Определение № 19 от 19.06.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. София, 19.06.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ст. лейт. ГЕОРГИ КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от ст. лейт. ГЕОРГИ КРУШАРСКИ Частно наказателно дело № 20266100200053 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 – ал. 6 от НПК.

С постановление от 28.04.2026 г. (приложено на л. 164-168, т. 2 от ДП), прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Сливен (ВОП-Сливен) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 41-Сл-I-3/2025 г. по описа на ВОП-Сливен, пр. пр. № 193/2025 г. по описа на ВОП-Сливен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, водено срещу обвиняемия К. М. Ж. от в.ф. ***** за престъпление по чл. 379, ал. 1, вр. чл. 371, б.

„а“, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Срещу постановлението на ВОП-Сливен е постъпила жалба от пострадалото лице с.

Н., чрез неговия повереник адв. С. К. (с пълномощно на л. 70, т. 1 от ДП), с подробно изложени съображения за отмяна на прекратителното постановление, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.

С Определение № 280/27.05.2026 г., по кнчд № 465/2026 г. на ВКС, 2-ро н.о., на основание чл. 43, т. 3 от НПК, делото е било изпратено по подсъдност за разглеждане от Софийски военен съд.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 5 НПК, законосъобразността и обосноваността на постановлението на ВОП-Сливен за прекратяване на наказателното производство намери следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. По делото е приложено известие за доставяне (л. 171, т. 2 от ДП), от което е видно, че прекратителното постановление е било връчено лично на жалбоподателя на 04.05.2026 г., където е положил саморъчен подпис за получаването му, а жалбата е подадена на 11.05.2026 г. (видно от приложения пощенски плик на л. 7 от делото на ВС-Сливен) в рамките на 7-дневния преклузивен срок за обжалване, поради което същата се явява допустима.

Наказателното производство е образувано и водено (виж постановление на ВОП- 1

Сливен л. 2-3, т. 1 от ДП) за престъпление по чл. 379, ал. 1 от НК, за това, че на 21.07.2025 г., около 16:30 часа в сградата на щаба на в.ф. ***** – гр. *****, пред регистратурата на военното формирование военнослужещ офицер е причинил лека телесна повреда на с. Н., военнослужещ в същото военно формирование, като му нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка в лявата страна на лицето.

За да прекрати наказателното производство наблюдаващият прокурор е приел фактическа обстановка в атакуваното прекратително постановление (приложено на л. 164168, т. 2 от ДП), която може да бъде обобщена по следния начин:

Описана е самоличността на обвиняемия, проследено е и процесуалното развитие на наказателното производство. Възпроизведени са показанията на св. Н. Н. (стр. 2 до 5 от постановлението), възпроизведени са двете експертизи, а също така накратко са възпроизведени и обясненията на обвиняемия К. Ж. (стр. 7 от прекратителното постановление). Въз основа на всичко това прокуратурата е приела, че по досъдебното производство са налице две противостоящи си тези (едната на пострадалия, другата на обвиняемия) и прокурорът не намира основания да промени вътрешното си убеждение, относно факта, че обвинението се явявало явно недоказано. Прокурорът не можел да достигне до категорично и убедително заключение как се е осъществило деянието, защото били налице няколко хипотези, които взаимно се изключвали. Нямало как категорично да се установи кой от двамата е посегнал пръв и с какво физическо действие е станало това, как се е наранил пострадалият, дали това е станало от обвиняемия или се касае за самонараняване.

Всичко това не давало възможност да се прецени дали е осъществен състав на престъпление, случайно деяние или се касае за случай на неизбежна отбрана. Счита, че без отговор на тези въпроси не би могло да се повдигне убедително и законосъобразно обвинение. По делото не били налице безспорни доказателства за начина на извършване на престъплението от страна на обв. Ж., поради което е прекратил наказателното производство.

От изложеното по-горе е видно, че при постановяването на прекратителното постановление прокурорът е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели и необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, следва да се отбележи, че прокурорът не е мотивирал надлежно своя акт в съответствие с изискванията на чл. 199, ал. 2 от НПК. В атакуваното постановление липсват съображения какво прокурорът е приел за установено от фактическа страна, не е направил анализ на гласните доказателствени източници, които действително са противоречиви, но това именно е налагало техния подробен и задълбочен анализ.

Преразказването на показанията на засегнатото лице и на обясненията на обвиняемия не представлява, нито надлежен фактически извод, нито пък доказателствен анализ. При конструирането на своите фактически изводи, прокурорът ясно следва да посочи, какво приема за установено и въз основа на кои доказателствени източници, а това не е било сторено. Не е било посочено в атакуваното прекратително постановление дали прокурорът кредитира показанията на пострадалия, дали кредитира обясненията на обвиняемия и защо.

Обстоятелството, че доказателствените материали са противоречиви, само по себе си съвсем 2 не е основание да не се направят фактически изводи в една или друга насока, особено ако доказателствените материали не са били анализирани със средствата и методите на наказателния процес и въз основа на достиженията, утвърдени в съдебната и прокурорската практика, за кредитиране на едни или други доказателствени материали.

Както е посочил и прокурорът в своето постановление, делото е било разглеждано и от Военно-апелативен съд в процедура по чл. 243 от НПК. В Определение № 9/30.03.2026 г., по вчнд № 9/2026 г. по описа на ВоАС си (приложено на л. 159-162, т. 2 от ДП), Военноапелативният съд е подложил на подробен анализ доказателствената маса по делото, като е изложил убедителни съображения, изводими от доказателствената съвкупност по делото, че са налице достатъчно доказателства за престъплението, в което ***** Ж. е обвинен. Именно такъв анализ е следвало да направи и прокуратурата в своето прекратително постановление.

Прокурорът обаче не само, че не се е съобразил с дадените от въззивната инстанция разрешения, но не е изложил и никакви аргументи в обратна насока.

Като е процедирал по този начин прокурорът е опорочил формирането на своето вътрешно убеждение, което не може и да бъде надлежно проследено и контролирано, допускайки обсъдените по-горе отстраними съществени процесуални нарушения. Това от своя страна е довело до необосновани фактически изводи за недоказаност на деянието, а оттам е бил приложен неправилно и материалния закон.

Поради това атакуваното прекратително постановление следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на ВОП-Сливен за продължаване на процесуално-следствените действия, съобразно мотивната част на определението.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски военен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО постановление от 28.04.2026 г. (приложено на л. 164-168, т. 2 от ДП), с което прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Сливен (ВОП-Сливен) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 41-Сл-I-3/2025 г. по описа на ВОП-Сливен, пр. пр. № 193/2025 г. по описа на ВОП-Сливен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, водено срещу обвиняемия К. М. Ж. от в.ф. ***** за престъпление по чл.

379, ал. 1, вр. чл. 371, б. „а“, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на Военно-окръжна прокуратура – Сливен за продължаване на процесуално-следствените действия.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Военно-апелативен съд в 7дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Препис от настоящото да се изпрати на ВОП-Сливен, на жалбоподателя, на обвиняемия и на неговия защитник.

Съдия при Военен съд – София: _______________________

4