Решение № 2643 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2643 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110112173 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Ищецът „Б. Д.“ ЕАД обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че за претендираните суми е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Твърди, че на 21.12.2022 г. между „Б. Д.“ ЕАД и ответника В. А. Н. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 21 000 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

Поддържа, че сумата е изцяло усвоена от ответника по посочената в договора за кредит негова разплащателна сметка. Излага, че съгласно чл. 8 от договора заетите средства се олихвяват с променлив лихвен процент в размер на 6.20 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0.050 %, който при отрицателна стойност се приемат със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.150 %, при кумулативното изпълнение на условията по т. 9 от договора. По силата на чл. 16.1 от приложимите към договора за кредит Общи условия при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, 1 като надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл. 16.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че договорът за кредит и общите условия са съобразени с изискванията на ЗПК и ответникът доброволно се е обвързал с тях. Заявява, че банката е изпълнила задълженията си по договора с предоставяне на заемната сума. Същевременно, кредитополучателят не е заплатил задълженията си, поради което банката е предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В случай че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, обявява предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит с предявяване на исковата молба.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че В. А. Н. дължи на „Б. Д.“ ЕАД следните суми:

- сумата от 20 833.46 лева /10651.98 евро/, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 1699.37 лева /868.87 евро/ - договорна лихва, начислена за периода от 10.02.2023 г. до 28.04.2024 г.;

- сумата от 405.58 лева /207.37 евро/ - обезщетение за забава за периода от 10.02.2023 г. до 03.06.2024 г.;

- сумата от 120 лева /61.36 евро/ - дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № ****/2024 г. по описа на ВРС.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на предявените искове и оспорва същите по основание и размер.

Оспорва да е получавал кредит от ищеца, както и наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните.

Поддържа, че договорът за кредит е подписан от лице, което няма представителна власт спрямо кредитора.

Навежда доводи, че кредиторът е обезпечен посредством застраховка „Защита на плащанията“ и щом е получил плащане по застраховката, няма правен интерес от предявените искове, а в случай че се приеме, че има правен интерес - същите се явяват неоснователни. Наред с това сочи, че в полза на банката е учреден залог на вземане, както и особен залог.

Счита, че договорът за кредит противоречи на императивни разпоредби 2 на ЗПК и ЗЗП и предвижда заплащането на такси, лихви и обезщетения, независимо че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума. Наред с изложеното твърди, че договорът и приложенията са разпечатани на шрифт по-малък от 12, поради което не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Поддържа, че договорът е написан на неразбираем език в нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗПК и от съдържанието му не става ясно размерът на получената сума, основанието за заплащане на такса ангажимент и начина на погасяването й, какви задължения се погасяват с всяка вноска. Поради изложеното счита, че договорът е недействителен и следва да се приложи чл. 23 ЗПК. Навежда доводи за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и общите условия. Сочи, че в договора не е определен размерът на всяка една от дължимите 120 месечни вноски, респ. как е формирана.

Оспорва да е обявена предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит. Заявява, че не е получавал приложеното към исковата молба уведомление и счита, че същото не е подписано от посоченото лице, като наред с това оспорва и представителната власт на последното.

Оспорва положените подписи в договора за кредит, като поддържа, че не са изпълнени от лица с представителна власт за ищеца.

Оспорва да е изпълнил подписа за кредитополучател в договора за кредит, както и подписите в представените с исковата молба договор за залог на вземане по сметка в „Б. Д.“ АД, ОУ, Погасителния план, ГПР, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, приложение №1 и декларация.

Оспорва лицето, посочено като представител на банката - Ц. Н., да е изпълнила подписите в договора за залог на вземане по сметка в „Б. Д.“ АД, ОУ, Погасителния план, ГПР, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, приложение №1 Счита, че представеният погасителен план е неотносим към договора за кредит, като неразделна част от който са посочени единствено ОУ. Намира, че са налице несъответствия между погасителния план и договора за кредит. В тази връзка намира договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Възразява, че капитализирането на лихвите към главницата, съответно начисляването на лихва върху лихва противоречи на императивната забрана, установена в чл. 10, ал. З ЗЗД.

Счита, че е недопустимо едновременното начисляване на договорна и „наказателна“ лихва.

Оспорва дължимостта на претендираната такса от 120 лева, като поддържа, че не е подписал тарифата, в която е предвидена. Оспорва наличието на валидно правно основание за начисляване на сумата, като се позовава на чл. 10а ЗПК.

Прави възражение за нищожност на клаузите, въз основа на които са начислени претендираните договорна лихва и лихва за забава.

3

Намира за неравноправна клаузата от договора, предвиждаща възможност банката едностранно да променя БЛП. Поддържа, че промените са правени произволно и нито една от тях не му е била съобщена.

Оспорва претенциите и по размер.

Поддържа, че лихвата надхвърля предвидения максимален размер в чл.

20 ЗКСД, а клаузата, въз основа на която е начислена, е наравноправна.

Навежда доводи за несъответствие на договора с разпоредбите на ЗКСД.

Поради изложеното счита, че договорът за кредит е недействителен и кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита.

Претендира разноски.

В първото по делото заседание ищецът поддържа предявените искове.

Процесуалният представител на ответника оспорва исковете. Уточнява, че не се оспорват подписите на В. Н. в представените документи, а единствено подписите на представителя на банката. В проведеното на 03.10.2025 г. открито съдебно заседание оттегля и оспорването на подписите на представителя на банката.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № **** по описа 2024 г. на ВРС , се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. В преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу нея е постъпило възражение от ответника, като след дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

Към исковата молба е представен Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2022 г., сключен между ищеца „Б. Д.“ АД и ответника В.

А. Н. /л. 6-8/. По силата на същия банката се е задължила да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 21 000 лева. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване. Уговорен е променлив лихвен процент в размер на 6.20 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0.050 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.150 %, предоставена на кредитополучателя при кумулативното изпълнение на условията по т. 9 от договора в качеството му на работещ във фирма/учреждение, одобрени за преференциално кредитиране от „Б. Д.“ АД.

Съгласно чл. 16.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, 4 като надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Чл. 16.2 предвижда, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, кредиторът има право да превърне целия непогасен остатък от главницата предсрочно изискуем, за което следва да изпрати уведомление до кредитополучателя.

Договорът за кредит, общите условия към него и погасителният план са представени от ищеца и в оригинал с оглед извършеното от ответната страна оспорване /л. 92-103/.

С уведомление от 01.04.2024 г. /л. 32/ „Б. Д.“ ЕАД е уведомила ответника, че поради забава в погасяване на задълженията му по процесния договор за кредит банката го обявява за предсрочно изискуем. Видно от констативен протокол от 02.05.2024 г., съставен от ЧСИ Николай Георгиев /л.

33/, уведомлението е връчено на В. А. Н. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 29.04.2024 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано.

От същото се установява, че главницата по процесния договор за кредит е усвоена посредством посочената в същия банкова сметка. Вещото лице е констатирало, че по договора е извършено само едно плащане – на сума в размер на 262 лева на 13.01.2023 г., като непогасените вземания на банката са в размер, както следва: 20 833.46 лева – главница, 1699.37 лева – договорна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 28.04.2024 г., 405.58 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2023 г. до 03.06.2024 г. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че начисляваната до датата на настъпване на предсрочната изискуемост наказателна лихва е по-ниска от законната.

Разпечатката съдържа 50 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76cc8373-a7b3-414e-9cd6-43d9acc621f2