Решение № 185 от 30.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Кърджали, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200644 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 09.04.2024г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено имуществена санкция в размер на 1500лв. на „Е и М“ООД с ЕИК 108557995 със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „Е и М“ООД счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Настоява, че дружеството не е извършило посоченото административно нарушение, тъй като не е налице противоправно поведение, при установяване на нарушението и съставянето на АУАН са допуснати и съществени процесуални нарушения, както и не са спазени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и претендира за направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган

1 оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В ход по същество пледира да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, и с оглед изхода на спора да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАГИТ, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 24.11.2023г. около 14.00 часа свидетелите Д. В. и Е. Ю.- инспектори в ДИТКърджали, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места на обект база за изкупуване, обработка и сушене на диворастящи гъби в гр.Кърджали, който се намирал в кв.Възрожденци в района на бивши завод „******“ експлоатиран от жалбоподателя „Е и М“ООД- Кърджали. Двамата свидетели установили в обекта да работят тринайсет работници, двама от които били Н. Д. и С. К., които имали ръководни функции и още единайсет жени, които работили по работните места представляващи маси, на които почиствали и сортирали диворастящи гъби. Двамата проверяващи след като се представили и легитимирали, предоставили на работещите декларации, в които да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата им дейност. Свидетелката Д. Х. се намирала на маса най- отпред пред вратата на помещението, където обработвала гъби като всички останали работници. Първоначално тя започнала да попълва предоставената й декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, но по едно време станала и напуснала помещението като оставила документа на масата. Тъй като се забавила свидетелят Д. В. попитал двамата представители на ръководството- Н. Д. и С.

К., какво се случва с тази жена и къде е отишла, при което последните двама излезли навън и върнали свидетелката Д.Х. в проверявания обект. Тогава тя попълнила в декларацията, че работи за фирма „Е и М”ООД- Кърджали като сортировач, в обект за диворастящи гъби, няма сключен нито трудов, нито граждански договор, с работно време от 8.00 до 17.00 часа, с почивни дни 2 събота и неделя, почивка в работния ден от 1ч. и по време на проверката сортирала гъби. Там на место свидетелката Е. Ю. връчила на С. К. призовка по чл.45 ал.1 от АПК, с която контролните органи изискали да се представят от работодателя документи, свързани с правоотношенията на всичките тринайсет работещи заварени на обекта. Така също първата помолила втората да напише обяснение за това което им съобщила на място, че всичките работници са без трудов договор, при което свидетелката С. К. написала саморъчни обяснения, в които вписала, че всички работници в цеха за преработка на гъба в гр.Кърджали ж.к.Възрожденци, експлоатиран от „Е и М“ООД са дошли на работа от 8,00ч. и ще работят до 17,00ч., но още не са им регистрирани трудовите договори и днес им е първият работен ден.

Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ- Кърджали. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че само трима от заварените на место работници имали трудови договори, като работникът Д. Х. нямала сключен трудов договор с жалбоподателя „Е и М”ООД, а е имала трудовото правоотношение, което е прекратено на ****г.

До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и свидетеля Д. Р. Х.. За това контролните органи приели, че работодателят „Е и М”ООД- Кърджали не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето, преди постъпването му на работа в проверения обект. Поради вътрешни проблеми при проверяващия орган, била извършена нова проверка по документи на жалбоподателя от свидетелите Х.

Ч. и Д. В., която завършила с изготвянето на Протокол № ******/ 15.02.2024г.

За констатирано нарушение в гр.Кърджали и представляващо постъпването на работа на Д. Х. на работа на 24.11.2023г. преди да бъде сключен писмен трудов договор с нея, на 15.02.2024г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ. Актът бил съставен от Д. В. в присъствието на свидетелите Х. Ч. и Н. К., както и управителят на дружеството-жалбоподател, който го подписал и получил без възражение. На 21.02.2024г. в ДИТКърджали постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 09.04.2024г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ наложил на „Е и М”ООД- Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лева за извършено нарушение по 3 чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. В., Е. Ю., Х. Ч., Н. К., кредитирани изцяло; от показанията на свидетеля Д. Х., Т. В. и С. К., на които съдът дава вяра отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 15.02.2024г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ, която не бе оборена;

Протокол за извършена проверка изх.№ ******/ 15.02.2024г.; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 24.11.2023г.; Декларация съдържащи сведение по чл.402 от КТ от 24.11.2023г. подписана от Д. Р. Х.; Справки от информационната система на ИА ГИТ; Обяснение от С. Е. К. от 24.11.2023г. Възражение срещу АУАН от 21.02.2024г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Д. В., Е. Ю., Х. Ч., Н. К., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелите В. и Ю. са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Д. Р.

Х. да извършва трудова дейност в обекта, експлоатиран от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки основни елементи на трудово правоотношение. Тези двама свидетели В. и Ю. са водещите проверката инспектори и установяват кога, по какъв ред и въз основа на какви документи са установили процесното нарушение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Освен това, показанията им се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства. Индиция за това е и писменото обяснение дадено по време на проверката от С. К., които кореспондират на декларациите по чл.402 от КТ попълнени на место от всички заварени да работят в обекта. Вярно е, че Х. Ч. не е присъствали при самата проверка на 24.11.2023г., но същият е осъществил последваща, както и се е запознал с цялата налична документация, при което дава информация за процедурата по съставяне и връчване на акта за установеното нарушение.

Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля Д. Х. в частта им, в която обяснява, че не е работела в обекта на датата на проверката 24.11.2023г., 4 защото те не съответстват нито с останалите гласни доказателства по делото, нито пък с приложените писмени такива, както и са вътрешно противоречиви.

Освен това, свидетелката Д. Х. е заинтересова от изхода на делото, тъй като видно от писмо изх.№ ******/ 12.01.2024г. на ТП на НОИ- Кърджали, същата е получавала обезщетение за безработица в периода от 10.07.2023г. до 09.07.2024г., което я прави пряко обвързана със случая и поради това показанията й се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на наказаното дружество, а и да защити получените от нея плащания за оставането си без работа. Съдът изключи от доказателствата по делото и не взе предвид показанията на свидетелката Д. К., тъй като се установи, че тя на датата на проверката не е била в проверявания обект видно от Призовката по чл.45 от АПК от 24.11.2023г., в която са описани заварените на място работници, измежду които тя не фигурира. Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля Т. В. и С. К. в частта им, в която свидетелстват, че Д. Х. не е работела в деня на проверката по работни места на 24.11.2023г., тъй като тези показания са изолирани от останалия доказателствен материал, както и поради заинтересоваността им с изхода на делото, тъй като и двете работят при жалбоподателя, а втората е и дъщеря на собственика и управителя на фирмата, поради което е нормално да поддържат неговата защитна теза.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и за това следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма чл.62 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Д. Р. Х. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект експлоатиран от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на Кодекса на труда. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 5 вр.чл.62 ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Е и М”ООДКърджали на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.

Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.