Решение № 78 от 07.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 123/2024
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 07.02.2025
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.422 ал.1 · Търговски закон
- чл.485 ал.1 · Търговски закон
- чл. 485 ал.2 · Търговски закон
- чл. 486, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 487, ал. 1 изр. 2 · Търговски закон
- чл.513, ал.1 · Търговски закон
- чл. 535 ал.1 · Търговски закон
- чл. 537 · Търговски закон
- чл.538 ал.1 · Търговски закон
- чл. 685, ал.1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000123 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство - Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност /КТБ/ чрез пълномощник гл.ю.к. Б. срещу решение от 13.04.2020г по гр.д. № 16647/2017г на Софийски градски съд 1-3 състав е отхвърлен предявеният от Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност иск против Г. П. Г. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че дължи на сумата от 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон и поради необоснованост. Конкретните доводи са против изводите на съда, че процесният запис на заповед не е бил предявен за плащане на посочената в него дата /25.05.2014г/. Не се оспорват фактическите изводи на съда относно каузалното правоотношение и че е издаден в обезпечение на договор за кредит от 21.05.2014г., но били пренебрегнати фактите, че след отпускане на кредита по него не са 1 извършвани плащания и именно поради това били подписани общо 11 на брой анекси към договора, с които са били предоговорени непогасените задължения. Неправилно поради това, било прието, че към 22.05.2014г. за банката не е било налице валидно основание да пристъпи към реализация на предоставените в нейна полза обезпечения. На следващо място, дори и да се възприемат изводите, че на посочената дата не е настъпила изискуемостта на обезпеченото вземане, то тази изискуемост е следвало да бъде съобразена към приключване на устните състезания пред първата инстанция съгласно задължителните разяснения в ТР № 8/2.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г на ОСТГК, ВКС. Твърди се и процесуално нарушение на съда, изразяващо се в необсъждане на всички представени доказателства във връзка приетите вземания в производството по несъстоятелност, включително счетоводната експертиза по делото, потвърждаваща изцяло непогасяването на дълга от страна на кредитополучателя в посочения размер.
Моли да бъде отменено обжалваното решение, като вместо това бъдат уважените искове.
В срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв. Х., с който се поддържат подробни възражения против оплакванията в жалбата, акцентиращи, че разясненията в ТР № 8/2.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г на ОСТГК, ВКС не са неотносими за случая, защото вземането произтича от запис на заповед, независимо, че е издаден в обезпечение на договора за кредит. Поддържа се, че е константна по този въпрос съдебната практика, че в производство чл.422 ал.1 ГПК за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед, изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение, би могла да е от значение, ако записът на заповед е издаден за обезпечение изпълнението на конкретното задължение по каузалното правоотношение, чийто падеж съвпада с падежа на ценната книга.
Производството по настоящото дело е образувано след постановяване на Решение № 50051/05.02.2024г. по т.д. № 619/22 по описа на ВКС, първо ТО, с което е отменено изцяло Решение № 868/20.07.2021г. по гр.д. № 3742/20 на САС, с което е било потвърдено Решение от 13.04.2020г. по гр.д. № 16647/17 по описа на СГС и върнато делото за разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.
2
В отменителното решение на ВКС е посочено, че новото разглеждане на делото във въззивната инстанция следва да започне от фазата на съдебното дирене. Констатирано е, че в първонистнацонното и въззивното производство, ответникът е бил представляван от особен представител, без да са били налице условията за това, което съществено процесуално нарушение налага връщането на делото за ново разглеждане от въззивния съд, като на ответника бъде дадена възможност да посочи и нови доказателства, освен събраните, както ида ме се даде възможност за защита. Посочено е, че следва да бъдат съобразени и новите доказателства, касаещи междувременното снабдяване на жалбоподателя „КТБ АД“-в несъстоятелност с изпълнителни титули срещу авалиста за задължения на кредитополучателя и издател на ефекта, възникнали по договор за кредит от 21.05.2008г. да датата на падежа на процесната запис на заповед – 22.04.2015.
При настоящото разглеждане на делото, ответникът Г. П. Г. е бил редовно призован, като му е била дадена възможност, с оглед указанията на ВКС да наваде твърдения и да посочи доказателства лично, като такива не са направени и посочени.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, че каузалното правоотношение, в обезпечение на което е издаден процесният запис на заповед от 24.02.2014г, е договор за кредит от 21.05.2008г, сключен между ищеца Корпоративна търговска банка /КТБ/- в несъстоятелност и „Генимекс Инвест“ЕАД за сумата от 600 000евро, чието изпълнение видно от приложените доказателства се гарантира от няколко реални обезпечения и от записа на заповед, издаден за сума 549 000евро, с който „Генимекс Инвест“ЕАД, действащ чрез законния си 3 представител Г. П. Г. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване на записа на заповед посочената сума, ведно с годишна лихва върху нея в размер на 9% от датата на издаване до датата на издължаване на главницата.
Безспорно от съдържанието на менителничния ефект се установява, че задължението по него е авалирано от ответника Г. П. Г. като законен представител на „Генимекс Ойл“ЕАД и в лично качество като физическо лице, при условията при които е издаден.
По подадена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на процесния запис на заповед била издадена заповед за незабавно изпълнение от 18.05.2017г. по ч.гр.д. № 30101 по описа на СРС, както и изпълнителен лист за осъждането на Г. П. Г. да заплати на Корпоративна търговска банка /КТБ/- в несъстоятелност сумата 549 000 евро главница по запис на заповед от 24.02.2014г., видно със законната лихва от 12.05.2017г. до заплащането на сумата и разноски.
Г. П. Г. е подал в срок възражение, че не дължи сумата. На кредитора е указано да предяви в срок иска си. Съобщението за това е получено на 21.11.2017г. Исковата молба, по която е образувано делото пред СГС е подадена на 21.12.2017г.
С договор за банков кредит от 21.05.2008 г. банката предоставила на „Генимекс Инвест“ ЕАД сумата 600 000 евро с лихва 9 % годишно със срок на погасяване до 1.05.2011 г., който с последващи 11 броя анекси срокът бил продължен до 15.07.2015 г.
В запис на заповед, издаден в гр. София на 24.02.2014 г. „Генимекс Инвест“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г. П. Г., безусловно и неотменимо обещало и се задължило срещу представянето на този запис на заповед да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД или на нейна заповед сумата 549 000 евро, ведно с годишна лихва върху тази сума в размер на 9 %, считано от датата на издаване на записа на заповед до датата на издължаването на главницата по него. Сумата била платима на предявяване в срок до 30.12.2016 г. без протест и без разноски. При условията, при което е поето, задължението било авалирано от „Генимекс Ойл“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г. П. Г. и от Г. П. Г.. Според поставения печат срещу подписите на хонората и на авалистите, записът на заповед бил предявен за плащане на 22.05.2014 г.
4
Предявяването за плащане по принцип не се оспорва от авалиста Г. П. Г..
Пред първата инстанция е изслушана счетоводна експертиза, имаща за задача да изчисли размера на непогасените задължения към „КТБ” АД (н) на „Генимекс Инвест“ЕАД,– в несъстоятелност по договор за банков кредит от 21.05.2008 г. и 11 броя анекси към него, като се посочи поотделно главница, лихва, неустойка и други вземания по кредитната сделка към следните дати:
12.05.2017 г . – датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК в СРС;
22.05.2014 г. – датата на предявяване на записа на заповед.
От извършената проверка на извлечения от партидите за присъдена главница, присъдени лихви, просрочена главница, просрочена лихва върху редовна главница, просрочена лихва върху просрочена главница, текуща лихва върху просрочена главница към 21.05.2017 г. и 14.01.2020 г., както и за главница и текуща лихва върху редовна главница към 22.05.2014 г., се установява следното: По договор за банков кредит от 21.05.2008 г. КТБ АД /н./ е предоставил на кредитополучателя „Генимекс Инвест“ ЕАД кредит в размер на 600 000 евро. От записванията в извлечения по партидите за главница 2265 978 *** „Заемна сметка“, просрочена лихва върху редовна главница - 4966978 2265 093060 04 2014 9 „Сметка за просрочени лихви“ и текуща лихва върху редовна главница „Начислени лихви“, и след анализиране на наличните данни вещото лице е посочило, че към датата на предявяване на записа на заповед – 22.05.2014 г. общият размер на осчетоводените и непогасени задължения е 557 589,99 евро, от които: 548 997,04 евро – редовна главница, 4 114,91 евра – просрочени лихви върху редовна главница, текущи лихви върху редовна главница 3 705,73евро, неустойка върху просрочени лихви 772,13евро. Непогасените по договора задължения, осчетоводени от банката- ищец са по съответните цитирани партиди и са в размер на 729 039,01 евро, от които: дължимата законна лихва върху главница в размер на 291 855,04 евро, съгласно ИЛ от 03.07.2015 г., за периода от 01.07.2015 г. до 12.05.2017 г., е 55 334,91 евро. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че към датата на предявяване на процесния запис на заповед няма осчетоводяване на просрочена главница по договора.
Извършено е предоговаряне на погасителния план по договора за кредит с Анекс № 11 от 14.01.2014 г. е станало непосредствено преди издаване на процесния запис на заповед от 24.02.2014г, с който е прието, че размерът на 5 дълга е 548 997,04 евро и ще следва да бъде погасен на 7 броя погасителни вноски, първата от които в размер на 34 713,04 евро до 15.01.2015г., а останалите 6 вноски в размер на 85 714 евро ежемесечно на всяко 15-то число, считано от 15.02.2015г. до 15.07.2015г.
От писмените доказателства във връзка с предявяване на вземанията на ищеца КТБ /н./ на основание чл. 685, ал.1 ТЗ против „Ди Енд Ди Джи Инвест“ЕАД /н./ с предишно наименование „Генимекс Инвест“ЕАД /л.47- 64/ се установява, че последното плащане по кредита е направено на 31.05.2014г, а предсрочната изискуемост по договора за кредит от 21.05.2008 г. е обявена на 03.07.2015г.
От представеното пред ВКС, решение от 09.02.2021г. по гр.д. № 7564/2019г. по описа на СГС, влязло в сила на 27.03.2021г. е видно, че е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вземането на Корпоративна търговска банка /КТБ/- в несъстоятелност срещу Г. П. Г. въз основа на запис на заповед, издаден на 30.04.2014г., ведно със лихвата за забава от 27.05.2016г. за сумата 549 000 евро, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 28282/16 по описа на СРС.
С решение по т.д. № 262/21 на САС е потвърдено решение № 5171 от 27.08.2020 г., поправено с решение № 260 526 от 13.10.2020 г., по гр.д. № 11 300/ 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 6 състав, с което по иска с правно основание чл. 422, вр. с чл. 417 от ГПК, предявен от А.