г. на ОС Велико Търново и завършило по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово.

ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Окръжен съд Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 16 сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ловеч, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20254300100533 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т. против ОС Габрово и ОС Велико Търново за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното производство започнало по гр.д. № 1062/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново и приключило по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово).

От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е образувано гр.д. № 1062/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново, че впоследствие производството продължило и приключило по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово. От ищеца се поддържа, че от ответниците е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието.

От ищеца е изведено искане за присъждане (чрез солидарно осъждане на ответниците) на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (започнало по гр.д. № 1062/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново и приключило по гр.д. № 627/2025 г. на ОС Габрово) в размер на сумата от 27 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.