Решение № 246 от 04.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Ямбол, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330103147 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от ЗАД „Асет иншурънс“ АД- гр.С., представлявано от ***.

И. А., срещу Община Я. Ищецът твърди, че на 30.06.2020 г. в гр. Я., на ул. ***върху лек автомобил „***“ с рег.№ ***, паркиран на паркомясто в „Синя зона“, е паднал клон от дърво.

Автомобилът е застрахован при ищеца по риск „Каско“. Нанесени са му вреди, изразяващи се в цялостно надраскване на външни части - преден капак, таван и заден десен панел.

Съставен е констативен протокол от служители на дирекция СПООР при Община Я, от който е видно, че причината за настъпване на уврежданията е неизпълнение от страна на служители на ответника на задълженията по чл. 61 и следващите от ЗУТ - ответникът да положи грижата за озеленените и залесени площи на територията на общината, както и задълженията по Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност на Министъра на териториалното развитие и строителството. Застрахователният договор по застраховка „Каско“ е със срок на валидност до 28.10.2020 г., въз основа на който ищецът е оценил щетите и е изплатил обезщетение в размер на 542,23 лв. на 24.11.2020 г. Поради това е встъпил в правата на застрахования за обезщетяване на вредите, заедно с разноските за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., поради което общата дължима от ответника сума е 557,23 лв. Ищецът е поканил ответника да заплати обезщетението, но не е получил плащане или отговор. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 557,23 лв., ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до плащането на сумата. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба, подадена от 1 пълномощника.

В срока за отговор ответникcj заявява, че е заплатил претендираното обезщетение.

Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като на подадената регресна покана от 14.09.2023 г., касаеща щетата на застрахователното дружество, е изпратил отговор, с който е поискал допълнително представяне на документи. Същите са предоставени от ищеца едва с исковата молба. Въз основа на тях плащането е извършено в хода на делото.

Ищецът в писмена молба признава плащането на вземането в хода на делото, но претендира законната лихва от подаване на исковата молба до плащането и разноските по делото.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не са спорни твърдените в исковата молба факти, че ищецът е сключил със собственика на лек автомобил „***“ с рег.№ *** договор за автомобилна застраховка „Каско“. Не е спорно, че в срока на действие на договора на 30.06.2020 г. в гр. Я., на ул. *** върху автомобила е паднал клон от дърво, в резултат на което са причинени вреди на автомобила, за които обстоятелства е представен констативен протокол *** от служители на дирекция СПООР при Община Я. Въз основа на подадено уведомление от застрахования, изпратено и на общината, е образувана щета № *** при ищеца, по която е определено и изплатено обезщетение в размер на 542,23 лв. на 24.11.2023 г., съгласно представената застрахователна преписка, документи от която са били предоставени и на ответника с подадената Регресна покана от 12.09.2023 г. до него за възстановяване на платените суми заедно с разноските за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., общо 557,23 лв., получена на 14.09.2023 г.

С писмо от 20.09.2023 г. до ищеца ответникът е поискал представяне на документи, касаещи застрахователната щета, изброени в т. от 1 до 5. Към писмото е приложено Известие за доставяне с дата на връчване 25.09.2023 г. Не е посочено качеството на получателя, чието име е нечетливо.

Не се спори по делото относно плащането на процесните суми общо от 557,23 лв., направено от ответника с Преводно нареждане от 04.12.2025 г..

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ -на застрахователя на увредено лице по застраховка „Каско“ - за заплащане на платеното на него застрахователно обезщетение.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

2

С нормата се уреждат регресното и суброгационно права на застрахователя: да иска от възложителя на работа на трето лице, причинител на вредите, това, което е платил на застрахования, съответно-да встъпи в неговите права срещу ответника. За разлика от общото регресно право, уредено в чл. 74 от ЗЗД, регресното право на застрахователя възниква от изпълнението на свое задължение за плащане на обезщетение, възникнало от застрахователния договор, а не от изпълнението на чуждо задължение. Фактическият състав, от който възниква това право на застрахователя, включва ответникът да е възложител на работа на трето лице, носител на деликтна отговорност по отношение на увредениязастрахован поради причиняване на застрахователното събитие и както се посочи-плащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя. Размерът на иска зависи от заплатената на застрахования сума и от размера на обезщетението, което се дължи от носителя на гаранционно-обезпечителната отговорност.

В случая вземането на ищеца, възникнало от осъществяване на фактическия състав на чл. 410 ал.1 т..2 от КЗ, е било признато чрез извършеното плащане в хода на производството.

Тъй като с плащането е погасено вземането, претендирано с исковата молба, то не съществува в патримониума на кредитора понастоящем. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид на осн. чл. 235 ал.3 от ГПК, поради което искът за сумата от 557,23 лв. е неоснователен.

Ответникът дължи законна лихва за забава, тъй като вземането на ищеца е било изискуемо и след връчването на регресната покана длъжникът е изпаднал в забава.

Съгласно практиката на ВКС, обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя / чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ/ по застраховка "Гражданска отговорност", а по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД по регресния иск по чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ, респ. чл. 213 КЗ и чл. 227, ал. 1 КЗ (Решение № 86 от 10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І т. о. на ВКС и цитираните в него Решение № 48/30.04.2009 г. по т.д. № 677/08 г. на І т.о., Решение № 126/02.10.2009 г. по т.д. № 290/09 г. на ІІ т.о., Решение № 89/30.06.2010 г. по т.д. № 985/09 г. на І т.о., както и Решение № 29/07.05.2009 г. по т.д. № 535/08 г. на ІІ т.о., Решение № 178/21.10.2009 г. по т.д. № 192/09 г. на ІІ т.о.). Съображенията са, че по прекия иск на увреденото лице отговорността на застрахователя произтича от закона и покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от настъпване на непозволеното увреждане. По регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане по договора, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение при предявен регресен иск ответникът изпада в забава след покана, като преди да бъде поканен, ответникът не дължи нищо и не може да даде повод за завеждане на делото. Т.е. в настоящия случай на регресна претенция на суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател е релевантно получаването на поканата от общината, с която е уведомена за извършеното плащане, от който момент е изпаднала в забава. Изчислено с онлайн калкулатор вземането за лихви се равнявана 2,77 лв. или 1,42 евро.

3

Досежно разноските на ищеца, съдът намира възражението на ответната страна за неоснователно. Действително страната е признала иска в срока за отговор и с извършеното в хода на делото плащане. Не може да се приеме, че не е дала повод за завеждане на делото, доколкото след получената регресна покана не е заплатила вземането. Искането за допълнително представяне на документи е връчено на лице, чиято връзка с ищеца не е установена. В предоставените с регресната покана документи са се съдържали основните факти, от които е определено претендираното от застрахователя обезщетение. Данните в част от исканите документи са достъпни за общината по реда на чл. 54 вр. чл. 51 ал.3 от ЗМДТ - данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи във връзка с плащане на местни данъци. Поради това ответникът не е установил наличието на хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК.

По претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се посочи, че не му се следват разноски, доколкото искът не е отхвърлен поради изначална неоснователност на претенцията, а поради закъснялото изпълнение. Както е прието в Определение № 646 от 07.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК (преди разпоредбите на, ал. 3 и, ал. 4 ГПК, които регламентират право на ответника да иска разноски) обуславя извода, че в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските на ищеца остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от ищеца евентуални разноски за своята защита (състояща се от признание на иска).

В Определение № 381 от 30.05.2023 г. по ч. т. д. № *** г., т. к., І т. о., пък е посочено, че когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той не може да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Смисълът на тази разпоредба е да се овъзмезди ответникът, който поради неоснователно предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил принуден да се защитава и да прави разноски. Т.е., това е специална хипотеза на обезщетение. Такава е и логиката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ищецът е носител на защитаваното материално право, но то не се оспорва от ответника нито извънсъдебно, нито в хода на процеса. Обратното, ако ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за разноските остава за ответника. При осъдителни искове, ако ответникът признае иска /т.е., неговата основателност/, но не предложи изпълнение, тогава съдът, ако установи също основателността на претенцията, ще осъди с решението си ответника да изпълни. Тогава ответникът по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК ще дължи на ищеца разноски. Ако ответникът изпълни в хода на делото, тогава с решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди ответника за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска. При положение, че към датата на предявяване на иска вземането не е било изискуемо, но покъсно, в хода на процеса е станало такова и именно тогава ответникът е изпълнил, тогава последният няма вина за предявяване на иска. В този случай, по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът е този, който ще отговаря за разноски. Но, ако вземането е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, оспорвано преди това или в хода на процеса и 4 погасено при висящо дело, тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив - дължи разноски на ищеца. По същата логика следва да се урежда въпросът за отговорността за разноски, когато ответникът е изпълнил в хода на процеса и поради това ищецът се е отказал или оттеглил иска

В случая осъдителният иск се отхвърля поради плащането в хода на делото и ответникът отговаря за разноските по делото.

Водим от горното ЯРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Асет иншурънс“ АД- гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ***срещу Община Я, ЕИК ***, с адрес гр.Я, ул.***иск –да бъде осъдена последната да му заплати сумата 557,23 лв. (284,91 евро), представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № ***.