Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3222 от 30.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2933/2024
Вид
Решение № 3222
Подписан
30.05.2024
Състав
Любомир Василев, МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.32 · Закон за собствеността
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.38 ал.2 · Закон за собствеността
  • чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3222 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Михаела Касабова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100502933 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №2933/2024 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на Д. А. Д., ЕГН ********** от гр.София срещу решение №19018 от 20.11.2023 г постановено по гр.д.№69836/22 г на СРС , 82 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъдят на основание чл.109 ЗС М. М. А. ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ет.2, ап.3, Т. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр.

София, кв. *******, ул. „********* *******, В. Ц. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, П. Г. С. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв.

*******, ул. „*******, ап.1 и Е. К. С. ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв. *******, ул.

„*******, ап.1 ; да преустановят неоснователните действия, с които пречат на Д. да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор *** , като осигурят пълноценен достъп до имота /вътрешен двор/ с лек автомобил чрез предаване на ключ от порталната врата , като така автомобилът на Д. да може да преминава :

- и по частна жалба на Д. А. Д., ЕГН ********** от гр.София срещу определение №1807 от 12.01.2024 г постановено по гр.д.№69836/22 г на СРС , 82 състав , с което е изменено решение №19018 от 20.11.2023 г по същото дело в частта за разноските и Д. е осъдена да заплати на М. М. А. ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ет.2, ап.3, Т. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, В. Ц. Т.

1

ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, П. Г. С. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „*******, ап.1 и Е. К. С. ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ап.1 сумата от 1000 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Дворното място не е обща част на Етажната собственост /ЕС/ , защото в имота се намират 4 /четири/ броя гаражи индивидуална собственост на собствениците на жилища . Тези гаражи се ползват за жилищни нужди от роднини на лицата в ЕС . Решенията на ОС на ЕС в двора да не се обособяват паркоместа са нищожни и не са породили правни последици . Безспорно е налице неправомерно ограничаване и смущаване на правото на собственост на въззивника , което се доказва от показанията на св.С. Д. . Ответникът М. А. признава , че колата на въззивника преди е преминавала през входа и е влизала в дворното място . Ищцата има право да паркира в дворното място . На ищцата не е бил предоставен ключ и достъп през порталната врата .

Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба .

Наличните гаражи са с вход откъм улицата и обслужват само техните собственици . Входът на дворното място обслужва всички собственици . Като паркира колата си в двора ищцата пречи на останалите собственици . ОС на ЕС е взело решения как да се ползва дворното място и тези решения са задължителни за ищцата . Дворното място е подобрено от ответниците , а ищцата не е участвала в подобренията и ако паркира ще увреди настилката .

В частната си жалба Д. излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Адвокатското възнаграждение от 2000 лева е било по първоначалното производство , което е разделено . Липсват доказателства , че адвокатското възнаграждение е платено , защото е уговорено същото само да се преведе на депозит по адвокатска сметка до приключване на процеса , за което няма данни .

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на частната жалба.

Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.11.2023 г и е обжалвано в срок на 12.12.2023 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 24.01.2024 г и е обжалвано в срок на 30.01.2024 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на определението по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема следното :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част , като подобни пороци в случая не се установяват. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в 2 хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното .

С нотариален акт №34 от 09.03.2020 г. ищцата е придобила апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, заедно с ¼ идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***.

С нотариален акт № 163 от 22.12.2011 г., М. М. А. е придобил собствеността върху апартамент , сутеренна стая и гараж на сутерена на къщата , разположени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, заедно с ¼ идеална част от поземления имот, в което са построени самостоятелните обети, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.

С нотариален акт № 172 от 13.07.2018 г. Т. Н. Т. и В. Ц. Т. придобиват апартамент , сутеренна стая , мазе и гараж №5 с площ от 16 кв.м. в гр. София, кв. *******, ул.

„********* *******, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и поземления имот с идентификатор ***.

С нотариален акт № 7 от 21.12.2018 г. П. Г. С. и Е. К. С. придобиват самостоятелен обект в сграда и гараж №3 /хангар, депо / в гр. София, район „Витоша“, ул. „********* *******, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и поземления имот с идентификатор ***.

Ищцата представя извадка от кадастралния регистър на недвижимия имот , от който е видно , че на място има 5 /гаража/ , от които един е в сградата , а четири гаража са извън сградата .

Представен е Протокол за проведено на 25.10.2021 г. ОС на ЕС, на което е взето решение да не се паркират автомобили в съсобственото дворно място към къщата.

Представен е Протокол за проведено на 20.05.2022 г. ОС на ЕС , на което е взето решение да се подаде жалба до отговорните институции срещу Д. Д. поради неизпълнение на взетото решение на ОС да не се паркира в дворното пространство. С паркираната кола непосредствено пред входа се възпрепятства достъпа на останалите съсобственици.

Представен е Протокол за проведено на 30.09.2022 г. ОС на ЕС , на което е взето решение във връзка с необходимостта от мерки за сигурност и защита считано от 01.10.2022 г. голямата портална врата да бъде поС.но заключена. За целта ще има оставен ключ от катинара на вратата на общодостъпно място, а именно на ел. таблото вътре в сградата зад вратата, както и при домоуправителя и при необходимост от товаро-разтоварни или други подобни дейности всеки собственик да може да си отвори вратата.

Във връзка с взетото решение на ОС на собствениците на 25.02.2022 г., че не се обособяват паркоместа и не трябва да се паркират автомобили в двора към къщата, голямата портална врата да се отваря само при необходимост от товаро-разтоварни или други подобни 3 дейности, а през останалото време да бъде заключена, да се осигурят ключове на малката портална врата за всички собственици и считано от 01.10.2022 г. същата да се заключва. До ищцата е било отправено Предупреждение по чл. 6 ЗУЕС за неизпълнение на решение на ОС от 25.02.2022 г. и съставен Констативен протокол от 11.04.2022 г.

Според показанията на разпитания пред СРС свидетел С. Р. Д. /майка на ищцата/ до миналото лято ищцата си паркирала колата в двора, но след ремонта не давали да паркира вече там. Тя искала достъп до новата входна врата, но не бил даван ключ от вратата, за да си вкарва колата, независимо че другите имали гаражи на обща земя. Земята под гаражите била обща, а ищцата имала право на 160 кв. м. от двора. Свидетелката виждала преди други автомобили в двора. На ищцата се налагало да паркира на голямо разС.ие и било трудно да се придвижи, когато носи тежки неща. Собствениците никога й били давали ключ, тя била ограничена да си вкарва колата в двора, при положение, че има 160 кв.м. от него и другите имали гаражи на общото място. Ищцата не била споделяла да може да вземе ключ от порталната врата, никой не я бил уведомил за това. Не било известно и домоуправителят да е давал ключ. Ищцата била посещавала едно единствено събрание на ЕС.

Според обяснения на ответника М. М. А. пред СРС , ОС на ЕС единодушно решило, че ЕС не желае ищцата да си паркира автомобила в дворното пространство , защото няма достатъчно място за преминаване. Никой нямал отделен ключ, а ключът стоял на таблото и било обявено , че се намира там .

При тези доказателства от правна страна СРС е приел , че целта на предявения негаторен иск е да предостави защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Фактите, изложени в исковата молба са , че неоснователното действие се извършва от останалите съсобственици на дворното място - етажни собственици притежаващи обособени обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се гр.

София, кв. *******, ул. „********* *******.

Според СРС в чл. 3 ЗУЕС е посочено, че за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на ЗС. В случая се касае за сграда, в която има 4 /четири/ обособени самостоятелни обекти, които принадлежат на различни собственици, поради което според СРС е налице етажна собственост и са приложими правилата на ЗУЕС при нейното управление. Уважаването на иска по чл. 109 ЗС е свързано с предоставяне на търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, т.е. за да бъде ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответниците. Ищцата е собственик на ¼ ид. част от дворното място и твърди , че е лишена от възможността да паркира 4 автомобила си в него.

Според СРС в процесното дворно място не са обособени паркоместа. Дворното място е обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, считано от момента на възникване на ЕС /построяването на жилищната сграда дори и в груб строеж/. С построяването на жилищната сграда дворното място е станало обща част на ЕС по предназначение. В нормата на чл.38 ал.2 ЗС законодателят допуска общите части по предназначение да бъдат обособени за ползване само от някои от етажните собственици по общо съгласие на етажните собственици.

Според СРС паркирането на автомобили в процесното дворно място е било предмет на обсъждане от етажните собственици в три общи събрания, провеждани на 25.10.2021 г., 20.05.2022 г. и 30.09.2022 г., като на тях е било решено да не се обособяват паркоместа в съсобственото дворното място и да не се паркират автомобили в него, доколкото с паркираната кола /от ищцата/ непосредствено пред входа се възпрепятства достъпа на съсобствениците. Ищцата оспорва законосъобразността на решенията на ОС на ЕС , но няма данни да е обжалвала същите в преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС . Решенията на ОС на ЕС са влезли в сила по отношения на ищцата и са задължителни за нея .