Определение № 1867 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1867 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20265300501417 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по подадена частна жалба от адв. С. Ж. П., като пълномощник на ищеца против Определение № 5700/11.05.2026 г., постановено по гр. дело № 7697/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което e оставена без уважение молба с вх. № 37155/14.04.2026г. от адв. П. за изменение на Решение № 1495/30.03.2026г., постановено по гр.д. № 7697/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта за разноските.

Релевирани са твърдения, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага твърдения, че неправилно първоинстанционния съд е оставил без уважение подадената молба за изменение на решението в частта за разноските и присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро (600,00) лева от общо претендирания – 613,56 евро (1200,00) лева, тъй като по делото са били предявени обективно съединени искове срещу двама ответници. Навежда довод, че неправилно са възложени в тежест на единия ответник разноски и това е в противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо определеното адвокатско възнаграждение е справедливо. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и определяне на адвокатско възнаграждение в повисок размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Файненшъл България“ ЕООД чрез процесуалния представител – юрисконсулт М.З..

Изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Моли определението да бъде потвърдено.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Люлин“ № 7 не изразява становище по частната жалба.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и 1 упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано с искова молба от М.

Д. К. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са били предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване за установено, че сключеният Договор за паричен заем с № 4877749/16.08.2023г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен; за признаване за установено, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство с № 4877749/16.08.2023г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е недействителен. Съдът е признал за установено, че двата договора са недействителни. Ответниците по делото са осъдени да заплатят на процесуалния представител на ищеца сумата от 306,78 евро, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т.

3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Недоволен от размера на присъденото възнаграждение, Ж. П. е подал молба с вх. № 37155/14.04.2026г. по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С Определение № 5700/11.05.2026г., постановено по гр. дело № 7697 по описа за 2025г. Районен съд – Пловдив е оставил молбата без уважение.

Обосновал е, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C438/22, съдът не е обвързан от установения минимум на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и може да присъди възнаграждение и под минималния размер. Приел е, че производството не се отличавало с фактическа и правна сложност, проведено било само едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца не се явил.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, жалбата е неоснователна със следните мотиви:

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдВ, съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22). При определяне размера на възнаграждението се вземат предвид следните обстоятелства: материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор. Адвокатско възнаграждение съдът определя и в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Основният ориентир при преценка за фактическата сложност на едно производство е наличието на множество факти, които следва да се установят в производството. Правната сложност пък е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа 2 и правна сложност, трябва да се вземе предвид и процесуалното поведение на процесуалния представител на страната.

Изхождайки от горното следва да бъде прието, че в случая делото не се отличава с висока фактическа сложност, не са налице изключителни и многобройни факти, подлежащи на установяване. Производството е било образувано по повод обективно кумулативно съединени искове с цена на исковете както следва – 693.28 лева и 266.72 лева. Следва да бъде отчетено, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил. Не е налице особена процесуална активност по делото, с изключение на изготвянето на исковата молба. Налице и многобройна съдебна практика по правните въпроси, относими към предмета на делото, което занижава фактическата и правна сложност на същото. Това налага извода, че присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя досежно твърдението, че разноските са възложени в тежест на единия ответник. От Решение № 1495/30.03.2026г. е видно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв. С. Ж. П. сумата от 306,78 евро, представляващо адвокатско възнаграждение.В случая, тъй като съдът не е посочил изрично в диспозитива, че сумата се дължи солидарно, то тя се дължи разделно според броя на длъжниците и по този начин следва да се изпълни.

С оглед изложеното, настоящия състав намира обжалваното определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5700/11.05.2026 г., постановено по гр. дело № 7697/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3