Решение № 232 от 23.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. М., 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Албена Миронова Гражданско дело № 20251600100519 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл. 2 ал. І т. 3 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Предявени са искове от В. Д. В., ЕГН **********, от гр. М., чрез пълномощника адв. К. Б., МАК, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор, за вреди в резултат от неоснователно обвинение.

Твърди се в исковата молба, че за периода 19.11.2021 – 01.02.2024 год. срещу ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение в извършено престъпление от общ характер – по чл. 323, ал. 1 НК.

На 21.08.2021 год. е образувано ДП № 327/2020 год. на РУ М., по което, след като два пъти е давала обяснение, на 19.11.2021 год. била привлечена като обвиняема. Обвинението е прецизирано с ново привличане в това качество с постановление от 21.12.2021 год. и на 08.08.2022 год. е внесен обвинителен акт.

Образуваното НОХД № 863/2022 год. на РС М. е приключило с прекратяване и връщане на РП М. за отстраняване на съществено процесуално нарушение, допуснато в досъдебната фаза на процеса.

Така на 07.11.2022 год. е предявено ново постановление за привличане на ищцата в качеството на обвиняема и на 08.12.2022 год. е внесен в съда нов обвинителен акт.

Образуваното НОХД № 1495/2022 год. на МРС е приключило с оправдателна Присъда № 52/14.11.2023 год., потвърдена с Решение от 01.02.2024 год. по ВНОХД № 371/2023 год. на ОС М..

Наказателното преследване е продължило 2 години, 2 месеца и 11 дни – 1 за периода 19.11.2021 – 01.02.2024 год.

В резултат ищцата претърпяла:

1/ имуществени вреди в размер на 3850 лева (1 968.47 €), представляващи разноски за адвокатска защита (подробно описани в и.м.);

2/ неимуществени вреди в размер на 30 000 лева (15 338.76 €), поради следното:

Срещу ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение за престъпление, изначално несъставомерно, като още с първото привличане й е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Тогава тя е била на 39 години, с чисто съдебно минало и добро име в обществото. Наказателното производство продължило дълго, при наличие на добросъвестно поведение у ищцата – тя не е ставала причина за забавяне на наказателния процес и е участвала във всички негови фази.

През този период тя преживяла стрес и напрежение, честта и достойнството й били накърнени, случващото се отразило негативно на отношенията й с близки и приятели.

Това довело до отрицателна промяна в характера й – станала поизнервена, напрегната, не можела да спи, намалила социалните си контакти.

Била освободена от работа и не могла да започне нова, като така останала дълго без финансови приходи. Всеки работодател като научел, че е обвиняема отказвал да я назначи.

Като следствие от горното, здравословното й състояние се влошило.

Ищцата получавала нееднократно хипертонични кризи, отключило се онкологично заболяване. Разрушило се семейството й.

Липсата на адекватно оповестяване на оправдателната присъда довело до продължаване на негативните обществени реакции спрямо нея и след приключване на делото.

За това се иска от съда: да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева (15 338.76 €) неимуществени вреди, причинени в резултат на обвинение в извършване на престъпление от ощ характер – по чл.

323, ал. 1 НК, както и 3850 лева (1 968.47 €) – имуществени вреди , ведно със 7777,74 лв. (3 976.70 €) законна лихва върху претендираната сума за времето от влизането в сила на оправдателната присъда – 02.02.2024 год., до предявяването на исковете /16.12.2025 год./, както и законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноските по водене на делото.

Писмен отговор е постъпил от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В отговора си ответникът, чрез О. Д., прокурор в ОП – М. оспорва исковете по основание и размер.

Счита претендираните неимуществени вреди за недоказани, в т.ч. относно причинно-следствената връзка с процесното обвинение.

Размерът на претенциите се оспорва и като завишен.

2

Твърди, че спрямо ищцата е била взета най-леката мялка за неотклонение, а продължителността на наказателното производство не нарушава принципите за решаване в разумен срок.

Оспорва и претенцията за причинени на ищцата имуществени вреди както по размер, така и като недоказана. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в НП е прекомерно.

Оспорва по размер и претенцията за лихви.

Въвежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

В откритото съдебно заседание е приета корекция на допусната в исковата молба техническа грешка при изписването (сборуването) на претендираните имуществени вреди, които вместо 3850 лева са уточнени на 4850 лева (2479.77 €)

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Между страните не е спорно, че за периода 19.11.2021 – 01.02.2024 год. срещу ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение в извършено престъпление от общ характер – по чл. 323, ал. 1 НК, както и че НОХД № 1495/2022 год. на МРС е приключило с оправдателна Присъда № 52/14.11.2023 год., потвърдена с Решение от 01.02.2024 год. по ВНОХД № 371/2023 год. на ОС М..

От приложеното наказателно производство се установява:

На 10.06.2020 год. е започнала прокурорска проверка по жалба до РП М. от В. В. К. срещу ищцата В. Д. В. за това, че в двуетажната къща на К. се е самонастанила племенницата й В. В., като тя, заедно със своя приятел започнали да упражняват физическо и психическо насилие над живеещите там възрастни родители на жалбоподателката, съотв. баба и дядо на ищцата.

Изнесени били данни, че ищцата е сменила патрона на входната врата и така е преустановила възможността им да ползват имота.

В хода на предварителната проверка е приложено копие от искова молба от В. В. срещу В. К.. С нея на 28.04.2020 год. пред РС М. е предявен иск по чл. 75 ЗС. Образувано било гр.д. № 822/2020 год. на РС М..

Досъдебното производство № 327/2020 год. на ОДМВР М. е образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК с Постановление от 21.08.2020 год. на РП М. – за това, че през пролетта и лятото на 2020 год. в гр.

М., в немаловажен случай, самоволно и не по установения от закона ред е било осъществено едно оспорвано от другиго предполагаемо право на собственост върху имот, находящ се в гр. М., ул. Н. № **, с идентификатор ***.29.284. Макар да е образувано срещу неизвестен извършител, още с посоченото постановление са дадени указания да се приложат справки за съдимост на ищцата и лицето Е.И.Й.. Срокът за разследването е удължаван 3 многократно.

Към досъдебното производство са приложени доказателства от неприключилото тогава гр.д. № 822/2020 год. на РС М., както и от Обезпечителна заповед, издадена на 30.04.2020 год. по гр.д. № 814/2020 год. на РС М., с която е допуснато обезпечение на иск по чл. 75 от ЗС, предявен от В. В. срещу В. К., като обезпечителната мярка е „Да се спре прекъсването на водоподаването“ на процесния имот. Приложено е и копие от Обезпечителна заповед, издадена на 15.05.2020 год. по гр.д. № 822/2020 год. на РС М., с която е допуснато обезпечение на иск по чл. 75 от ЗС, предявен от В. В. срещу В. К., В.П. и С.П., като обезпечителната мярка е „Спиране на прекъсването на електрозахранването и възстановяване на същото“ на процесния имот.

Приложено е копие от Решение № 260121/25.11.2020 год. по гр.д. № 814/2020 год. на РС М., с което В. К. е осъдена да преустанови действията, с които нарушава владението на В. В. по отношение на имот, находящ се в гр.

М., ул. Н. № **, с идентификатор ***.29.284.

На 14.10.2020 год. ищцата В. В. била разпитана като С. по досъдебното производство, а на 19.11.2021 год., при наличието на две неприключили към него момент граждански дела с предмет – предявени от нея искове по чл. 75 ЗС, предхождащи сигнала до прокуратурата, й е предявено Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение – за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК - за това, че към 06.06.2020 год., в гр. М. осъществила едно свое предполагаемо, оспорвано от В. К., В.П. и С.П. право, като сменила патрона на входната врата на къщата в имот, находящ се в гр. М., ул. Н. № **, с идентификатор ***.29.284 и поставила СОТ, ограничавайки достъпа до имота на горните лица и ограничавайки правото им на собственост и владение. Взета е мярка за неотклонение „Подписка“.

На 21.12.2021 год., на ищцата е предявено ново, „прецизирано“ обвинение за същото деяние, като отново е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 04.02.2022 год. ищцата е разпитана като обвиняема за трети път.

На 08.08.2022 год. е образувано НОХД № 863/2022 год., по внесен Обвинителен акт на РП М. срещу В. Д. В., за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

С протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 29.09.2022 год. НОХД № 863/2022 год. на РС М. е прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата и делото е върнато на РП М..

На 07.11.2022 год. на ищцата е предявено ново, „прецизирано“ обвинение за същото деяние, като отново е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

На 08.12.2022 год. е образувано НОХД № 1495/2022 год., по Обвинителен акт на РП М. внесен срещу В. Д. В., за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

4

С протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 28.02.2023 год. по НОХД № 1495/2022 год. на РС М. съдът е отказал да прекрати делото поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата и да върне делото на РП М.. Определението е обжалвано от ищцата/подсъдима и е потвърдено с Определение № 143/18.05.2023 год. по ЧНД № 106/2023 год. на ОС М..

Проведени са открити съдебни заседания на 27.06.2023 год., 14.09.2023 год. и 14.11.2023 год., на които ищцата се е явявала лично и със защитник – адв. Кр. Б., МАК.

Наказателният съд е приложил препис от Решение №

260121/25.11.2020 год. по гр.д. № 814/2020 год. на РС М., влязло в сила на 17.12.2020 год., както и от Решение № 260004/15.03.2023 год. по гр.д. № 822/2020 год. на РС М., с което съдът е признал подсъдимата и нейния брат за собственици на процесния имот и е отхвърлил исковете на В. К. по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД.

С Присъда № 52/14.11.2023 год. по НОХД № 1495/2022 год. на РС М., подсъдимата/ищца В. В. е оправдана по повдигнатите й обвинения.

По протест на РП М. е образувано ВНОХД № 371/202 год. на ОС М..