Решение № 194 от 25.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Плевен, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600484 по описа за 2022 година въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :

Районен съд - Плевен с присъда № 49 от 18.04.2022г. , постановена по нохд № 1252/2021г. е признал подсъдимия Д. С. М. за виновен в извършване на 04.03.2019г. в гр.Кнежа на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.95, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.194, ал. вр.чл.29, ал.1, б.“б“ вр.чл.26, ал.1 от НК и го осъдил на 13 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същата присъда признал подсъдимия Д. С. М. за невинен в извършване на 04.03.2019г. на друго престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.95, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.194, ал. вр.чл.29, ал.1, б.“б“ вр.чл.26, ал.1 от НК и го оправдал по второто повдигнатото обвинение на основание чл.304 от НПК.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подс.Д. М. чрез защитника му адв.Н.М.. Излагат се доводи за необоснованост на присъдата поради неправилна оценка на доказателствата от първоинстанционния съд.

Предлага присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимия да бъде призната за невиновен в извършване на престъплението 1 по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.95, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.194, ал. вр.чл.29, ал.1, б.“б“ вр.чл.26, ал.1 от НК, за което е осъден от районният съд.

В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен излазява сатновище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.

Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, атакуваният съдебен акт, изложеното в жалбата, както и след съобразяване становищата на страните, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.319, ал.1 НПК, от процесуално легитимирана страна, поради което разглеждането и е допустимо.

Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от посочените в нея съображения.

Присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК – същата е постановена от незаконен състав, поради проявена от него предубеденост. Съдържанието на мотивите към постановената присъда сочи на опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав, тъй като обективира неговата предубеденост и пристрастност при формирането му.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС всяко лице при решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да било наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Съгласно съдебната практика, включително тази на ЕСПЧ по приложението на чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е безпристрастен, от съда се изисква да не е предубеден по отношение на решенията, които предстои да вземе, да не си позволява да се влияе от информация, съществуваща извън съдебната зала, от обществени нагласи или какъвто и да било натиск, а да основава съдебния си акт на фактите, установени по време на процеса. Съгласно съдебната практика, конкретен съдия може да бъде приет за пристрастен, ако поведението и изказванията или мотивите му са такива, че сочат на явно предубеждение спрямо страна или характера на спора, като личната пристрастност на съда се извежда от отношението му проявено в процеса или 2 от съдържанието на съдебното решение.

В конкретния случай, видно от използваните изразни средства в мотивите към присъдата, някои от които могат да се приемат като обида, съдът е показал, че се чувства лично засегнат от поведението на подсъдимия – Д. М.. Извод за това се прави от част от аргументите в мотивите, на л.166 и 167 от нохд № 1252/2021г. на РС-Плевен, а именно „ … СЪДЪТ КАТЕГОРИЧНО И УБЕДЕНО СЧИТА, че така определеното наказание по вид и най- вече по размер за изключително справедливо и адекватно и напълно съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе надяваме се поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. … Освен това съдът намира, че така определеното наказани от 13 години лишаване от свобода ще въздейства изключително предупредително върху подсъдимия Д. С. М.. ….. КАТЕГОРИЧНО и найвече ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, за този времеви период от време е нашият град Плевен ще си почине от този квалифициран и брутален крадец, а освен това тази присъда в този размер ще окаже изключително, възпитателно и надяваме се предупредително влияние и върху другите членове на обществото, които имат намерение по този начин да се набавят средства , като по този начин много прецизно и точно ще бъдат постигнати и целите на генералната и специална превенция визирани в чл.36 от НК. … Присъда в по-нисък размер отново не би постигнала целите си и не би възпряла подсъдимия да се вихри в кражбите си на имуществото на хората в Плевенска област. ….Видно най-вече от свидетелството за съдимост и от справките от полицията с наложените до момента наказания от различните съдебни състави и заявителските материали по никакъв начин този подсъдим не може да бъде спрян или поне частично ограничен да извършва кражби и грабежи. …. Само наказание в този му вид би имало своята стойност при този подсъдим, а и за известен период от време областта Плевен би се отървала от неговите набези и престъпления !!! … В полицейските управления на територията на областта лицето Д. С. М. е известен като емблематичен крадец и грабител, който с ловкостта си, професионализмът и уменията си е докарал действията си до съвършенство. На това обаче следва да се сложи точка поне за следващите 13 години !!!“.

Така цитираното сочи на невъзможност за прилагане на дистанциран от 3 различни внушения подход при формирането на вътрешното съдийско убеждение и води на извод за демонстрирано по обективен път недопустимо пристрастие и предубеденост на решаващия орган.

В обобщение, въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда, чрез използваните изрази и внушения очертава легитимно и обективно оправдано съмнение, че е постановена от съд, който не е бил безпристрастен и поради това е незаконен по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК.

Предвид изложеното, присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

При този изхода на делото, оплакванията съдържащи се в жалбата не следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.

По изложените съображения и на основание чл.334,т.1 вр.чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.3 от НПК, Плевенски окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 49/18.04.2022г., постановен а по НОХД № 1252/2021г. по описа на РС – Плевен.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същият съд.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4