Решение № 293 от 18.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600630 по описа за 2022 година Производство по реда на глава XXI НПК.

С Присъда от 22.06.2021 г., постановена от СРС, НО, 121-ви състав по НОХД № 10139 по описа за 2018 година, съдът е признал подсъдимия С. ХР.

М., роден на **** г. в гр. Нови пазар, с адрес в с. Църквица, общ. Никола Козлево, обл. ****, българин, българско гражданство, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.03.2017 г. в гр. София, бул. ****, в търговски обект №10021 на ТЦ „Илиянци“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ц.Д., /управител на дружество „Д.“ ЕООД/, като формирал у него неверни представи, че познат на М., който има магазин в Република Румъния, ще закупи стока от магазина на Д. за сумата от 34 161 лв„ които ще бъдат заплатени от М. на 28.03.2017 г., и вследствие на формираното заблуждение Ц.Д. предал на С. ХР. М. следната стока: 140 /сто и четиридесет/ броя дамски шлифери с размери от XL - XXXXXL с единична цена в размер на 3 /три/ лева на обща стойност 420 /четиристотин и двадесет/ лева, 143 /сто четиридесет и три/ броя дамски шлифери с размери от S - XXXXXL с единична цена 4.00 1

/четири/ лева на обща стойност 572.00 /петстотин седемдесет и два/ лева, 32 /тридесет и два/ броя дамски панталони от №25 до № 31 с единична цена 3.00 /три/ лева на обща стойност 96.00 /деветдесет и шест/ лева, 955 /деветстотин петдесет и пет/ броя дамски кожени якета № XS - XL с единична цена 2.50 /два лева и петдесет стотинки/ лева на обща стойност 2387.50 лева /две хиляди триста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, 232 /двеста тридесет и два/ броя дамски кожени якета № XS - XL с единична цена 2.50 /два лева и петдесет стотинки/ лева, на обща стойност 580 /петстотин и осемдесет/ лева, 698 /шестстотин деветдесет и осем/ броя дамски къси шлифери с единична цена 2 /два/ лева, на обща стойност 1 396 /хиляда триста деветдесет и шест/ лева, всички на обща стойност съгласно изготвена по делото оценителна експертиза 5451.50 /пет хиляди четиристотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, която сума не била заплатена в уговорения срок на 28.03.2017 г., и с това причинил имотна вреда на дружество „Д.“ ЕООД, с управител Ц.Д., в размер на 5 451.50 /пет хиляди четиристотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, поради което на основание чл. 209 ал. 1 от НК вр. чл. 54 ал. 1 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият М. е осъден да заплати на гражданския ищец „Д.“ ЕООД с управител Ц.Д., сумата от 5 451, 50 лв., представляващи обезщетение за причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на всички суми, както и сумата 600 лева – разноски за повереник.

С оглед изхода на делото, съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати направените по делото разноски за експертиза в размер на 153,22 лв. - по сметка на СДВР, сумата от 2 217 лв. - по сметка на СРС за експертизи, както и сумата от 218,6 лв. - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

ИЛ. СТ. В., упълномощен защитник на подсъдимия С. ХР. М. , в която се прави искане за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, тъй като присъдата била неправилна, необоснована и постановена в 2 нарушение на процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание било и явно несправедливо.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. В., в което се сочи, че присъдата на първата инстанция противоречи на събрания доказателствен материал, а при анализа на доказателствената съвкупност съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Защитата сочи също така, че СРС не бил обсъдил възраженията на защитата, свързани с действията на св. Е.Н.Н. по плащане на чужда сметка в офиса на мобилен оператор и възраженията по идентифицирането на подсъдимия. Възразява се и срещу писмен документ по делото, представен от св. Д. – разписка с изписан ръкописно текст „Е. ****“. В заключение се иска признаване на подсъдимия за невиновен.

Постъпило е и възражение от Ц.Д., управител на „Д.“ ЕООД – ощетено юридическо лице, срещу подадената въззивна жалба и допълнението към нея. В същото се сочи, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна. Прави се разбор на доказателствата, които водели до извод за обоснованост на присъдата и доказаност на обвинението в пълнота. В заключение се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В закрито съдебно заседание на 07.03.2022 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на делото не се налага събиране на нови доказателства, преразпит на свидетели, вещи лица и разпит на подсъдимия.

В съдебно заседание адв. В. поддържа изцяло жалбата, не прави отводи и не прави доказателствени искания.

Прокурорът оспорва жалбата, като не прави нови доказателствени искания.

Повереникът на частния ищец – адв. Т., поддържа подаденото възражение и оспорва въззивната жалба. Не прави искания за отводи и искания по доказателствата.

В хода по същество адв. В. моли осъдителната присъда, като неправилна и незаконосъобразна да бъде отменена. Прави възражение по извършеното разпознаване, както и по отношение на съдържанието на писмени доказателства – бележки, на една от които се твърди, че е изписан 3 телефонният номер на подсъдимия и името „Е.“, а на другата – сумите за стоката. Счита, че доказателствата по делото са недостатъчни и не доказват обвинението.

Прокурорът моли присъдата на СРС да бъде оставена в сила като законосъобразна и обоснована. Счита, че са събрани достатъчно и безспорни доказателства за виновността на подсъдимия.

Адв. Т. моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник.

В последната си дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и подаденото възражение, а така също и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства и способи на приобщаването им. Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. ХР. М. е роден на **** г. в гр. Нови пазар. Живее в с.

Църквица, общ. Никола Козлево, обл. ****. Същият е българин, българско гражданство, с основно образование, безработен, женен и неосъждан.

Свидетелят А.С.Х. е негов син.

Свидетелят Ц.Д. е управител и представляващ „Д.“ ЕООД, като дружеството стопанисвало търговски обект № 10021 и склад №7-16 в Търговски център „Илиянци, находящ се в гр.София, бул. ****. Основната дейност на дружеството била свързана с продажба на мъжки и дамски дрехи в посочения магазин на дружеството. В магазина като продавач-консултант работела свидетелката Е.Н.Н.

На 27.03.2017 г. около обяд в магазина влязъл подсъдимият С. ХР. М. , 4 когото свидетелят Д. познавал по физиономия, когато същият посещавал понякога своя роднина - племенница свидетелката Г.Л.Х. /дъщеря на негов брат/, която работела в магазина на Д. в периода 2011 г. - 2012 г.

Подсъдимият М. попитал Д. има ли за продажба евтина стока, като обяснил, че търси да закупи същата за свой познат, който имал магазини в Румъния.

Свидетелят заявил, че има стока за продажба, която е евтина, тъй като е „залежала”, а подсъдимият поискал да я снима, за да покаже снимките на своя познат и ако той хареса видяното - щял да закупи от нея. Подсъдимият се представил на Д. с името „Е.”. По време на провежданите разговор в магазина присъствала и свидетелката Е.Н.Н..

Подсъдимият излязъл от магазина, като казал, че следва да проведе разговор с потенциалния купувач от Румъния и след известно време се върнал в магазина, придружен от сина си - свидетелят А.С.Х., когото представил на Д.. Подсъдимия и неговия син започнали да правят снимки на дрехите, които да пратят на потенциалния купувач от Румъния, който наричали „шефът“.

Подсъдимият М. заявил на свидетеля Д., че „шефът” му е харесал стоката и ще я закупи, като следвало да му бъдат предадени следните артикули: 140 бр. дамски шлифери с размери от XL-XXXXXL, 143 бр. дамски шлифери с размери от S - XXXXXL, 32 бр. дамски панталони от №25 до №31, 955 бр. дамски кожени якета № XS-XL, 232 бр. дамски кожени якета № XSXL, 698 бр. дамски къси шлифери, за сумата общо в размер на 34 161 лв., като сумата щяла да бъде заплатена на дата 28.03.2017 г.

След като постигнали договореност, свидетелят Д. се обадил на сина си - свидетелят Ч.У. и му казал да приготви стоката за транспортиране, като я опакова. Свидетелят У. взел стоките, както от складовото помещение, така и от самия магазин, като за последното му помогнала свидетелката Е.Н.Н..

След като стоката била опакована, свидетелят Д. предал стоката на М., като съставил опис на стоката по бройки и по обща цена, като общата договорен стойност на същите била в размер на 34,161 лв. Подсъдимият М. се подписал върху описа на стоката като изписал името си като „Е.“ и телефон „****”.

На 28.03.2017 г. от мобилния телефон посочен от подсъдимия на разписката за получената стока /****/ се позвънило на мобилният телефон на Д. и мъжки глас му заявил, че „Е.” има проблем на границата с Република 5

Румъния, защото няма фактура за стоката. Свидетелят Д. не говорил добре български и поискал помощ от свидетелката Е.Н.Н., която е родена в България и говорела отлично езика. Свидетелката Е.Н. провела разговор по телефона с мъжа, който й заявил, че баща му бил задържан на границата с Румъния заради стоката, защото нямало издадена фактура. Стоката също била задържана. Не посочил в кой румънски град е станало това. Свидетелката Н. му заявила, че няма проблем и св. Д. ще издаде фактура веднага, но трябва да вземе същата лично и мъжът прекъснал разговора.

Проведен бил втори разговор между свидетелката Н. и мъжът, представящ се за син на подсъдимият, като този път той поискал парична сума в размер на 2 500 лв., за да бъде освободен баща му. Д. се съгласил и на това условие, но отново поискал синът на подсъдимия да дойде лично да вземе парите. Получил категоричен отказ и разговорът бил прекъснат.

Свидетелят Д. впоследствие многократно звънял на телефон ****, за да търси М., като първоначално говорил с жена, представяща се за съпругата на подсъдимия и с мъж, представящ се за негов син, като и двама го заплашили, че ако не спре да се обажда, ще има проблем, а после спрели да отговарят на обажданията му.

За да разбере на чие име се води телефонният номер ****, св. Д. изпратил св. Н. да заплати сметката на телефона, като така разбрал от служителката в Мобилтел ЕАД, се води на името на свидетеля А.С.Х., син на подсъдимия. Впоследствие чрез търсене на профила на последния в социалната мрежа Facebook установили сред приятелите му и снимки на подсъдимия, за когото с изненада установили, че се казва С., а не Е..

На дата 06.04.2017 г. свидетелят Д. подал жалба до Софийска районна прокуратура и било образувано досъдебно производство №226 ЗМИП 15129/2017 г. по описа на 02 РУ- СДВР, пр. пр. № 14278/2017г. по описа на СРП.

В хода на ДП на основание чл. 159а НПК разрешение да се представят от мобилните оператори, приобщени са справки за мобилни номера ****, /номерът, от който лице представящо се за син на подсъдимия звънял на Д./, и **** /номерът посочен на описа от подсъдимия/. Мобилен номер **** е с титуляр А.С.Х.. От приложените справки се установява, че на посочените от свидетеля Д. дати са налични провеждани разговори между него и мобилен 6 номер ****.