Решение № 473 от 22.04.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Кюстендил, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520100540 по описа за 2024 година констатира следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 2711/05.03.2024г. по описа на РС – Кюстендил, подадена от „Йеттел България“ ЕАД против Л.

И. А..

Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.415, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92, както и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с предмет установяване съществуването на вземане, заявено по реда на чл.410 ГПК.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1732/2023 г. по описа на КРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящите установителни искове. В исковата молба се твърди, че между мобилния оператор „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД/ и Л. И. Антова били сключени следите договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответницата била абонат на ищцовото дружество:

1. Договор за мобилни услуги № 624461600 от 30.03.2021г. сключен за мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 11,99 лв. с вкл. ДДС или 9,99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била 1 предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 8,99 с вкл.

ДДС или 7,49 лв. без вкл. ДДС;

2. Договор за мобилни услуги № 624461694 от 30.03.2021г. сключен за мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 16,99 лв. с вкл. ДДС или 14,16 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13,99 с вкл. ДДС или 11,66 лв. без вкл. ДДС;

3. Договор за мобилни услуги № 624547417 от 20.04.2021г. сключен за мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 34,99 лв. с вкл. ДДС или 29,16 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 23,99 с вкл. ДДС или 19,99 лв. без вкл. ДДС.

Ответницата ползвала предоставените от дружеството мобилни услуги като за периода м. юни 2021г. – м. ноември 2021г. за неизпълнени задължения по горепосочените договори били издадени следите фактури:

- фактура № 7321191452/10.06.2021г. за отчетен период за потребление 10.05.2021 г. – 09.06.2021г. и включваща следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** – месечна абонаментна такса 7,49 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,33 лв., разговори към други национални мрежи 49,17 лв., роуминг таксуване (общо) 1,22 лв. и услуги с добавена стойност (SMS) 0,48 лв., които са в общ размер на 58,69 лв. без вкл.

ДДС – 70,43 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата е 70,43 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 3,18 лв., претендираната сума по фактурата е в размер на 67,25 лв.;

- фактура № 7321609424/20.06.2021г. за отчетен период за потребление 20.05.2021г. – 19.06.2021г. и включваща следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса 23,99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса 11,66, разговори към други национални мрежи 61,71 лв. и разговори с Теленор 109,89 лв., които са в общ размер на 184,26 лв. без ДДС и 219,91 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата е 243,90 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 25,73 лв., претендираната сума по фактурата е в размер на 218,17 лв.;

- фактура № 7322474309/10.07.2021г. за отчетен период за потребление 10.06.2021 г. – 09.07.2021г. общо 8,99 лв., включваща следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** – месечна абонаментна такса 8,99 лв. с вкл. ДДС;

- фактура № 7322879984/20.07.2021г. за отчетен период за потребление 20.06.2021 г. – 19.07.2021г. общо 37,98 лв., включваща следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса 23,99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** – 2 месечна абонаментна такса 13,99 с вкл. ДДС;

- фактура № 7323797222/10.08.2021г. за отчетен период за потребление 10.07.2021г. – 09.08.2021г. общо 8,99 лв., включваща следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** – месечна абонаментна такса 8,99 лв. с вкл. ДДС;

- фактура № 7324300471/20.08.2021г. за отчетен период за потребление 20.07.2021г. – 19.08.2021г., общо 37,98 лв., включваща следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса 23,99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса 13,99 с вкл. ДДС.

Посочва се, че вследствие на неизпълнение от страна на ответницата и на основание т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент, която не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, като потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки. Договорът за мобилни услуги, при условията на който е ползван мобилен номер ********** бил прекратен предсрочно по вина на потребителя поради изпадане в забава, за което операторът издал фактура № 7326407797/10.10.2021г., включваща задължения за неустойки за предсрочно прекратяване в размер на 39,91 лв., на основание т.11 от Договора. Тази сума представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 9,99 лв. всяка), а именно 11,99 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 27,92 лв. След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624461694 при условията на който е ползван мобилен номер *** по вина на потребителя поради изпадане в забава, операторът издал фактура № 7326896181/20.10.2021г., включваща задължения за неустойки за предсрочно прекратяване в размер на 52,42 лв., на основание т.11 от Договора. Тази сума представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 14,16 лв. всяка), а именно 42,48 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 9,94 лв. След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624547417 при условията на който е ползван мобилен номер *** по вина на потребителя поради изпадане в забава, операторът издал фактура № 7328196810/20.11.2021г., включваща задължения за неустойки за предсрочно прекратяване в размер на 124,02 лв., на основание т.11 от Договора. Тази сума представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 29,16 лв. всяка), а именно 87,48 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 36,54 лв. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. Задълженията на 3 ответницата не били погасени.

Предвид гореизложеното, е отправено искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№1732/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, против ответника Л. И.

А., ЕГН **********, както следва: 595,71 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № 7321191452/10.06.2021г., фактура № 7321609424/20.06.2021г., фактура № 7322474309/10.07.2021г., фактура № 7322879984/20.07.2021г., фактура № 7323797222/10.08.2021г., фактура № 7324300471/20.08.2021г., фактура № 7326407797/10.10.2021г., фактура № 7326896181/20.10.2021г., фактура № 7328196810/20.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Направено е възражение за местна подсъдност на делото. Заявява се, че предявените искове са допустими и основателни като изрично е посочено с писмения отговор ответницата прави признание на предявения срещу нея иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената по ч.гр.д. №1732/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил заповед за изпълнение. Моли съда да се произнесе по съществото на спора съобразно с признанието на иска. Ответницата заявява, че няма възможност да изплати задължението наведнъж, поради което моли погасяването да се извърши на равни месечни вноски. Противопоставя се на искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не оспорва предявените искове по основание и размер. Моли, на основание чл.78, ал.2 ГПК съдът да не присъжда разноски в полза на ищцовото дружество, тъй като признава иска и с поведението си не е дала повод за завеждане на делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца както в исковото, така и в заповедното производство.

С молба вх. № 461/14.01.2025г. ищцовото дружество е изразило следното становище, а именно: налице били предпоставките за произнасяне с решение при признаване на иска по чл.237, ал.1 ГПК. Счита, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което и поддържа искането си за присъждане на разноски и в двете производства като намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Не се противопоставя на искането на ответницата погасяването на задължението й да става на равни месечни вноски поради невъзможността й за заплащането му наведнъж.

Съдът като взе предвид така изразените становища на страните, намери 4 следното:

Налице са предвидените в чл.237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Ответницата е признала изцяло основателността на исковата претенция по основание и размер, като изявлението е направено лично от нея в отговора на исковата молба.

Призназнатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответницата има право да се разпорежда с него. С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Ответницата е направила искане за разсрочване плащането на дължимото. Съгласно разпоредбата на чл.241 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи изпълнението с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства. Ответницата не е представила никакви доказателства за своето имотно състояние, но доколкото ищцовото дружество не възразява срещу искането за разсрочване на вземането, съдът счита, че следва да го уважи като намира, че ответницата следва да заплаща на ищцовото дружество сума в размер на 124,57 лева месечно, считано от влизане в сила на решението до окончателно погасяване на вземанията, включително и разноските.

По разноските.

При този изход от спора право на разноски има само ищецът като възражението в противния смисъл от страна на ответницата се явява неоснователно, доколкото същата е станала повод за завеждане на делото.

Ищецът е сторил разноски в размер на общо 505 лева в заповедното производство – за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в общ размер на 705 лева разноски в исковото производство – за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като адвокатските възнаграждения са заплатени изцяло в брой. Релевираното от ответницата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение обаче се явява основателно поради следното: размерът на претендираното адвокатско възнаграждение и в двете производства се явява несъобразено с фактическата и правна и сложност на делото, както и с признанието на насрещната страна. Този размер отговаря на минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения 5 е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., с което е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Ето защо съдът счита за справедливо адвокатското възнаграждение да бъде определено под предвидения в НМРАВ минимум, а именно в размер на 200 лева с ДДС или общо 400 лева с ДДС и в двете производства.

Разпечатката съдържа 35 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76d08686-5700-4ad3-b70c-2f85ba264767