Решение № 63 от 18.03.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. гр. Добрич, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500587 по опИ. за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Държавата чрез Министъра на земеделието и храните,представляван от главен юрисконсулт при ОДЗгр.Варна Б. Х.,срещу решение №11/02.02.2024 г. по гр.д.№158/2023 г. на Тервелския районен съд,с което не са уважени /са отхвърлени/ предявените от въззивника срещу „ЕКОФРУКТ” ЕООД,ЕИК 116532632,със седалище и адрес на управление

ПК:9401 с.Зърнево,ул.

„Първа“

№95,община

Тервел,обл.Добрич искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК във вр. чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на страните,че „Екофрукт” ЕООД дължи на Държавата,представлявана от Министъра на земеделието,следните суми:общо сумата в размер на 11 138,94 лв /единадесет хиляди сто тридесет и осем лева и 94 ст./,представляваща сбор от главници,както следва:2 435,38 лева - главница - обезщетение за ползване без правно основание на части от имоти от държавния поземлен фонд,а именно за част от земеделска земя с площ 7,121 дка от поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в землището на с.Нова

Шипка,общ.Долни чифлик,обл.Варна,за стопанската 2019/2020 г.,и 8703,56 лева - главница - обезщетение за ползване без правно основание на части от 1 имот от държавен поземлен фонд,а именно за част от земеделска земя с площ 25,449 дка от поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в землището на с.Нова Шипка, общ.Долни чифлик,обл.Варна,за стопанската 2019/2020 г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението до съда 15.03.2023 година до окончателното изплащане на сумата,както и сума от 1906,01 лв /хиляда деветстотин и шест лева и 01 ст./,представляваща обезщетение за забава/мораторна лихва на осн. чл.86 от ЗЗД като сбор от следните суми:мораторна лихва за забава върху главницата от 2 435,38 лв в размер на 416,73 лв за периода от 07.07.2020 г. до 14.03.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ и мораторна лихва за забава върху главницата от 8 703,56 лв в размер на 1 489,28 лв за периода от 07.07.2020 г. до 14.03.2023 г.,като Държавата,представлявана от Министъра на земеделието,е осъдена да заплати на „ЕКОФРУКТ” ЕООД сторени в производството разноски в размер на 3 600 лв.

Подадена е и частна жалба от Държавата,представлявана от Министъра на земеделието и храните,срещу определение №175/12.07.2024 г. по гр.д.

№158/2023 г. на Тервелския районен съд,с което е оставена без уважение молбата на Държавата по чл.248 ал.1 от ГПК,обективирана в горната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение,за изменение решението на ТРС в частта за разноските.

Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно поради противоречието му на материалния закон,като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.Докладът на първоинстанционния съд по делото бил непълен-не включвал подробни указания към страните относно разпределението на доказателствената тежест,като същият не включвал и материално-правна квалификация на предявените искове.Такава липсвала и в самото решение.С решението обаче било прието,че искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД не са предявени,поради което съдът отказал да разгледа такива.Като отказал да определи правната квалификация на исковете и достигнал до горния извод,първоинстанционният съд не бил изпълнил свое основно задължение да подведе процесните правоотношения под приложимата правна норма и да разгледа предявената претенция.След като намерил,че претендираното обезщетение не може да се търси по чл.34 ал.6 и 8 от ЗСПЗЗ,съдът следвало да приложи нормата на чл.59 от ЗЗД,доколкото претенциите се основавали на института на неоснователно обогатяване,а не да лишава ищеца от правосъдие.Било допуснато нарушение на материалния 2 закон-нормите на чл.34 ал.6 и 8 от ЗСПЗЗ и чл.59 от ЗЗД.Разпоредбите на чл.34 ал.6 и 8 от ЗСПЗЗ били приложени неправилно-въпреки че констатирал неправомерно ползване на процесните имоти от ответника,съдът отхвърлил исковите претенции само на формално основание.Решението било и необосновано.При правилно изяснена фактическа обстановка били обосновани неправилни изводи в противоречие със събраните доказателства.Въззивникът подробно коментира всички изводи на първоинстанционния съд и обосновава противоречието им с материалния закон и доказателствата по делото.Излага и подробни доводи по същество на спора.Настоява за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявените искове.Евентуално се поддържа,че районният съд се е произнесъл по непредявен иск,поради което решението му е недопустимо и следвало да бъде обезсилено,респ. делото следвало да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции,вкл. присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор въззиваемото дружество изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Счита,че дадената от районния съд правна квалификация на исковете по чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ е правилна,тъй като стъпва на обстоятелствата,изложени от ищеца,който в заповедното и исковото производство претендирал присъждане на сумите по горната разпоредба,посочени в т.ІІ на заповедта от 16.07.2020 г. на директора на ОДЗВарна,и обвързвал дължимостта на сумите с влязлата в сила административна заповед.Подробно са изложени съображения по същество на спора и недължимостта на сумите по заповедта.Ако се приемело,че исковете са на основание чл.59 от ЗЗД,се настоява за уважаването им до неповече от 1/3 от претендираните суми,като за база на обезщетението се вземе еднократният размер на средното годишно рентно плащане,а не трикратният му размер,както претендирала насрещната страна.Претендират се сторените от въззиваемия разноски в настоящата инстанция.

В частната си жалба срещу определението на ТРС по чл.248 от ГПК Държавата навежда доводи за неговата неправилност.Излага подробни съображения,че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно,и настоява за отмяна на определението и уважаване на молбата по чл.248 от ГПК.

В писмен отговор насрещната страна оспорва частната жалба като 3 неоснователна и с доводи за съответствие на присъденото й адвокатско възнаграждение с броя,цената на исковете и фактическата и правна сложност на спора настоява за потвърждаване на атакуваното определение.

Като постави на разглеждане подадените жалба,Добричкият окръжен съд установи следното: въззивна и частна

Жалбите са редовни като отговарящи на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 27.02.2024 г.,а жалбата срещу решението на ТРС е подадена по електронна поща и по традиционна поща на 12.03.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.03.2024 г.;частният жалбоподател е уведомен за определението на ТРС по чл.248 от ГПК на 23.07.2024 г.,а частната жалба срещу определението е подадена по пощата на 05.08.2024 г. при изтекъл за страната указан двуседмичен срок за обжалване на 06.08.2024 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодните за него първоинстанционни решение и определение.

По въззивната жалба на Държавата чрез Министъра на земеделието и храните,представляван от главен юрисконсулт при ОДЗ-гр.Варна Б.

Х.,срещу решение №11/02.02.2024 г. по гр.д.№158/2023 г. на Тервелския районен съд:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е обаче недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следните съображения:

Гр.д.№158/2023 г. на ТРС е образувано по повод искова молба с вх.

№913/02.06.2023 г.,с която са предявени от Държавата,представлявана от Министъра на земеделието,срещу „Екофрукт“ ЕООД,ЕИК 116532632,със седалище и адрес на управление

ПК:9401,с.Зърнево,общ.Тервел,обл.Добрич,ул.„Първа“

№95 обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК за установяване съществуването на вземания на Държавата от горното дружество-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №27/21.03.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№84/2023 г. на Тервелския районен 4 съд,както следва:

-главница в размер на 2 435,38 лв-обезщетение за ползване без правно основание на част от имот от държавния поземлен фонд,а именно на част с площ 7,121 дка от поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в землището на с.Нова Шипка,общ.Долни чифлик,обл.Варна,за стопанската 2019/2020 г.;

-главница в размер на 8 703,56 лв-обезщетение за ползване без правно основание на част от имот от държавен поземлен фонд,а именно на част с площ 25,449 дка от поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в землището на с.Нова Шипка,общ.Долни чифлик,обл.Варна,за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.03.2023 г. до окончателното им изплащане;

-сума в размер на 416,73 лв-мораторна лихва за забава върху главницата от 2 435,38 лв за периода от 07.07.2020 г. до 14.03.2023 г. вкл. и -сума в размер на 1 489,28 лв-мораторна лихва за забава върху главницата от 8 703,56 лв за периода от 07.07.2020 г. до 14.03.2023 г. вкл.

В открито съдебно заседание пред ТРС на 26.09.2023 г. Държавата е уточнила,че е допусната техническа грешка при посочване началната дата на забавата по последните два иска,като за такава да се счита датата 07.07.2021 г.

/вместо изпИ.ната в исковата молба 07.07.2020 г./,на която влязло в сила решението по адм.д.№9082/2020 г. на РС-Варна,респ.адм.д.№960/2021 г. на Административен съд-Варна,като първоинстанционният съд с протоколно определение е допуснал поправка на сочената грешка в исковата молба.В случая не се касае за изменение на исковете относно обезщетенията за забавено плащане за период преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,доколкото в исковата молба началната дата на забавата се обвързва от ищеца именно с датата на влизане в сила на решението по цитираните административни дела,която е 07.07.2021 г.,т.е. при посочените от ищеца обстоятелства действително се касае за погрешно визиране в исковата молба на началната дата на забавата вследствие техническа грешка.

От книжата по ч.гр.д.№84/2023 г. на ТРС се установява,че на 15.03.2023 г.

Държавата,представлявана на основание чл.24 ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните,е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Екофрукт“ ЕООД за вземанията-предмет и на настоящото исково производство.Заявлението е 5 уважено и е издадена заповед за изпълнение №27/21.03.2023 г. по ч.гр.д.

№84/2023 г. на Тервелския районен съд за процесните вземания.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника срещу заповедта.С разпореждане №186/20.04.2023 г. ТРС е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок от съобщението установителен иск за вземанията,за което заявителят-Държавата е уведомен на 02.05.2023 г.В срока по чл.415 ал.4 от ГПК,изтекъл на 02.06.2023 г.,са предявени настоящите установителни искове.Установителните искове относно вземанията за главница и обезщетение за забавено плащане-предмет на заповедта за изпълнение са допустими като предявени в рамките на законоустановения преклузивен срок и предвид идентитета между страните в заповедното производство и в настоящото исково производство и между вземанията по заповедта за изпълнение и тези-предмет на исковете.