Решение № 6999 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6999 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100509000 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 9372от 02.06.2023 г., постановено по гр. д. № 39701/2022 г. по описа на СРС, 41-ви състав, са частично уважени предявените от И. С. Н. срещу „Б.“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 87, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2811,06 лева, платена по сключен договор за туристически пакет № 5000262278 от 04.08.2021 г., изменен с договор за туристически пакет № 5000263622 от 18.08.2021 г., развален считано от 30.12.2021 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска (20.07.2022 г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 151,49 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната за периода 07.01.2022 г. – 19.07.2022 г., като искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 151,49 лв. до пълния предявен размер от 163,98 лева и за периода 22.12.2021 г. – 06.01.2022 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 118,50 лв., представляваща разноски за държавна такса в настоящото производство, както и да заплати на адв. Яв. К., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 595 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата в производството пред СРС, а ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3,05 лева. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са частично уважени предявените от ищцата осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. Д. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са 1 изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че ищцата и пътниците не са изпълнили задълженията си към ответника и самолетната компания, независимо виновно или не, поради което се е стигнало до неизпълнение на договора за туристически пакет, което обаче не е по вина на ответника. Сочи, че ищцата се явява възложител по договор за туристически пакет (ДТП), сключен с ответника в качеството му на туроператор, като договорът е сключен в полза на трети лица – С. и К. К. („Пътниците").

Изтъква, че съгласно раздел III, т. 4 от договора, туроператорът изпълнява изискванията на Регламент (ЕО) №1107/2006 на Европейския парламент и на съвета от 05.07.2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена мобилност при пътувания по въздух („Регламента"), като възложителят се задължава да уведоми туроператора в писмен вид в точка IX от договора за туристи с увреждания или с ограничена мобилност, а съгласно раздел V., т. 5 от договора, при неспазване на задълженията от страна на възложителя, туроператорът не гарантира изпълнението и качеството на туристическата програма. Счита, че съгласно условията за превоз на авиопревозвача, пътуващият К. К. попада в категорията на „Пътници с ограничения“. Сочи, че за тези пътници България Еър изисква писмено лекарско разрешение за способността на пътника да пътува по въздух, като лекарското разрешение следва да се представи на България Еър не по-късно от 3 работни дни преди изпълнението на полета. Твърди, че за ищцата е съществувало задължение за уведомяване на ответника и/или авиокомпанията за настъпилия с К. К. инцидент, което не е изпълнено.

Поддържа, че счупването на ръката на пътника е случайно събитие, но независимо кога се е случило, то не прави невъзможно задължението на ищцата да вземе лекарско разрешение и/или поне да уведоми туроператора за това. Твърди, че не са налице достатъчно доказателства относно момента на настъпване на счупването, тъй като заключенията на първоинстанционния съд се основават че пътникът е претърпял въпросния инцидент на 30.08.2021 г., вследствие на който ръката му е гипсирана, се основават единствено на свидетелските показания на съпруга на ищцата. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да осигури транспорт, то той носи отговорност, без да вземе предвид поведението на ищцата, а именно, че към датата на недопускане на пътника на борда на самолета, ищцата е била в забава на задължението си за уведомяване. Поддържа също така, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че пътникът не попада в категорията „пътници със специални нужди“, с оглед на критериите за приложение на изискванията на Регламента и условията на авиопревозвача, като съдът е достигнал до този извод единствено на база свидетелския показания на съпруга на насрещната страна по време на откритото съдебно заседание на 08.02.2023 г. Твърди още, че тъй като налице е била възможност за ищцата да изпълни задълженията си както към туроператора съгласно чл. раздел III, т. 4 от Договора, както и към авиопревозвача преди осъществяване на полета, не са налице обстоятелствата въз основа, на които първоинстанционният съд е направил заключение за приложението на чл.

89 ЗЗД. Счита, че в случая ищцата е била неизправна страна, а ответникът - изправна, в смисъл, че не носи отговорност за неизпълнението. Също така сочи, че, приетата от първоинстанционния съд като „уведомление за разваляне" покана, не съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 87 ЗЗД. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата – ищца И. С. Н., чрез процесуалния си представител – адв. Яв. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подала в срок отговор на въззивната жалба, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, съгласно представен в о.с.з. от 18.10.2024 г. списък по чл. 80 ГПК.

Решението, в частта, с която предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 86, 2 ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 151,49 лв. до пълния предявен размер от 163,98 лева и за периода 22.12.2021 г. – 06.01.2022 г., не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи (т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). Следователно за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД е необхоД. кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е бил сключен договор за туристически пакет № 5000262278 от 04.08.2021 г., изменен с договор за туристически пакет № 5000263622 от 18.08.2021 г. (л. 70 и сл. от делото пред СРС), с ползващи се лица С. В. К.а и нейният непълнолетен към момента на сключването на договора син – К. Д. К.. Предмет на договора е почивка в Испания – Палма де Майорка, за периода 31.08.2021 г. – 07.09.2021 г. Съгласно § 1, т. 67 от ДР на ЗТ, „туристически пакет“ е комбинация най-малко от два различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция, ако тези услуги са комбинирани от един търговец, какъвто е настоящият случай – в договора е посочено, че туристическият пакет включва превоз на пътниците, трансфери, хотелско настаняване, седем броя нощувки и други допълнителни туристически услуги.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответното дружество пълната пакетна цена по договора в размер на 2811,06 лв. , както и че на 31.08.2021 г. С. К.а и К. К. са се явили на летище София, като К. К. е бил със счупена и гипсирана ръка и поради това не е бил допуснат до борда на самолета.

В случая, с направеното от ищцата уточнение на исковата молба (л. 47 и сл. от делото 3 пред СРС), се твърди че основанието за имущественото разместване е отпаднало поради развалянето на договора за туристически пакет поради загуба на интерес от изпълнението на договора, тъй като, предвид предмета на договора (почивка в Палма де Майорка по конкретен пакет, в конкретен период от време), задължението на ответното дружество е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време и към 10.09.2021 г., когато е отправена покана за връщане на платените по договора суми, вече е било станало безполезно за ищцата.

Съгласно практиката на ВКС< обективирана в Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК, за да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД – поради разваляне на договора при неизпълнение, е необхоД. ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необхоД.то съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87 ал.1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.