Решение № 4171 от 18.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10607/2025
- Вид
- Решение № 4171
- Подписан
- 18.06.2026
- Състав
- Мария Милкова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4171 гр. С., 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. М. Запрянова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от М. М. Запрянова Гражданско дело № 20251100110607 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от М. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. ****, апартамент 11, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени в размер, вследствие смъртта на съпруга й В.Г.Б., който на 12.06.2024 г. около 10.00 ч. пострадал като пешеходец в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило в гр. С., при което е бил ударен от тролейбус марка „Шкода“ с инвентарен номер ****, управляван от водача П. М., ведно със законната лихва от 05.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е съпруга на В.Г.Б., който на 12.06.2024 г. около 10.00 ч. е пострадал като пешеходец в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило в гр. С., при което е бил ударен от тролейбус марка „Шкода“ с инвентарен номер ****, управляван от водача П. М. П.. Според ищцата водачът П. М. П. се е движел по ул. „Добринова Скала“ в посока от бул.
„Царица Йоанна“ към бул. „Панчо Владигеров“ и на кръстовището с ул.
„Проф. Александър Станишев“ тролейбусът е преминал през левия крак на съпруга .
Ищцата сочи, че на пострадалия е била оказана първа медицинска помощ в ИСУЛ, след което същият е бил приет по спешност за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ в изключително тежко общо състояние, като е бил хоспитализиран с работна диагноза „Травматична ампутация на ляво ходило и 1 фрактура на ляв глезен“. Твърди се, че В.Г.Б. е получил фрактура на пета метатарзална кост в средна към проксимална трета, фрактура на трета и четвърта метатарзални кости в проксимална трета, състояние след ампутация през проксималната фаланга на първи и втори лъч, остеолитични промени на дисталната фаланга на трети и четвърти лъч, както и остеопоротична структура на всички фаланги. Според ищцата е било извършено оперативно лечение под есмархов контрол, достигнато е до съдово-нервните снопове с последващо отпрепариране, лигиране на кръвоносните съдове и остра ампутация на нервите, като е последвала реампутация по Syme на ляв глезен през малеолите с компресивна превръзка.
Ищцата твърди, че въпреки проведеното лечение състоянието на съпруга се е влошило и на 20.06.2024 г. той е починал, като причината за смъртта е настъпила ескалираща полиорганна недостатъчност в резултат на тежките травми, получени при пътнотранспортното произшествие.
Според ищцата виновен за настъпването на пътнотранспортното произшествие е водачът П. М. П., който с поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал пресичащ пешеходец, въпреки че е имал възможност да го възприеме и да предотврати произшествието.
Ищцата излага, че вследствие на внезапната смърт на своя съпруг е претърпяла изключително тежки и продължителни неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки и трайни душевни страдания, загуба на най-близкия човек, емоционален срив и невъзможност да преодолее загубата, като твърди, че тези вреди продължават и към настоящия момент и ще се търпят и за в бъдеще.
Ищцата твърди, че собственикът на тролейбуса – „Столичен електротранспорт“ ЕАД, е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, със застрахователна полица № BG/23/124000027553, валидна от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., поради което ответникът носи отговорност да покрие в пълен размер деликтната отговорност на застрахования водач до размера на действително причинените неимуществени вреди, но не повече от лимита по застраховката.
Въз основа на изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати сума, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга В.Г.Б., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, протИ.правно поведение на водача на тролейбус марка „Шкода“ с инвентарен номер **** П.
М. П., твърдените вреди, причинно-следствена връзка между поведението и вредите, валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на ПТП.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ОЗК-Застраховане“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Ответникът твърди, че в конкретния случай процедурата по чл.380 от КЗ не е изпълнена изцяло, тъй като претендиращото лице е било уведомено за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива не са били представени пред застрахователя. Ответникът излага, че по образуваната доброволна преписка не е била представена банкова сметка, като сочи, че нормата на чл.380 от КЗ изисква с предявяването на претенцията да се предоставят пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, и поддържа, че това поведение представлява нарушение на процедурата за доброволно решаване на споровете по чл.380 от КЗ, нарушение на принципа на добросъвестност по чл.3 от ГПК и злоупотреба с права.
Ответникът поддържа, че в исковата молба не е изяснена в цялост фактическата обстановка и механизмът на пътнотранспортното произшествие, не са изложени факти и обстоятелства около настъпването му и не са изследвани причините за настъпването му с оглед приноса на всеки от участниците.
Ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие и поддържа, че отговорен за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е единствено пешеходецът, Власаки Ганчев Велков, като се твърди, че същият не се е съобразил с интензивността на движението, с останалите участници в движението, със сигналите на светофарната уредба и е предприел пресичане на непредназначено за целта място, като без да се увери в безопасността е навлязъл на платното за движение в опасната зона за спиране на тролейбуса.
Ответникът заявява, че не оспорва наличието на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД и собственика на тролейбус марка „Шкода“, модел „Солсарис“, с инв. № ****, валиден към датата на настъпване на процесното събитие – 12.06.2024 г.
Ответникът твърди, че получените увреждания, респективно леталният изход, са резултат единствено от собственото виновно поведение на пострадалия и оспорва пряката причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и леталния изход за пострадалия, както и оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното произшествие и твърдените от ищцата вреди, включително обема на болките и страданията.
Ответникът излага, че евентуално и само ако бъде установено основание за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, е налице независимо съизвършителство от страна на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, тъй като по време на престоя и лечението на пострадалия в това лечебно 3 заведение състоянието му се е влошило необяснимо и прогресивно, като се твърди наличие на пропуски при установяване нивата на редица показатели, посочени като глюкоза, урея и креатинин, които пропуски според ответника са в пряка причинно-следствена връзка с влошаването на състоянието и настъпването на летален изход и са резултат от бездействия при нарушаване на правилата на добрата медицинска практика и влошено качество на предоставяните медицински услуги.
Ответникът поддържа и евентуално възражение за съпричиняване от страна на починалия, като твърди, че пострадалият е имал обективна възможност да възприеме тролейбуса и обстановката на пътното платно, да се съобрази с пътните знаци и маркировка и със сигналите на светофарната уредба и да предприеме действия за предотвратяване на произшествието, но внезапно е навлязъл в платното за движение и е попаднал в опасната зона за спиране, с което е нарушил разпоредбите на Закона за движението по пътищата относно пешеходците.
Ответникът оспорва настъпването на претендираните от ищцата неимуществени вреди и твърди, че същите са недоказани, а претендираното обезщетение в общ размер на 200 000.00 лева е необосновано завишено и несъразмерно.
Ответникът поддържа, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви, а на самостоятелно основание възразява срещу претенцията за лихви, като твърди, че на основание чл.380, ал.3 от КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на претендиращото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, поради което застрахователят не дължи лихва за забава.
Ответникът иска, на основание чл.219, ал.2 от ГПК, да бъде допуснато участието на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, ЕИК 130345786, адрес: гр. С., р-н Красно село, бул. „Ген. Тотлебен“ № 21, като трето лице – помагач на страната на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД.
В доказателствена тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл.45 ЗЗД, евентуално да установи твърденията си за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пешеходеца, евентуално от страна на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че по отношение на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“, с инв. № ****, е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК Застраховане” АД и собственика на този тролейбус, валиден към датата на 4 настъпване на процесното събитие - 12.06.2024г.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението към съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и съответстващо на останалия доказателствен материалq се установява, че на 12.06.2024 г. около 10:00 часа в гр. С. тролейбус марка „Шкода Соларис“ с инвентарен № ****, обслужващ тролейбусна линия № 6 по направление ж.к. „Люлин“ – „Сточна гара“, се е движил по бул. „Добринова скала“, след което е предприел маневра завой надясно по ул. „Проф. д-р Александър Станишев“ в посока бул. „Панчо Владигеров“. В процеса на извършване на тази маневра е реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащия отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец В.Г.Б., в резултат на което последният е получил тежки травматични увреждания на левия долен крайник.
Вещото лице е извършило анализ на протокола за оглед на местопроизшествието, приложената скица, фотоалбума към досъдебното производство, свидетелските показания и данните от GPS системата за контрол и управление на превозното средство, като въз основа на тези доказателства е изготвило мащабна реконструкция на механизма на произшествието. При анализа на следите от червеникава течност върху пътното платно, позицията на тролейбуса след спирането му и траекторията на движение на превозното средство вещото лице е приело, че мястото на удара се намира в дясната пътна лента на ул. „Проф. д-р Александър Станишев“, на 13,6 метра след кръстовището с бул. „Добринова скала“ и на 2,5 метра навътре от границата между платното за движение и тротоара, считано спрямо посоката на движение на тролейбуса. Установено е още, че мястото на удара се намира на около 7,2 метра след пешеходната пътека, разположена след кръстовището.
Според заключението пътната обстановка към момента на произшествието е била нормална - пътната настилка е била суха, асфалтова, без неравности и замърсявания, времето е било ясно, а видимостта - добра.
Кръстовището е било регулирано със светофарна уредба, като макар по делото да не е приложена циклограма на светофарната инсталация, вещото лице, след извършена справка и анализ на организацията на движението, е приело, че разрешителният зелен сигнал за завиващия надясно тролейбус е съвпадал със 5 зеления сигнал за пешеходците, пресичащи в съответното направление.