Решение № 112 от 02.06.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Смолян , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500055 по описа за 2021 година

И за да се произнесе , взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 и следващите,във връзка с чл.422 ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ вх.№ 21667 от 18.12.2020година от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД , ЕИК **, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,депозирана чрез пълномощника юрисконсулт. Р.И.И., редовно упълномощен а с пълномощно с per. № 11449/26.07.2019г. на нотариус с per. № 271, срещу Решение № 20211/20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 91/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Девин, с което е отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание 422ал.1ГПК, във връзка с чл.415ал.1т.1 ГПК,във връзка с чл.9 ЗПК за признаване установено по отношение И.Г.И. ,ЕГН **********, в качеството му на солидарен длъжник по договор за потребителски кредит №3029261021,възникнало на основание неизпълнение в общ размер на 1 375.16лева, от които главница 898.09лева ,договорно възнаграждение 1 дължимо за периода 05.12.2018година до 05.04.2019година - 65.57лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 411.50лева,ведно със законната лихва от 22.11.2019 година –датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.

№537/2019година по описа на Девински районен съд,като неоснователен и е обезсилена издадената заповед за изпълнение парично задължение по същото ч.гр.д. поради отхвърляне на иска за сумата 1 375.16лева, от които главница 898.09лева ,договорно възнаграждение дължимо за периода 05.12.2018година до 05.04.2019година -65.57лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 411.50лева,ведно със законната лихва от 22.11.2019 година, а за разликата от 1375.16 до 1421.88лева поради липса на предявен иск по чл.422 в срока по чл.415ал.4ГПК.

Недоволно от така постановеното решение изцяло е останало ответното дружество. Изложени са във въззивната жалба пространни оплаквания за неправилност на атакувания акт, поради незаконосъобразност.Изразява несъгласие с извода на районен съд, че клаузата, уговаряща пакета от допълнителни услуги е неравноправна на основание чл. 143- чл.148 от ЗЗП и недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК,като твърди, че съдът незаконосъобразно е прогласил за нищожен процесния договор, съгласно чл. 23 от ЗПК, приемайки за установено, че ответникът следва да заплати само оставащата неизплатена главница, без уговорените между страните договорно възнаграждение и пакет от допълнителни услуги, както и че неправилно е прихванал всички заплатени от длъжника суми по остатъчната неизплатена главница. Поддържа незаконосъобразност на извода на съда, че кредитополучателят не дължи претендиралото от дружеството дължимо договорно възнаграждение, тъй като в процесния договор не е посочена методиката на формиране на уговорения годишен лихвен процент , като счита, че процесният договор отговаря на всички законови изперативни изисквания.

Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже 2 от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.Твърди още,че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите , каквото изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и поддържа също,че в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.89 %, клиентът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора.

Твърди още,че р азпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС е приета преди датата на сключване на договора (14.11.2016г.) със ЗИД на ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. И приложима в случая.развива оплакване, че към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е 10 %, а петкратния й размер - 50 %,поради което не е налице нарушение на законовото изискване на добрите нрави и не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.

Оспорва извода на съда, че с поразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е неравноправна на основание чл. 143- чл.148 от ЗЗП и недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК.Поддържа оплакване, че длъжникът е приел по свое усмотрение сключването на споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, предоставено на личната преценка на кредитополучателя, доколкото за него е на лице интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни 3 парични средства, а и на длъжника е дадена възможност на основание чл.

7.1 от Общите условия към процесния договор, да се откаже от него, без да дължи неустойка, което кредиполучателят не е направил.

Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябвада бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Ал. 2 и ал. 3 на чл. 10а ЗПК изрично постановяват, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.

Предлага окръжният съд да отмени атакуваното решение, с което са отхвърлени предявените в обективно съединение искове за сумата 1 375.16лева, от които главница 898.09лева ,договорно възнаграждение дължимо за периода 05.12.2018година до 05.04.2019година - 65.57лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 411.50лева,ведно със законната лихва от 22.11.2019 година –датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и да бъде постановено ново решение, с което уважи исковете.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не изпраща представител. В писмена молба,чрез пълномощника юрисконсулт Г.Г. поддържа изцяло подадената въззивна жалба.

Въззиваемият И.Г. И. редовно и своевременно призован не се явява,не изпраща пълномощник и в срока по чл.263ал.1 ГПК не е подал писмен отговор.

Съдът, след като взе в предвид оплакванията в жалбата, становището на пълномощниците на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално 4 легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество,окръжният съд я намира за неоснователна.

При разглеждане на делото от фактическа страна е установено следното:

Девинският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.422,ал.1 ,във връзка чл.415,ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 537/2019г. по описа на Районен съд – Девин, образувано въз основа на заявление подадено на 22.11.2019г. от „Профи кредит България“ЕООД и е издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 272/10.12.2018г.срещу съдлъжниците Д.В.Д. и И.Г.И. солидарно да заплатят сумата 1421.88 лева - неплатена главница 898.09 лев, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 22.11.2019г. до изплащане на вземането,65.57лева неплатено договорно задължение дължимо за периода за периода 05.12.2018година до 05.04.2019година - 65.57лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 411.50лева,46.72лева лихва за забава за периода 06.05.2018година-датата на изпадане длъжника в забава до 19.02.2019година, както и направените разноски -28.44 лева заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба са изложени твърдения,че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу солидарните длъжници Д. В.Д. и И. Г. И., по което е образувано ч.гр.дело № 537/2019г. Твърди още, че по реда на чл.414 ГПК ответникът е подал възражение, в качеството си на съдлъжник, с което обосновава правен интерес от предявения установителен иск.

Твърди също, че на 08.03.2018г. между ищеца и ответника е подписан договор за потребителски кредит № 3029261021. Последният, на основание чл.10.1 от ОУ на ДПК, във връзка с чл.121 - чл.127 ЗЗД се задължава да отговаря за задължението на длъжника, при същите условия. Ответникът е получил одобрение да закупи и поискания „пакет от допълнителни услуги“, за получаването на който е подписано „споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“, по който се задължили да върнат уговорената като общо задължение сума, посочена в т. VI на ДПК в срок от 36 месеца, с 5 месечна вноска по погасителен план в размер на 295.62 лева и падежна дата всяко 5-то число на месеца. Твърди още, че съгласно договора общо задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги към него възлиза на сумата 10 642.32 лева, от която сума на кредита: 4000.00 лева, със срок на погасяване 36 месеца, размер на месечната вноска по кредита- 195.18 лева, с падежна дата на вноските - 5-то число на месеца, годишен процент на разходите (ГПР %) 49.89, годишен лихвен процент 41.17, лихвен процент на ден 0.11 и общо дължима сума по кредита: 7026.48 лева. Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3615.84 лева, размер на вноската 100.44 лева или общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни услуги е общо задължение по договора- 10 642.32 лева, общ размер на месечна вноска по договора- 295.62 лева,дата на погасяване 5-ти ден от месеца. Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план.

С част от сумата по договора е поискано да бъде извършено рефинансиране по друг договор, който клиентът Д.Д. е сключил с „Профи Кредит България ЕООД (т. V на ДПК, Допълнителни възможности за клиента“) - Вътрешно рефинансиране към Профи Кредит България ЕООД по друг негов договор и сума за рефинансиране: 777.30 лева. Излага твърдения, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, превеждайки сумата за рефинансиране, а останалата част от сумата

3 222.70 лева е преведена по посочената в договора банкова сметка, с преводно нареждане за кредитен превод от 09.03.2018г. Изготвен е погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 295.62 лева, с падежна дата всяко 5-то число на месеца.