Определение № 150 от 29.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 29.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Ив. П.а Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600154 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Р. Ж. П. от АК – Варна, в качеството му на защитник на осъдената П. Б. С., срещу определение № 289/01.07.2026 г., постановено по ЧНД № 357/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й по НОХД № 1538/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че осъдената не е дала достатъчно доказателства за трайна положителна промяна в своите нагласи, мислене и поведение. Защитата счита, че изложените в становището на началника на Затвора – Сливен фактически констатации сочат на напреднал, според жалбоподателя завършен поправителен процес, но не кореспондират с отрицателния краен извод на затворническата администрация. Акцентира се върху плавната и безпроблемна адаптация на осъдената към пенитенциарната среда, спазването на установените ред и дисциплина, изпълнението на разпорежданията на служителите, липсата на дисциплинарни наказания и на регистрирани случаи на употреба на алкохол или психоактивни вещества. Като доказателства за поправянето на С. се сочат устойчивата й трудова ангажираност, включително полагането на доброволен труд, работата в шивашкия цех и в затворническия магазин, получените награди, участието в културно-масови мероприятия и провежданата индивидуална корекционна работа. Изтъква се и промяната в 1 правния й статус, изразила се в замяна на първоначалния „строг“ режим с „общ“ и последващото й настаняване в затворническо общежитие от открит тип. В жалбата се възразява срещу придаденото значение на запазените дефицити в зоните „Употреба на наркотици“, „Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“, както и на поддържаната връзка с криминално проявено лице.

Поддържа се, че положителните прояви на осъдената покриват критериите по чл. 439а НПК и не са получили необходимата оценка от окръжния съд.

Защитата се позовава и на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Винтер и други срещу Обединеното кралство“, като излага съображения относно променящия се баланс между целите на наказанието и засиленото значение на реабилитацията в хода на неговото изпълнение. С оглед на тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване на П. Б. С. от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

В постъпило по делото писмено възражение началникът на Затвора – Сливен изразява становище, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Поддържа се, че първоинстанционният съд е извършил цялостна и правилна преценка на оценката на осъдената, индивидуалния план за изпълнение на присъдата и останалите доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че липсват достатъчно данни за нейното поправяне. Акцентира се върху обстоятелството, че въпреки понижаването на оценката на риска от рецидив от 74 на 60 точки, той продължава да бъде в средните стойности, като не е отчетена осъзната и устойчива положителна промяна, а дефицитите в областите „Нагласи“ и „Употреба на наркотици“ се запазват. Посочва се и липсата на активност от страна на С. за участие в дейности, насочени към преодоляване на зависимостта от психоактивни вещества. Според началника на затвора поправителното въздействие следва да продължи с оглед личностното възстановяване на осъдената и приобщаването й към социално приемливи и законосъобразни модели на поведение, поради което се предлага частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението на Окръжен съд – Сливен – потвърдено като правилно и законосъобразно.

В писмено становище, депозирано пред настоящата инстанция, прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас изразява позиция, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Прокурорът споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, че по отношение на осъдената П. Б. С. е изпълнена единствено формалната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - фактическото изтърпяване на повече от половината от наложеното й наказание „лишаване от свобода“.

Поддържа се обаче, че не е налице втората кумулативно предвидена 2 предпоставка - осъдената да е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. В становището са отчетени липсата на дисциплинарни наказания, получените награди, трудовата ангажираност на С., промяната на режима и настаняването й в затворническо общежитие от открит тип. Същевременно се акцентира върху регистрираното нарушение на работното място, отразено в докладна записка № 16/23.02.2026 г., както и върху обстоятелството, че въпреки намаляването на оценката на риска от рецидив от 74 на 60 точки, той продължава да бъде в средните стойности. Според прокурора тези данни не позволяват да се приеме, че при осъдената е настъпила достатъчно съществена и устойчива положителна промяна. Споделено е становището на началника на Затвора - Сливен, че корекционното въздействие следва да продължи с оглед преодоляване на установените дефицити и приобщаване на осъдената към социално приемливи и законосъобразни модели на поведение. Поради изложеното прокурорът предлага обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

Апелативен съд – Бургас, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите, изложени в частната жалба, и извърши самостоятелна проверка на обжалваното определение, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в предвидения от закона седемдневен преклузивен срок от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил доказателствата от затворническото досие на осъдената, справката за изтърпяната част от наказанието, оценките на риска, първоначалния и актуализирания индивидуален план за изпълнение на присъдата, данните за трудовата й ангажираност, наградите и поведението й, както и становищата на страните и на затворническата администрация.

При извършената доказателствена съвкупност установено следното: самостоятелна проверка на същата настоящият въззивен състав приема за

П. Б. С. е родена на .. г. в гр. Варна, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна.

С влязло в сила на 05.11.2024 г. споразумение по НОХД № 1538/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна П. Б. С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто и пето, вр. чл. 20, ал. 2 НК и й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

3

С протоколно определение от същата дата е определено общо наказание по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 833/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 9/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл. 68, ал. 1 НК това наказание е приведено в изпълнение, като е определено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

За времето от 08.11.2024 г. до 21.08.2025 г. С. е изтърпяла в Затвора – Сливен наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено й като общо наказание по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 833/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 9/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

От 21.08.2025 г. С. изтърпява наказанието по НОХД № 1538/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като е зачетено предварително задържане в размер на пет месеца и осем дни.

Първоначално определеният „строг“ режим е заменен с „общ“, считано от 03.09.2025 г., а от 15.12.2025 г. осъдената е настанена в затворническо общежитие от открит тип.

Към датата на първоинстанционното съдебно заседание – 01.07.2026 г., от наказанието по НОХД № 1538/2024 г. С. е изтърпяла фактически една година, седем месеца и двадесет и седем дни, като неизтърпеният остатък е възлизал на два месеца и три дни.

По време на изтърпяване на наказанието осъдената не е била дисциплинарно наказвана.

На 15.12.2025 г. тя е наградена с „писмена похвала“ за проявени инициативност, старание, креативност и отговорно отношение при подготовката на украсата за коледните и новогодишните празници. На 24.11.2025 г. е наградена с удължено свиждане за конкретни успехи на работното място и цялостно добро поведение, а на 19.05.2026 г. - за активно участие в дейности за осмисляне на свободното време и оказване на положително влияние върху други лишени от свобода.

С. е била трайно трудово ангажирана. От 06.01.2025 г. до 24.03.2025 г. е работила в шивашкия цех, от 24.03.2025 г. до 16.04.2025 г. е полагала доброволен труд като продавач в затворническия магазин, а от 16.04.2025 г. е назначена на щатно работно място на същата длъжност.

На 23.02.2026 г. обаче е регистриран случай на предаване на стока чрез трето лице на друга лишена от свобода. За това поведение не е наложено дисциплинарно наказание, но случаят е документиран с докладна записка и е оценен от ресорната администрация като проява на запазени дефицити в разпознаването и разрешаването на проблемни ситуации.

4

Осъдената е участвала в интерактивно състезание, конкурс за изработване на автентична сурвакница и периодично организирани шахматни игри. Същевременно не е проявила достатъчна самостоятелна инициативност за включване в останалите достъпни форми за развиване на социални и граждански умения, функционална грамотност и умения за преодоляване на зависимостта от психоактивни вещества. Въпреки отправяните препоръки и предоставените по-широки възможности след настаняването й в затворническо общежитие от открит тип, не е отчетено съществено повишаване на активността й в дейности с обучителен, квалификационен и развиващ характер.

В хода на изпълнение на наказанието са изготвени три оценки на риска от рецидив. При първоначалната оценка от 10.12.2024 г. рискът е определен на 74 точки, при годишната оценка от 01.12.2025 г. – на 68 точки, а при актуалната оценка от 08.06.2026 г. – на 60 точки. При всички оценки рискът остава в категорията „среден“.

При първоначалното оценяване като проблемни са идентифицирани областите „Жилищно устройване“, „Управление на финанси и доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Употреба на наркотици“, „Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“.

В актуалната оценка е отчетена положителна промяна в областта „Управление на финанси и доходи“, свързана с наличието на законни доходи от трудова дейност в условията на затвора. Положителна динамика е отчетена и в областта „Начин на живот и обкръжение“, основно поради ограничаването на контактите с външната криминална среда в условията на лишаване от свобода. Наред с това е установено, че С. продължава да поддържа близка връзка със своя партньор, който е бил съучастник в престъпните деяния.

Вследствие на тази връзка е отчетено повишаване на стойностите в областта „Взаимоотношения – семейство и партньор“. В областта „Мисловни умения и поведение“ е настъпило само минимално намаляване на стойностите, като са запазени дефицитите в разпознаването и разрешаването на проблемни ситуации. В областите „Нагласи“ и „Употреба на наркотици“ не е отчетена съществена положителна промяна.

На 01.12.2025 г. е извършено препланиране на присъдата, с което осъдената се е запознала и което е подписала. В него като текуща е отразена целта за преосмисляне на вредата от употребата на психоактивни вещества.