Протокол № 49 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 49 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900463 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО

ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ

„ИТОЧУ

КОРПОРЕЙШЪН“ ООД, редовно призовано, представлява се от адвокат О.

Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди и адвокат Т. Р., редовно преупълномощена и приета от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „АГРОПОЛИХИМ“

АД, редовно призовано, представлява се от адвокат Б. Б. и адвокат К. Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 31674/04.11.2025 г. писмо, изходящо от Министерство на правосъдието, с което по делото са депозирани грама изх.

№ КО-12-85/31.10.2025 г. от Посолството на Република България в Токио, приложена към нея вербална нота № 1749/С-РО/28.10.2025 г. от Министерство на външните работи на Япония и протоколни документи от Окръжния съд в Токио.

СЪДЪТ докладва постъпил вх. № 476/08.01.2026 г., изходящ от „Стеди Преводи Център“ ЕООД превод от японски на български език на писмо, изходящо от Министерство на правосъдието на Япония до Токийското бюро за правни въпроси, отдел „Граждански дела“.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо вх. № 1415/15.01.2026 г., изходящо от „Стеди Преводи Център“ ЕООД, с което по делото е депозиран превод на съдебните книжа от японски и английски език на български.

АДВ. Т.: Запознат съм с постъпилите документи от Япония и преводите на същит. Да се приемат като доказателство по делото.

АДВ. Р.: Запозната съм с постъпилите документи от Япония и преводите на същит. Да се приемат като доказателство по делото.

АДВ. Б.: Запозната съм с постъпилите документи от Япония и преводите на същит. Да се приемат като доказателство по делото.

АДВ. Т.: Запознат съм с постъпилите документи от Япония и преводите на същит. Да се приемат като доказателство по делото.

С Ъ Д Ъ Т по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и допустимост

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпило вх. № 31674/04.11.2025 г. писмо, изходящо от Министерство на правосъдието, с което по делото са депозирани грама изх. № КО-12-85/31.10.2025 г. от Посолството на Република България в Токио, приложена към нея вербална нота № 1749/С-РО/28.10.2025 г. от Министерство на външните работи на Япония и протоколни документи от Окръжния съд в Токио.

2

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпил вх. № 476/08.01.2026 г., изходящ от „Стеди Преводи Център“ ЕООД превод от японски на български език на писмо, изходящо от Министерство на правосъдието на Япония до Токийското бюро за правни въпроси, отдел „Граждански дела“.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпило писмо вх. № 1415/15.01.2026 г., изходящо от „Стеди Преводи Център“ ЕООД, с което по делото е депозиран превод на съдебните книжа от японски и английски език на български.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 2720/26.01.2026 г. молба, подадена от ищцовата страна, чрез адвокат О. Т., с която по делото е представена съдебна практика по приложение на японското право, в частта за преддоговорните отношения, които са по възлагане на адвокатска кантора, като е отправено искане за приобщаване на същата и е отправено евентуално искане за назначаване на експертиза за установяване на съдебната практика или да бъде дадена възможност на страните да представят допълнителни доказателства.

АДВ. Б.: В крачка сме се запознали с постъпилита на 26.01.2026 г. молба, подадена от ищцовата страна.

АДВ. Т.: Предоставям препис за ответната страна от подадената молба.

АДВ. Б.: Госпожо Председател, с уточнението, че с молбата не сме се запознали в детайли, с оглед късното входиране преди съдебното заседание.

Това, което мога да заявя е следното: към молбата не представено доказателство за съдебната практика. С молбата е представено становище на посочени от насрещната страна лица, в което се твърди да е налице съдебна практика и с какво съдържание без да е представена такава. На първо място, обръщам внимание за липсата на всякакви данни, индиции за автентичността на това становище, т.е., дали изобщо произхожда от лица с каквото и да е юридическо образование. Отделно от това, твърдя, че по същество, същото представлява частна експертиза, изготвена по възлагане на насрещната страна.

На пръв поглед, прави впечатление, че в становището не се прави анализ на съдебната практика, а се прави анализ на конкретния казус, като т.нар. от насрещната страна експерти посочват защо считат в конкретния случай, че ищецът има право на обезщетение. Отделно от това, доколкото съдебната 3 практика, която се цитира е представена и е приложена по делото, лицата, изготвили становището правят свой преразказ на фактическата обстановка, без същата да може да бъде установена дали е така, както е пресъздадена.

Прави впечатление, че и в съдебната практика, те са цитирани мисля, че три решения, в съдебната практика, независимо, че становището започва в уводната си част с изложение защо считат, че в японското право признава института на преддоговорната отговорност и търсене на обезщетение, въз основа на нея, в описаната фактическа обстановка не може да се заключи, че става въпрос изобщо за преддоговорни отговорност, а не за договорни отношения. Съмнителността е и в правилността на становището, което се представя от лица с неустановена компетентност и изобщо дали същите притежават експертно становище или каквото и да е друго, сочи, че същите се позовават на чл. 1 от Гражданския кодекс на Япония, който пресъздават в становището си и в който чл. 1, ал. 2 за добросъвестност на страните сочи, че става въпрос за добросъвестност при упражняване на права и задължения.

Никъде не става въпрос за добросъвестност при водене на преговори, които всички сме съгласни, че не става дума за изпълнение на задължение, при което става въпрос за задължения, произтичащи от сделка между страните, както и при упражняване на права дотолкова, доколкото изявленията по воденето на преговорите не става въпрос за упражняване на юридически права. Поради това, считам, че съответно т.нар. меморандум, представен с молбата, няма никаква доказателствена стойност, нито пък някаква експертна. Съгласете се, че при липса на каквито и да е данни за експертно становище на тези лица, имайка характер на частна експертиза, лицата могат да твърдят по възлагане на насрещната страна каквото искат в едно такова становище. Още повече, че за това становище те не носят никаква отговорност, подобна на отговорността на свидетели, вещи лица или някакъв друг отговорност, предвидена в процесуалния и наказателния кодекс на България. В този ред на мисли, отделно от това, нямаме никакви данни по отношение на тази съдебна практика – същата влязла ли е в сила. Прави впечатление, че става въпрос за практика на първостепенни съдилища и не става въпрос изобщо за задължително тълкуване на правни разпоредби, за влизане в сила на съответните актове, поради което становището ни, без да сме се запознали подробно с молбата и приложения меморандум, за нас няма никаква доказателствена сила. Още повече, в обстоятелствата, в които, както се твърди 4 от насрещната страна, японското законодателство не е регламентира в позитивния си правен ред преддоговорната отговорност и вреди за такава.

АДВ. Т.: В тази връзка, поддържам заявеното от адвокат Б. относно, че по същество наистина се касае за изходящо от самия ищец становище и тълкуване на неясно дали съществува такава практика, без посочване на нейната относимост за конкретния казус. В крайна сметка, аз сега сега и поглеждам молбата, с което това становище, този меморандум е депозиран и ми прави впечатление, че се твърди, че се представя на основание чл. 43, ал. 1 от КМЧП и ал. 2, като само да вметна нали, че се касае за едно абсолютно превратно тълкуване, доколкото ал. 2 на посочения член 43 от КМЧП дава възможност на страните да представят документи, които да установяват съдържанието на разпоредбите на чуждото право. Видно и от представения, и приложен към настоящото дело превод на законодателството, а и няма спор между страните какъв правен ред, т.е., такъв позитивен правен ред, т.е., писано право в Япония по отношение на преддоговорната отговорност, няма. Ergo, няма как да установява една от страните такова позитивно право и по същество се прави опит, според мен, да се заблуди съда и под формата на становище да се излезе извън онова право и тази възможност, която КМЧП предоставя на една от страните. Така че, поддържам заявеното от адвокат Б., че в крайна сметка, това становище няма абсолютно никаква правна стойност.

Още по-малко, доказателствена такава за неясно какво твърдените от ищеца факти.

АДВ. Т.: Поддържам подробно изложените ни основания в молбата от вчера, само бих искал да уточня защо вчера, тъй като на 15-ти и 16-ти януари се запознах с превода, установих, че не е установена практика и за това набързо се възложиха и преведоха нещата, като аз получих превода вчера следобяд в 16:00 часа. Съгласно трайната практика на ВКС, приложението на чл. 43 и чл. 44 от КМЧП, която сме цитирали, съдът следва да установи приложимото право, като разгледа не само съответните позитивни правни норми, но и тълкува и съдебната практика по тяхното прилжение. Защо?

Защото в много правни системи, не всички институти за кодифицирани.

Японската правна система е комбинация между гражданскоправна система и Команова система, поради което много от институтите на правото не са кодифицирани. Естествено, като се прилагат други правни системи – английска, американска и т.н., абсолютно нормално е да се взема предвид 5 съдебната практика, нейното приложение и т.н. Във връзка с това, вместо да искаме нова съдебна поръчка, с която да бъде отправена молба за чужда държава да установи съдебната практика, считам, че по ефективният подход е, който е често използван от нашите съдилища, особено по застрахователни дела, дела за установяване на чуждото право за вреди, е да установява чрез правни становища. За това си позволих да представя това правно становище, като по отношение на възраженията за неговата автентичност и за компетентността на лицата, ако съдът прецени, за съжаление нямах възможност вчера да го сторим, но, ако съдът прецени може да предоставя вариант, който да е подписан от лицата, които са го съставили, чиито имена са посочени на първа страница и са квалифицирани адвокати с многогодишен стаж, като мога да представя техни CV-та. По отношение на установяване на правото, това е начинът, по който се установява правото по такъв вид правни системи. Цитираните са в тяхното правно становище множество източници на правната доктрина. В този аспект, считам, че това е начинът, по който се установява съдържанието на правото и поддържам също така евентуалните искания. Заявявам готовност по преценка на съда, да представим подписана версия на това нещо, така и CV-та на лицата, които са го изготвили.

АДВ. Т.: Оставям настрана твърдението, че ищецът е възложил изготвянето на този меморандум след като се е запознал с правото. Оспорвам твърдението, че чуждото право се установява с такива правни становища и това е практика по някакви търговски спорове, застраховки и т.н. Но нека да не превръщаме този процес в кръжок. Това твърдя, че не е вярно. Друг е способът. Няма да се обучаваме как се води процес. Съдът е достатъчно компетентен за това нещо. Но не е способът правни становища, частни правни становища, възложени от една от страните по делото, защото частното правно становище дава тълкувание, както е в случая, на конкретно правен спор, на конкретна фактическа обстановка по възлагане на една от страните. То, може да бъде допълващ способ за установяване на чуждото право, но не е и основен такъв, поради което, независимо дали е подписано от лица с някаква компетентност, това е без абсолютно никакво значение в случая. Това беше споменато от нас като един от множеството аргументи, но дори и да е така, то не променя характера на това „правно становище“ на частна експертиза, възложена от една от страните, която не дава обективна преценка на японското право и японската съдебна практика, като оставям настрана дали се 6 касае за задължително тълкуване и т.н., а по съществото, когато се запознах с меморандума, става въпрос за тълкуване на конкретния казус, който е предмет на настоящото производство и даване на становище по него, въз основа, както беше посочено вече, на представена съдебна практика на първоинстанционни съдилища в Япония без да е ясна нито фактическата обстановка по тези казуси, нито нейната релевантност към настощия правен спор, нито по отношение съществуват ли и други становище по отношение преддоговорната отговорност и т.н.