Решение № 212 от 22.03.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Силистра, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20233420100821 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от И. М. Т. с ЕГН:********** против Ю. Р.

А. с ЕГН:**********. В нея твърди, че е предоставила на ответника в заем за послужване недвижим имот, находящ се в с.Б., ул.“П.“№....., за срок от 10 години. Твърди, че има неотложна нужда от имота, което и дава право да го иска преди изтичане на срока на договора. Също така твърди, че ответницата не изпълнява задълженията си по договора за наем за послужване, тъй като е предала ключовете от имота на трето лице/съсобственик на имота/. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да върне имота.

Представя писмени доказателства: Споразумение за ползване на жилище, протокол, експертно решение, тристранно споразумение, трудов договор, документи преведени от турски език.

Ответника не отрича че е бил сключен договор за заем за послужване за срок от 10 години. Твърди, че ищеца вече е водил такъв иск, който е бил отхвърлен от СОС. По тези съображения счита, че предявения иск е недопустим. Алтернативно твърди, че същия е неоснователен, тъй като твърди, че е предала ключовете на имота на друг съсобственик, а в последствие е сключила договор за наем на 11.11.2022 година и на това основание държи имота. Също така твърди, че е предявила иск за извършените от нея подобрения в имота /гр.дело №1626/2022 година по описа на СРС/ и в момента упражнява право на задържане. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Представя Решение на СОС, нотариален акт, удостоверения за 1 наследници, Договор за наем, копие на искова молба и определение.

Предявен е иск с правно основание чл.249, ал.1 от ЗЗД.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че между страните е бил сключен договор от 14.05.2021 година, по силата на който ищцата е предоставила за ползване на ответника недвижим имот за срок от 10 години. Било е уговорено, че имота ще се ползва по предназначение. Макар и договорът да е наречен „Споразумение за ползване на жилище“, той разкрива типичните белези на договора за заем за послужване и по неговите правила следва да се уреждат отношенията между страните. След сключването на договора ищцата отпътувала за Република Турция. През 2022 година се върнала в Република България и поискала от ответницата да и върне имота тъй като вече нямало да ходи в Турция, а в същото време няма друго жилище. Ответницата отказала да върне имота, което принудило ищцата да заведе исково производство. Последното завършило с решение, с което предявения иск бил отхврълен. В настоящото производство ищцата сочи нови основания/факти/, като твърди, че има нужда от имота, която освен, че е крайна е и неотложна, тъй като вече е и болна от „Болест на Паркинсон“. Също така твърди, че има още едно основание да иска предсрочно връщане на имота, тъй като ответницата не е изпълнила задълженията си по чл.244 от ЗЗД, а именно, че е предала ползването на имота на трето лице. Тези факти се установяват от приложените документи, превод от турски език и от протокол от 11.11.2022 година с нотариална заверка на подписите. От това се налага извода, че действително ищцата се нуждае от имота и тя не е можела да предвиди настъпването на болестта, което е в съответствие с разпоредбата на чл.249, изр.2 от ЗЗД. Съгласно последното изречение на цитираната разпоредба, ищцата има право да иска предсрочно връщането на заетата вещ, ако заемателя/в случая ответницата/ не спазва разпоредбата на чл.244 от ЗЗД. Съгласно алинея втора на цитираната разпоредба, заемателя няма право да преотстъпва ползването на веща на друго лице. Както бе установено по-горе, ответницата е предала ключовете от имота на свидетелката Ч., нещо което не е имала право да прави. Налага се извода, че ищцата има право да иска предсрочно връщането на имота и на това основание.

При наличието на писмени доказателства, не оспорени от страните, съдът не може да даде вяра на свидетелските показания относно здравословното състояние на ищцата. Също така свидетелските показания няма да бъдат взети предвид относно фактите при какви условия живее ищцата и дали има къде да живее, тъй като относно това има вече вляло в сила решение на съд.

Неоснователно е и възражението на ответницата за упражняване на право на задържане на заетия имот. Това е така, защото връзката между 2 страните е облигационна, а това значи, че задържане се допуска само по отношение на чужда движима вещ/чл.91, ал.1 от ЗЗД/, от което пък следва извода, че такова задържане е недопустимо. От друга страна ЗС допуска упражняване на право на задържане върху недвижим имот, но тава право е дадено само и единствено на добросъвестния владелец. От установеното до тук, става ясно, че ответницата има единствено качеството на държател на имота и няма право да упражнява право на задържане.

На ищцата не може да се противопостави и сключения в последствие договор за наем между ответницата и свидетлката Ч., тъй като този договор има сила единствено между последните /Чл.20а и чл.21 от ЗЗД/. Отделно от това сключения договор между ищцата и ответницата не е недеиствителен, унищожен или развален, поради което действието му между страните е в сила и след предаването на ключовете от ответницата на свидетелката Ч..

Налага се извода, че ищцата доказа фактите с които закона свързва възможността за предсрочно искане за връщане на предоставения имот, поради което искът следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева, 30 лева за държавна такса и 200 лева за преводач.

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, СРС,

РЕШИ:

Осъжда Ю. Р. А. с ЕГН:**********, да предаде държането на недвижим имот, находящ се в с.Б., обл.Сс, ул.“П.“№...., на И. М. Т. с ЕГН:**********.

Осъжда Ю. Р. А. с ЕГН:**********, да заплати на И. М. Т. с ЕГН:**********, сумата от 730/Седемстотин и тридесет/ лева, представляваща извършени разноски в хода на производството.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СОС.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 3