Определение № 3591 от 11.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3591 гр. София, 11.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Цветомила Данова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20231100604273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба (озаглавена "жалба-сигнал") от И. А. К., с ЕГН :

**********, чрез адв. А. Ж. – САК, срещу разпореждане № 8716 от 12.07.2023 г., постановено по НЧХД № 9049 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 96 състав, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 9049 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 96 състав, образувано по тъжба на И. А. К. срещу Ф.В.К. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

В жалбата се сочат основания за неправилност и незаконосъобразност на процесното разпореждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и допуснато нарушение по приложението на материалния закон. Изтъкват се доводи, че съдът няма правомощия да преквалифицира престъплението, поради изключителното право на прокуратурата върху такива действия. Възразява се също така, че неправилно съдът е прекратил производството и не е сезирал компетентната прокуратура и компетентния граждански съд.

В разпоредително заседание на 20.08.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание, проведено на 02 октомври 2023 г., частният тъжител и жалбоподател И. К., се явява лично и с адв. А. Ж., като се поддържа въззивната частна жалба по изложените в нея мотиви. Подробно ги развива в хода на въззивното производство и преповтаря изложеното в жалбата.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, частната въззивна жалба е неоснователна.

Въззивният съд за да се произнесе по правилността, обосноваността и законосъобразността на обжалваното разпореждане взе предвид следното:

1

С вх. № 187942 от 30.06.2023 г., в Софийски районен съд, Наказателно деловодство, е внесена частна тъжба от И. А. К., чрез адв. А. Ж. - САК срещу Ф.В.К., с твърдения за извършено от последния престъпление от частен характер – квалифицирано като такова по "чл. 144, ал. 1 НК и следващите", касаещо отправени на 20.06.2023 г. в сградата на Софийски районен съд, Гражданско отделение, находяща се в гр. София, бул. "**** III" № 54, пред съдебна зала № 21, за времето от 15:30 ч. до 16:00 ч. закани от страна на Ф.К., които са описани в тъжбата, така: "Ще те смачкам. Ще те ликвидирам. Ще те убия. Ще те пребия. Какво търсиш тук?".

Въз основа на подадената частна тъжба е образувано НЧХД № 9049 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 96 състав. След запознаване с всички материали по делото, първоинстанционният съд постановил проверяваното по настоящото дело разпореждане от 12.07.2023 г., приел, че в случая се касае за едно деяние, поради което същото следва да се квалифицира по по-тежкия резултат и с правна квалификация, в случая по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съдът е приел по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 НК, че престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК се преследва единствено чрез образуване на наказателно производство от държавното обвинение – прокурор (чл. 212, ал. 1 НПК), а не чрез подаване на тъжба до съда.

Поради тези обстоятелства съдията-докладчик от Софийски районен съд приел, че изложеното в тъжбата подлежи на наказателно преследване по общия ред чрез образуване на наказателно производство от прокурора..

Предвид гореизложеното, Софийският градски съд намира следното:

Съобразно промяната на НПК със ЗИДНПК /ДВ бр. 63 от 04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г./се отменя правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление. Задължение на съдията-докладчик още в първия стадий на съдебната фаза да извършва проверка дали в тъжбата се твърди престъпление, което се преследва, именно по частен ред, продължава да съществува. Това е така и доколкото съществува правомощието на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК, когато е образувано по тъжба на пострадалия, в случаите по чл. 24, ал. 5 НПК. Нормата на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали престъплението е токова, което се преследва именно по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на прокуратурата. Въззивният съд счита, че и след измененията в НПК от ДВ бр. 63/2017 г. е налице правомощие за съдията-докладчик да прекрати наказателното производство по дела от частен характер, ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, в това число, ако в същата не се съдържат данни за престъпление от частен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4, изр. първо от НПК , съдията-докладчик насрочва делото от частен характер, когато са налице основанията за разглеждането на тъжбата в съдебно заседание. По аргумент от противното, когато не са налице основанията за разглеждането на тъжбата, делото не се насрочва в открито съдебно заседание. Когато тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, защото в нея не е описано съставомерно деяние, което се преследва по реда частното обвинение, то съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, като основанието за това е предвидено в чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. Този извод, се подкрепя и от разпоредбата на чл. 252, ал. 4 НПК /ДВ,бр. 44 от 2018г./, съобразно която следва бъдат разглеждани в съдебно заседание редовни тъжби - "когато са налице основания за разглеждането й в с.з.".

Нередовността на тъжбата, поради липса на описано в нея престъпление от частен характер, обосновава прекратяването на наказателното производство. По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква след като съдиятадокладчик приеме тъжбата за редовна, съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането си по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна квалификация на фактите изложени в тъжбата. Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва освен тъжбата и 2 препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което, повдигането му по този вид дела е фактически състав, приключващ с разпореждането на съдията-докладчик, с което на практика се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. Доколкото съдът има процесуалното задължение да предаде на съд само по обвинения в престъпление и то такова престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство. Наред с изложеното до тук, ще следва да се спомене на следващо място, че изключително и единствено право е на съда да прецени дали правната квалификация отговаря на описаното деяние (независимо дали се касае за тъжба или обвинителен акт), респ. изцяло в правомощията на съда е да не приеме една правна квалификация или да измени същата, съобразно изложеното в обстоятелствената част на частна тъжба или обвинителен акт.

Тъжителят би могъл да защити правата си само и единствено в рамките на съответно производство от общ характер, чрез подаване на съответния сигнал до компетентната прокуратура и при обжалване евентуално на постановление за отказ да се образува досъдебно производство, което не е обвързано с определен срок, но не и чрез тъжба за престъпление от частен характер, каквото в действителност не е описано в тъжбата.

Съобразно константната съдебна практика задължение на съда е да квалифицира деянието, изхождайки от фактическите му признаци, изложени в тъжбата – напр. решение №472 по описа на Върховния касационен съд за 2001 г., ІІ наказателно отделение. В случая описаното в тъжбата деяние има признаците на престъпление по чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 НК, което е от общ характер, поради което преследването му въз основа частна тъжба е абсолютно недопустимо.

В заключение – въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно материалите по дело от частен характер не са препратени на държавното обвинение и/или гражданския съд.

Това е така, доколкото съдията-докладчик няма такова задължение и не следва чрез съда да се "улеснява" която и да било страна в процеса и да извършва от нейно име действия и да сезира други органи в съдебната система. Съдът има задължение да осъществи функциите си на независим, обективен и безпристрастен арбитър при решаването на конкретния правен спор между страните, с който е бил сезиран в рамките на провежданото пред него производство.

По изложените съображения въззивната инстанция не възприема доводите на жалб. И.

К., че Софийски районен съд е допуснал нарушение по приложението на материалния закон.

Софийският районен съд е приложил правилно и законосъобразно закона в обжалваното разпореждане. Липсата на произнасяне в открито съдебно заседание, не прави разпореждането неправилно или незаконосъобразно, след като е приложено адекватно и в съответствие с разпоредбите на НПК и НК.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него бъде оставена без уважение.

Съдът констатира служебно, че не е внесена дължимата държавна такса за въззивната инстанция в размер на 6 (шест) лева, като има направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК (приложима в настоящото производство) за освобождаване от държавни такси и разноски, поради затруднено социално и материално положение. Към подадената въззивна частна жалба има представена декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Съгласно посочената законова разпоредба по молбата (инкорпорирана в жалбата) за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани 3 обстоятелства.

Налице е практика на Върховния касационен съд, че съдът се произнася по молба на страната след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на нейното имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост страната, която иска освобождаване от държавна такса и разноски, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса и заплащане на разноски за водене на делото.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Съдът счита, че такава хипотеза е налице в настоящия случай, предвид декларираните в декларацията за материално и гражданско състояние доходи и материалното положение и наличието на здравословни увреждания.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд, II въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8716 от 12.07.2023 г., постановено по НЧХД № 9049 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 96 състав.