Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2791 от 29.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2880/2023
Вид
Определение № 2791
Подписан
29.11.2023
В сила
27.11.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2791 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.а

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502880 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане от 07.09.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХІІІ-ти гр. с. в частта, с която се отказва да се присъди пълния претендиран размер на разноските дължими от Г. А. Д., ЕГН ********** от гр. *, ул. * №** на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 в размер на 507.51лв.Частният жалбоподател „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 моли съда да отмени разпореждането на районния съд в обжалваната част като присъди пълния размер на претендираните разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срок в хипотезата на чл. 62, ал.3 от ГПК и затова следва е допустима.

В частната жалба се твърди, че при частично отхвърляне законът забранявал да се намалява адвокатското възнаграждение под определения минимум, определен в Наредба № 1/07.07.2004г. на ВАС.

Този довод е неоснователен, тъй като нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК разпорежда, че разноските се заплащат съразмерно с уважената част от иска.

Само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че със заявлението частният жалбоподател е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в общ размер на 1 375,56лв. получена като сбор от главница в размер на 1 161.55лв. и мораторна лихва от 214.01лв. както и разноски в общ размер от 480лв., като изрично е посочено в заявлението, че те включват държавни такси и адвокатски хонорар.

Никъде в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, нито в 1 уточняващата молба вх. № 76441/22.08.23г. не е посочен общ размер на разноските от 507.51лв. Тази сума се появява за първи път в частната жалба.

Районният съд е издал заповед за суми в общ размер на 452.23лв. или това прави 33% уважена част от претендираните суми. Съразмерната част от дължимите разноски прави 158лв. – 33% от 480лв. Вижда се, че заповедният съд е присъдил дори по – висок размер на дължимите разноски, а именно 165.97лв. Доколкото нормата на 271, ал. 1, изр. второ от ГПК въвежда забрана да се влошава положението на жалбоподателя разпореждането на районния следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.09.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХІІІ -ти гр. с. постановено по ч. гр. д. № 11086/23г. в частта, с която се отказва да се присъди пълния претендиран размер на разноските дължими от Г. А. Д., ЕГН ********** от гр. *, ул. * №** на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 в размер на 507.51лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2