Решение № 106 от 20.09.2021, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Нови пазар , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Галина Николова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20213620100474 по описа за 2021 година

Производството по делото е предявен иск от „ЮБЦ“ ЕООД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 16/2021г. на НПРС срещу ответника ЮМ. ЮМ. Р. с настоящ адрес в с. Р. за сумата от 144,48 лв.главница.

Предявените искове са два установителни по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на сумата от 144,48 лв.главница.

Искът е спрямо ответника ЮМ. ЮМ. Р., който е отказал да получи съдебните си книжа и на основание чл. 44, ал.1 от ГПК се счита за редовно уведомен.

Ищецът сочи, че по силата на договор за мобилни услуги с клиентски на абоната № *** с избран тарифен план Vivacom *** с месечна абонаментна такса от 13,99лв. Сключеният договор е от *** г.Срокът на договора е за 24 месеца – до 09.01.2018 г. С допълнително споразумение от *** г. срокът на договора е продължен, като са променени условията за ползване на номера **********, като е избран тарифен план Smart М+ с месечен абонамент от 19,99 лв.и срок на този договор за 24 месеца.

На 10.08.2016 г. ответникът е сключил и друг договор за ползване на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, за ползване на мобилна услуга за номер ********** с избран тарифен план Vivacom Smart S+ с месечен абонамент от 19,90 лв. за срок от 24 месеца до дата 10.08.2018 г.

1

Ищецът сочи, че съгл. чл. 29 от ОУ към договора, по договора за мобилни услуги ищецът предоставя на ответника ползването на мобилни услуги, които се заплащат през месеца, следващ ползването им, съгл. чл. 50 от ОУ вр. чл. 43, т.1 от тях.

Ищецът твърди, че ответникът не е платил дължимите суми за периода от 15.01.2018 г. до 15.05.2018 г., вкл., на обща стойност от 187,17лв., от които претендира само 144,48 лв. В резултат на това е деактивиран абонамента на ответника на *** г.

Ищецът сочи, че на *** г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „С.Г. Груп“ ООД, което дружество е цесионер и собственик на вземанията по договор за цесия от *** г. на вземанията срещу ответника по договор за далекосъобщителни услуги с „БТК“ ЕАД.

Ищцовото дружество, като встъпило в правата на кредитор на валидно правно основание преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което предявява настоящия иск.

Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземането по заповедта за изпълнение за сумата от 144,48 лв.главница,съществува.

Относно вземането за сумата от 36,56 лв. мораторна лихва, ищецът е направил отказ от иска си.

Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.

Ответникът не е представи писмен отговор по иска. Същия е редовно призован по делото, съгл. чл. 44, ал.1 от ГПК, тъй като е направил отказ да получи съдебните книжа по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д № 16/2021 г. по РС Нови пазар се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото) за сумата от 144,48лв., посочена като главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението и 36,56 лв. мораторна лихва.

По заповедното производство е приложен договор, сключен между „Българска 2 телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника № *** от дата *** г., с клиентски номер на абоната № *** за избран от абоната тарифен план Smart М+ с месечна абонаментна такса от 19,99в. Сключеният договор е от *** г.Срокът на договора е за 24 месеца – до *** г.

Въз основа на процесният договор са издадени фактури, обективиращи вида и размера на дължимите за предоставените телекомуникационни услуги суми, а именно: фактура от ***г.на стойност 84,16лв., която е посочено, че е за предоставени услуги на стойност 68,56лв. и направени корекции на стойност 1,58лв. без ДДС или общо за сумата от 70,14лв. без ДДС или общо за 84,16лв. Срокът за заплащане на тази фактура е до *** г. фактура от ***г.на стойност 122,43лв., която е посочено, че е за предоставени услуги на стойност 54,14лв. без ДДС или общо за 64,97лв., както и остатък от предишен период в размер на 57,46лв. Общо се дължат 122,43 лв. Срокът за заплащане на тази фактура е до *** г. фактура от 15.04.2018г.на стойност 157,05лв., която е посочено, че е за предоставени услуги на стойност 28,31лв. без ДДС или общо за 33,97лв., както и остатък от предишен период в размер на 122,43лв. Общо се дължат 157,05 лв. Срокът за заплащане на тази фактура е до *** г. фактура от 16.05.2018г.на стойност 144,48лв., която е посочено, че е за предоставени услуги на стойност 2,00лв. без ДДС или общо за 2,40лв., лихва за забавено плащане от 1,01лв., както и остатък от предишен период в размер на 141,07лв. Общо се дължат 144,48 лв.

Срокът за заплащане на тази фактура е до *** г. фактура от ***г.на стойност 245,35лв., която е посочено, че е за предоставени услуги на стойност 0,00лв. без ДДС, както и остатък от предишен период в размер на 144,48лв. и корекции, дарения и услуги от партньори на стойност 99,78лв. Общо се претендират 245,35 лв. Срокът за заплащане на тази фактура е до *** г.

Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите. От приложените извлечения се установява, че само по първите две фактури има отчетено ползване на предоставени услуги. По останалите фактури се установява, че не са ползвани мобилни услуги, а са начислени такси и остатъци от неплатени предишни задължения по фактурите.

Съгласно ОУ на договорите на „БТК“ ЕАД, за абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, приложени по делото л. 34-42, съгл. чл. 25.2, абонатът заплаща ежемесечно – цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата и сгл. Чл. 25.3 и стойността на проведените разговори и други услуги посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец или 3 период.

Съгласно раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на договорените и отразени във фактурите парични задължения по договора за абонаментни такси, от което съдът приема, че същия не е изпълнил поетите с договора задължения.

В действителност се установява, че ползване на услуги има само през отчетените по първите две фактури периоди, но това не освобождава абонатите от задължението да заплащат ежемесечно дължимата и договорена от тях абонаментна такса, която в случая е в размер на 19,99лв.

Вземанията на ищеца по договора са с настъпил падеж, след изтичането на срока за плащане на последната фактура, по която има начислени суми за предоставени, но неплатени услуги - *** г., а на *** г. телефонът на абоната е бил деактивиран.

Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението си към „БТК“ ЕАД.

Касае се за периодични плащания, за които давността е 3 години, съгл. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, и давностния срок за събиране на неплатеното изтича на 02.07.2021 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предявено преди изтичането на давностния срок, а след неговото предявяване и съгл. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва. Съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давността не тече, докато трае съдебния процес относно вземането. Самият процес относно вземането стартира с предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство, а искът по чл. 415 от ГПК е негово продължение, при посочените в ГПК обстоятелства. В този смисъл претенцията на ищеца не е погасена по давност, в какъвто смисъл е възражението на ответника.

На *** г. е сключен договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД. По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД (гърба на л.31 от делото). Видно от Договор за цесия от ***г.

4 сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД и извлечение от приложение № 1 към него се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД вземането си към ответника в размер на 144,48лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД от ***г.

По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до ответника, за извършените цесии, но не са представени доказателства за връчването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .

Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, и това представлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.

В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Връчването на всички книжа по делото, в т.ч и на назначения особен представител на ответника е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на особения представител на ответника, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.

5

Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.