Решение № 197 от 15.12.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Свищов, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100378 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по искове, предявени от Кооперация взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани "УСТРЕМ 96", ЕИК 110006091, със седалище и адрес на управление с. Овча могила, общ. Свищов, пл. „Възраждане“ № 3, чрез адв. М. К. срещу А. И. Д., ЕГН: ********** и К. А. К., ЕГН: ********** с правно основание по чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 1, вр. с чл. 6 от Договор за заем № 2607/11.06.2021 г., вр. чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците А. И. Д., ЕГН:

********** и К. А. К., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на ищеца КВККЧЗС (Кооперация взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани) "УСТРЕМ 96", ЕИК 110006091 сумата от 3281,35 лв., от които главница в размер на 2 600 лева по Договор за заем № 2607/11.06.2021 г. и 681,35 лева –лихви, съгласно раздел III от Договор за заем № 2607/11.06.2021 г., както следва: 192,68 лева – редовна (договорна) лихва и 486,67 лева – наказателна лихва за периода от 20.06.2021 г. до датата на предявяване на иска – 23.06.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът КВККЧЗС"УСТРЕМ-96" твърди, че въз основа на Договор за заем, сключен на 11.06.2021 г., с № 2607 е предоставил на заемополучателя - първия ответник А. И. Д., в заем сумата от 2600 лв. (две хиляди и шестстотин лева) за закупуване и угояване на телета.

Заемополучателят е получил сумата от 2600 лв., за което бил издаден Разходен касов ордер (РКО) № 145/1.06.2021 г. Заявява, че по силата на същия договор заемателят се е задължил да заплаща на ищеца текущ годишен лихвен процент (ТГЛП) в размер на 14 % (раздел III, чл.4, ал.1 от договора). Твърди, че била постигната договорка при забава за връщането на заетата сума заемателят да заплаща и наказателна надбавка в размер на 20 % над ТГЛП, т.е. наказателния годишен лихвен процент, при забава на плащането, е в размер на 34 % (раздел III,чл. 5, ал.З от договора). Заявява ,ч е заемателят е следвало да връща заетата сума, съобразно подписания погасителен план, в който е отбелязан падежът на всяка вноска, както и какво се погасява с всяка вноска- каква част от главницата, каква част от лихвата, какъв е 1 остатъкът от главницата след евентуалното заплащане на съответната погасителна вноска.

Крайният срок за връщането на целия заем е бил 20.05.2022 г. (раздел IV, чл.6 от договора).

Погасителните вноски, включващи главница плюс лихви, са били дължими на 20-то число на всеки месец (раздел IV, чл.7 ал.З от договора). Твърди, че независимо, че падежът на заема е изтекъл, ответниците не са издължили дължимите от тях суми, като не са направили нито една погасителна вноска по заема. Ищецът твърди, че вторият ответник е поръчител, заедно със заемателя А. И. Д. и отговаря спрямо ищеца-заемодател за дадената на заемателядлъжник в заем сума, ведно с лихвите и разноските, при условията на солидарна отговорност съгласно разпоредбата на раздел VIII, чл.15, ал.3 и раздел VII, чл.14, ал.10 от Договор № 2607/11.06.2021 г. Съобразно разпоредбата на раздел VIII, чл.15 ал.3 от Договора за заем № 2607/11.06.2021 г., поръчителят се е задължил при първа покана от страна на заемодателя, доброволно да внесе неиздължените суми по договора за заем, заедно с лихвите и разноските. Сочи, че вторият ответник - като поръчител, многократно е уведомяван устно от Председателя на кооперацията- ищец, че заемателят, на когото е станал поръчител е изпаднал в забава, че не е внесъл нито една погасителна вноска и дължи на кооперацията значителни суми по договора за заем. Поради отсъствието на поръчителя, той е издал пълномощие на съпругата си да получава информация относно размера на дълга, на който е поръчител. Вторият ответник е информиран с подписването на договора за падежа, а устно е информиран за състоянието на заема и липсата на погасителни вноски от заемателя, на който е поръчителствал. Въпреки това, както заемателят, така и солидарният длъжникпоръчител, не са изпълнили задълженията си към кооперацията заемодател. Заявява, че към настоящия момент заемателят А. И. Д. и поръчителят К. А. К. продължават да дължат на кооперацията-ищец сумата от 3281,35 лв., от които 2600 лв. главница и 681,35 лв. договорни (редовни) и наказателни лихви съгласно раздел III от Договор за заем № 2607/11,06.2021 г., както следва: 192,68 лв.- редовна (договорка) лихва и 486,67 лв.- наказателна лихва за периода от 20.06.2021 г. до датата на предявяване на иска. Редовните лихви са изчислени съобразно погасителния план, който е неразделна част от договора за заем. Наказателните лихви относно погасителните вноски, за които длъжниците са изпаднали в забава са изчислени, считано от датата, следваща датата на падежа на съответната забавена погасителна вноска до датата на предявяване на иска.

Счита, че съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Намира ,че в настоящия случай падежът на главното задължение е настъпил на 20.05.2022 г., тъй като заемът не е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем.

Следователно към датата на предявяване на иска-22.06.2022 г. не е изтекъл преклузивния 6 месечен срок от падежа на задължението, поради което отговорността на поръчителя не е погасена и същият отговаря солидарно заедно със заемателя спрямо заемодателя за изплащането на заетата сума, ведно с лихвите и разноските. Моли съда да уважи предявените осъдителни искове. Претендира и направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът А. И. Д. е депозирали отговор на исковата молба. В същата е изложил, че исковете са допустими, но неоснователни, както по основание, така и по размер. На първо място твърди, че действително, между ищеца и него е подписан на 11.06.2021 год. Договор № 2607 при КВККЧЗС „Устрем 96“, село Овча Могила, с който ищецът му е предоставил в заем сумата от 2 600 лева. Прави възражение за недействителност на процесния договор от 11.06.2021 год., доколкото същият по съществото си представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и за този вид договор законодателят е предвидил специална форма, съдържание и процедура по сключването му между страните по настоящия правен спор, които са и страни по материално-правното отношение, като в случая тези специални императивни изисквания не са спазени и респективно договорът не може да породи желаните от страните правни последици.

2

Счита, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 13 от ЗПК, когато се предоставя договори за кредит от взаимоспомагателни каси или от кооперации на техните членове и при предоставянето на кредита е договорена лихва, тогава по отношение на формираното кредитно правоотношение се прилагат нормите на специалния закон - ЗПК. Оттук се налагал и изводът, че при предоставянето на кредит в обхвата на разпоредбите на ЗПК и съобразно задълженията на КВККЧЗС „Устрем 96“ като кредитна институция, ищецът е следвало да му предостави (като потребител) при сключване на договораинформацията по чл. 5. ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, което в случая не е направено от ищеца. С това са нарушени правата му като потребител и същият не е бил надлежно информиран относно годишен процент на разходите (ГП P ) по кредита, вида на обезпечението, размера на договорените и възнаградителни, респективно наказателни лихви, липсата на санкции при предсрочно погасяване на кредита и т.н. Това правело действията на ищеца напълно незаконосъобразни в случая и тези действия можели да се характеризират като нерегламентирани и агресивни търговски практики по привличане на потребители и склоняване към сключване на потребителски договор при наличие в него на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 20 и следв. от ЗПК.

Във връзка с горното прави възражение за нищожност на Договор № 2607 от 11.06.2021 год. за предоставяне на заем, сключен между него, като заемател и КВККЧЗС „Устрем 96“, като Заемодател, доколкото съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗПК е предвидено:

„Всяка клауза е договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. “

Заявява, че в чл. 11 от ЗПК са дефинирани нормативно необходимото съдържание и форма на Договора за потребителски кредит, за какъвто счита и процесния Договор № 2607 от 1 1.06.2021 год., като в процесния случай в договора, сключен между него и ответника, липсвали следните 17 императивно посочени в ЗПК елементи, подробно изброени в отговора на исковата молба. Прави възражение за недействителност (нищожност) на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, доколкото клаузите на процесния договор за потребителски кредит, сключен между него и ищеца противоречат на закона (ЗПК) или го заобикалят. Моли съда да уважи възражението за нищожност на клаузите на процесния договор за потребителски кредит и отхвърли всички предявени осъдителни искове на ищеца срещу - както основния иск по чл. 240 от ЗЗД за заплащане на главницата по кредита, така и исковете за лихви по чл. 86 от ЗЗД и за разноски. Претендира разноски.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът К. А. К. не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В проведеното съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. М. К. и поддържа исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът А. И. Д. и ответникът К. А. К. не се явяват, не се представляват.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

Ищецът КВККЧЗС „УСТРЕМ 96“ е регистрирана съгласно Меморандум за разбирателство, сключен на 31.03.1998 г. между правителството на Република България и Европейската комисия, за регулиране на отношенията, свързани с финансовите средства, 3 предназначени за укрепване на основния капитал на местната кредитна кооперация.

Кооперацията осъществява дейността си в съответствие с Постановление № 343 на МС от 30.12.2008 г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани. С влизане в сила на цитираното постановление наименованията на всички кредитни кооперации, регистрирани по цитирания меморандум, са променени, включително и това на кооперацията-ищец от ВЗКАЧС „Устрем 96“ на КВККЧЗС „Устрем 96“. В случая кооперацията-ищец има за предмет на дейност отпускане на заеми (кредити) на своите членове за подпомагането им в селскостопанската им дейност.

Първият ответник А. И. Д. по делото е подал молба за приемането му като член-кооператор в кооперацията-ищец на 21.03.2019 г. и е приет за член-кооператор в кооперацията на 22.03.2019 г. с решение на УС на кооперацията, като решението на УС е утвърдено от Общото събрание на КВККЧЗС "Устрем 96" на 22.08.2020 г.

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 11.06.2021 г. между КВККЧЗС „УСТРЕМ 96“, ЕИК 110006091, като заемодател и А. И. Д., ЕГН **********, като заемател и К. А. К. , ЕГН **********, като поръчител, е сключен Договор № 2607, по силата на който ищецът КВККЧЗС „УСТРЕМ 96“, ЕИК 110006091 се е задължил да предостави на първия ответник А. И. Д., в заем, сумата от 2 600 лева за закупуване и угояване на телета. Получаването на сумата от 2 600 лв. се удостоверява с представения по делото Разходен касов ордер (РКО) № 145/11.06.2021 г.