Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 17.01.2026, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 436/2025
Вид
Решение № 17
Подписан
17.01.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Николай Светлинов Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Сливница, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20251890100436 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба от Б. Р. Й. срещу А.Т.К., с която се иска на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК изменение на постановените по-рано мерки като му бъдат предоставени родителските права по отношение на общите им деца К. Б.ов Й. и К. Б.ов Й., както и да бъде определен режим на лични отношения с майката. Предявен е и иск за издръжка на децата.

В исковата молба се твърди, че родителите са разделени и не живеят заедно. Посочва се, че децата се отглеждат от бащата. Посочва се, че с влязло в сила определение съдът е утвърдил споразумие, по силата на което родителските права по отношение на децата се упражняват от майката.

Поради промяна в обстоятелствата се иска от съда да определи децата да живеят при бащата, който да упражнява родителските права, а майката да има режим на лични контакти и да бъде осъдена да заплаща издръжка.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Според чл. 127, ал. 2 от СК ако не се постигне съгласие, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Според чл. 59, ал. 9 от СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по 1 молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

По предявените искове за предоставяне на бащата на родителските права върху децата и за определяне на майката на режим на лични отношения с тях следва да се установят следните материални предпоставки, а именно - 1/ страните да са родителите на децата; 2/ да не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с родителската отговорност и същите да разполагат с родителски капацитет. Конкретният режим на лични отношения съдът определя без да е обвързан от заявеното от страните, след преценка на всички обстоятелства по делото в интерес на децата.

По предявения от бащата от името на децата иск за издръжка следва да се установи: 1/ че ответницата е майка на малолетните деца; 2/ че същите се нуждаят от издръжка в посочения размер; 3/ както и че ответницата има възможност да заплаща претендираната издръжка;

По делото не се спори, а и това се установява от приложените удостоверения за раждане, че именно страните са родители на децата К. Б.ов Й. и К. Б.ов Й.. Страните не спорят и по обстоятелството, че живеят разделно.

С определение по протокол № 41 от 08.04.2021 г. по гр.д. № 281 от 2020 г. по описа на Районен съд – Сливница е било одобрено постигнато между страните споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Страните са се били споразумели майката да упражнява родителските права по отношение на децата, при която те да живеят. Бил е определен и режим на лични отношения с бащата, който е бил осъден и да им заплаща издръжка.

От показанията на свидетелите Р. Й.-баща на ищеца и Д.П., става ясно, че обстоятелствата са се променили от постигането на споразумението.

Свидетелите споделят, че от октомври 2024 г. децата се отглеждат от бащата, не от майката. Свидетелите дават сведения за случай, при който децата са били изгонени от дома на ответницата и се е наложило брата на ищеца да ги прибере. Свидетелите споделят, че създава неудобство обстоятелството, че децата живеят в гр. Сливница, но учат в гр. Драгоман и трябва да пътуват до училище всеки ден. Свидетелите посочват, че бащата полага необходимите грижи за децата. Осигурени са им самостоятелни стаи. Според свидетелите условията при майката не са били благоприятни за децата и тя не е полагала адекватни грижи за тях. Свидетелят Петров споделя, че децата не желаят да виждат майка си и да общуват с нея.

Видно от изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливница социален доклад, за децата се полагат всички необходими грижи от страна на бащата, задоволени са потребностите на децата от жилище, храна, дрехи и грижи.

При изслушването децата споделят, че баща им се грижи добре за тях и искат да живеят при него. Желанието им е да учат в гр. Сливница.

Съдът счита, че съвкупната преценка на ангажираните по делото 2 доказателства е в състояние да мотивира извода, че бащата разполага с необходимите личностни качества и материални възможности да полага адекватни на нуждите на децата грижи за тяхното отглеждане и възпитание.

Съдът счита, че поради настъпилата промяна в обстоятелствата се налагат упражняването на родителските права да се концентрира у личността на бащата, при когото те да живеят. Необходимостта от избягване на емоционалното натоварване на децата и последващи отзвуци в емоционалното им развитие, каквото би предизвикало отделянето им от средата, в която са отглеждани в момента и в която се чувстват спокойни, също налагат упражняването на родителските права на този етап да се концентрира у личността на бащата.

Относно режимът на лични контакти с майката:

Съдът отчете обстоятелството, че майката по-рядко е виждала децата, налице е известно нежелание да се виждат със своята майка. Поради това е невъзможно в началото децата да прекарват дълго време отделени от бащата и да преспиват в дома на майката. По тази причина е необходимо майката да се вижда с децата в присъствието на социален работник и/или психолог, с чиято помощ да бъде отново изградена близост и доверие към майката.

Впоследствие, след като децата изградят необходимата връзка и привързаност и с майката, то ще са подходящи и по-продължителни срещи, включително и с преспиване. Ето защо съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения между майката и децата, както следва: за срок от 6 последователни месеца от влизане на решението в сила, майката ще има право да вижда децата в присъствието на психолог и/или социлен работник в ДСП-Сливница или определен от тях център за социална услуга всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 13:30 часа до 16:30 часа или друг часови интервал и ден от седмицата при взаимно съгласие между страните.

След този период за срок от 6 месеца: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца без преспиване, за времето от 10:00 до 18:00 часа в събота и за времето от 11:00 часа до 17:00 часа в неделя, като майката ще взима децата сутрин в 10:00 часа от дома на бащата и ще ги връща до 18:00 часа в дома на бащата.

След 12 месеца: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, с преспиване; 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като за същите интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа, като страните следва да се уведомят за отпуските, които ще ползват до 30-ти май на всяка календарна година; всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка 3 четна година за новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.

Всеки един от родителите ще може да взима децата на рождения си ден независимо от това при кого от тях ще са децата съгласно определния режим на лични отношения. Рождения си ден децата ще празнуват и с двамата си родители, а в случай, че това не е възможно майката ще може да взима децата за два часа на рождения им ден. Родителите могат да постигнат съгласие и за различен от посочения от съда режим на лични контакти, който да е в интерес на децата. Този режим съдът намира за адекватния такъв, който в максимална степен отговаря на този етап на потребностите и нуждите за общуване между децата и родителя, който не упражнява родителските права.

Относно издръжката:

По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 от СК, майката, ответник в настоящото съдебно производство, има право и е задължена да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на своите деца. Законодателят обаче е ограничил обема на правното задължение за издръжка на родителя.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК са установени два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка. На първо място, това са нуждите на децата, а на второ място - възможността на родителя да я предоставя. В случай, че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца, родителят не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното си състояние или работоспособност. Като друг важен критерий за справедливото количествено измерение на задължението за издръжка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. Съгласно Постановление № 243 от 13.11.2025г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, размерът на минималната работна заплата за страната е определен на 1213 лв. /620,20 евро/, считано от 01.01.2026 г. Ето защо, минималният размер на месечната издръжка за 2026 г. е 303,25 лева /155,05 евро/ и не може да бъде определен под тази граница.

Съгласно т. 4 от ПП на ВС № 5/1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. При прилагането на тези насоки към настоящия случай по отношение на нуждите на децата, съдът намира, че те са във възраст, в която потребностите нарастват. По делото не се установи наличието на изключителни нужди на децата, влошено здравословно състояние или специални потребности.

От постъпилата по делото справка за регистрирани трудови договори е 4 видно, че и двамата родители са трудово ангажирани. По делото се установява, че майката е с основно трудово възнаграждение 1200 лева на месец.

При преценка на възможностите на ответника, следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т. 5 от ПП на ВС № 5/1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация.

Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че за общата месечна издръжка на всяко от децата майката следва да поеме сумата от 305 лева /155,94 евро/. При това, дори след изплащане на издръжката ответницата да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на децата, за изграждането на което като личност двамата му родители имат не само правно, но и нравствено задължение.

Определената в тежест на майката издръжка се дължи от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на децата (в този смисъл т. 17 от ППВС №5/1970 г.), до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху просрочена сума до окончателното изплащане – чл. 146, ал. 1, изр. 2 и т. 17 от ППВС №5/1970г.).