Протоколно определение № 6 от 10.01.2025, Районен съд - Търговище

ПРОТОКОЛ

№6 гр. Търговище, 10.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. Г.ЕВА

Съдебни

ИЛИЯН Т. АНГЕЛОВ заседатели: Кирил Й. Кирилов при участието на секретаря С. Ст. П. и прокурора М. Люб. К.

Сложи за разглеждане докладваното от ТАТЯНА В. ГОИРГИЕВА Наказателно дело от общ характер № 20243530200747 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ОТКРИВА СЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ИЗВЪРШВА СЕ ПРОВЕРКА НА ПРИЗОВАНИТЕ ЗА ДНЕС

ЛИЦА.

За Районна прокуратура - Търговище, редовно призована, се явява прокурор М. К..

Подсъдимата Е. О. А., редовно призована, се явява лично и с адв. Б. Ж. от АК-Русе, редовно упълномощен.

*******************************************************************

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.172б, ал.2, вр.ал 1 от НК срещу подс. Е. О. А..

Подсъдно е на Районен съд – Търговище.

Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т.3, като взе предвид становището на страните, съдът намира следното:

При изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на 1 подсъдимата по следните съображения:

Основното предназначение на обвинителния акт, е да очертае предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в същото и в този смисъл в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да фигурират всички факти, които са относими към признаците на престъплението, в извършването на което подсъдимият е обвинен, както от обективна, така и от субективна страна.

На първо място, в обвинителния акт е посочено, че подс. А. без съгласието на посочените притежатели на изключителното право по см. на чл.13, ал.1 от Закона за марките (погрешно изписано мерките) и географските означения, използвала в търговската дейност (по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от Закона за марките и географските означения марките) марките, описани в диспозитива на обвинителния акт, обект на това изключително право, без правно основание, предлагайки за продажба стоки, създавайки възможност за объркване на потребителите при наличието на сходство и идентичност чрез свързване на знаците върху стоките с регистрираните марки, която разпоредба н а чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО , съдържа един от обективните признаци на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на защитата, за неяснота на правната квалификация на деянието. Констатира, че липсва конкретизация коя от хипотезите на чл.13, ал.1 от ЗМГО е изпълнена от подсъдимата и поради какви правни съображения е възприета от представителя на обвинението, което съставлява съществена непълнота на обвинителния акт и като цяло на обвинението.

Това е така, поради обстоятелството, че престъплението по чл.172б от НК криминализира случаите, посочени в хипотезите на чл.13, ал.1 от ЗМГО, а именно: използвания знак да е идентичен на марката и използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана - чл.13, ал.1, т.1 от ЗМГО; да е идентичен или сходен на марката и използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката – в хипотезата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО или идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило - чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО.

Следователно пропускът да се посочи коя от тези разпоредби е нарушена, съставлява непосочване на обективен признак на престъплението и в крайна сметка се явява съществено нарушение на процесуалните правила.

Неясно е словесно посоченото от прокурора в обвинителния акт „създавайки възможност за объркване на потребителите при наличие на сходство и идентичност“, доколкото ако се приеме, че е в хипотезата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО, то същите са дадени в условията на алтернативност, а не 2 при кумулативност, както са посочени от прокурора. Въпрос и на коректност на обвинението е да се конкретизира точно разпоредбата, респ. разпоредбите от специалния закон, които се твърди, че подсъдимата е нарушила.

Отделно, не става ясно дали е налице сходство и идентичност на предложените за продажба стоки или на знаците на съответните марки, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО. Не е посочено и изрично за всяка една от използваните марки - коя е идентична и/или е сходна на регистрираната марка.

Възприетото от съда почива на постановките, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, в мотивите на което е прието, че нормата на чл.172б от НК е с бланкетна конструкция, поради което тълкуването й е обвързано с допълващите я разпоредби на специалния Закон за марките и географските означения (ЗМГО). Този текст използва понятия, които се изясняват от ЗМГО и изисква в обвинението да фигурират както ясно очертани факти във връзка с тези понятия, така и посочване и на конкретните текстове, съответно по кой конкретен вариант от тези текстове. Само така би станало ясно какво подлежи на установяване в съдебната фаза според прокурора и по какви факти следва да се защитава, в случая подсъдимата.

Когато обвинението е за престъпление, формулирано с бланкетна норма в особената част на наказателния закон, нарушенията на специалното законодателство са същностна част от фактологията на деянието, за което подсъдимият ще отговаря пред съда, и неговата правна квалификация, което обуславя необходимостта от тяхното ясно и недвусмислено формулиране.

Липсва описание за какви класове са регистрирани марките и какъв е покровителственият срок за всяка от марките, доколкото регистрациите на марки на национално равнище по реда на ЗМГО, на наднационално ниво - в рамките на Европейския съюз по реда на Регламент 40/94/ЕС и Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността и международната регистрация на марката по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марки, са въз основа на актове, даващи различен период на защита на правото върху марката, което следва да е посочено в обвинителния акт, във връзка с изискването от обективна страна „да е без правно основание“.

Основателно е и възражението на процесуалния представител на подсъдимата във връзка с обосновката на значителните вредни последици. В тази връзка в обвинителния акт е посочено настъпването на негативни последици за притежателите на изключителното право в нематериален смисъл, без да са изложени фактически обстоятелства, които ги обосновават.

В обвинителния акт не са посочени и всички релевантни факти, касаещи субективната страна на извършено престъпление по чл.172б, ал.2 от НК. Не става ясен начина на извършване на престъплението в т.ч. от кой интернет сайт за онлайн търговия са закупени стоките и били ли са представени документи във връзка със закупуването им.

Формално е посочено и липсата на съгласие на изброените притежатели на съответните марки, без да са посочени обстоятелства, обосноваващи 3 липсата им на съгласие, както и кои са представителите на тези марки. В тази връзка коректно е следвало да се отрази и в приложението по чл.246, ал.4 от НПК – посочените под номера от № 3 до № 9 свидетели, всеки един от тях представител на кое ощетено ЮЛ е. Липсата на съгласие на притежателите на изключителните права на търговската марка е основен елемент от състава на престъплението, в извършването на което подсъдимата е обвинена, поради което в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да фигурират факти, както кой търговски субект е притежател на изключителното право върху съответната марка, така и да обоснове наличието или липсата на съгласие от негова страна.

Посочените непълноти в обвинителния акт се отнасят до съставомерни признаци на престъплението, което според настоящият съдебен състав води до извода, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на императивните изисквания на чл.246 от НПК.

Неспазването на посочените процесуални правила е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, тъй като същото е довело до невъзможност да разбере в какво конкретно се обвинява и да организира защитата си по най-благоприятен начин.

Възраженията, касаещи назначените в ДП експертизи и събраните доказателства в хода на ДП не подлежат на обсъждане в настоящото разпоредително заседание с оглед разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК.

Допълнително, в обстоятелствената част на обвинителния акт съдебният състав констатира, че вероятно се касае за допуснати технически грешки при изписване, както следва: в изречението „с протокол за доброволно предаване са предадени 42 бр. къси панталонки тип шорти с марка и лого“ - „PUMA14“; в абзац втори на л.2 от обвинителния акт - „въпреки, че не нямала…“, както и при изписване на фамилното име на свид. А.. Допусната е грешка и в изписването на Закона за марките (изписано „мерките“) и географските означения.

Налице е разминаване и в изписване на притежателя на марката - „NIKE INNOVATE C.V.“ на различни места в обвинителния акт, погрешно изписано в диспозитива като „NIKE INOVATE C.V.“ Този порок естествено не е съществен, и би могъл да бъде поправен и по реда чл.248а от НПК, но доколкото съдът констатира наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, намира за нужно да ги отбележи, с оглед корекцията им при евентуалното изготвяне на нов обвинителен акт.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по т.3 на чл.248, ал.1 от НПК са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, ограничили правото на защита на подсъдимия, поради което и не следва да се произнася по останалите точки, визирани в нормата на чл.248, ал.1 от НПК, включително и по искането на събиране на нови доказателства.

По изложените съображение и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК, съдебното производство по делото следва 4 да бъде прекратено и делото – върнато на РП – Търговище за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Делото е подсъдно на Районен съд – Търговище.

Няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 747/2024 г. на РС – Търговище.

ВРЪЩА делото на РП – Търговище за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Определението за прекратяване на съдебното производство подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес, пред състав на Окръжен съд – Търговище, по реда на глава XXII от НПК.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13:45 часа.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в открито съдебно заседание на 09.01.2025 година.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5