Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10344 от 17.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29914/2022
Вид
Определение № 10344
Подписан
17.03.2023
В сила
17.03.2023
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10344 гр. София, 17.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110129914 по описа за 2022 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от С. С. Х. против „....................“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство № 4280086 от 05.10.2021 г., кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева, представляваща частичен иск от общо дължимата сума от 368 лева – недължимо платена сума по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и третото за процеса лице „................“ АД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № 4280086 от 05.10.2021 г. за предоставяне в полза на С. Х. на паричен заем в размер на сумата от 900 лева при годишен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 49 %.

Твърди също, че за обезпечаване изпълнението на задълженията на Х. по договора, между него и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4280086 от 05.10.2021 г., по силата на който „....................“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред кредитора и заемодател „................“ АД изпълнението на договора за паричен заем от заемополучателя. Поддържа се, че по силата на този договор Х. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес сумата от 368 лева, чието плащане било разсрочено чрез включването в месечната вноска по договора за паричен заем, платима фактически на дружеството – заемодател, което от своя страна следвало да я предостави на „....................“ ЕООД по силата на упълномощаване за това съгласно чл. 75 ЗЗД. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло дължимата сума по договора за заем, в т.ч. процесното възнаграждение за поръчителство в размер от 368 лева, като остатъкът от дълга по процесния договор за заем в размер от 226,48 лева били погасени с отпусната сума по сключен друг договор за заем от 15.03.2022 г. Ищецът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство има характера на потребителски договор по см. на чл. 9 ЗПК, предвид акцесорния му характер от свързания с него договор за паричен заем, изпълнението на задължението по който е предмет на обезпечението с поръчителство.

Счита, че последният е нищожен като изначално лишен от основание, тъй като срещу заплатената парична сума на потребителя не се предоставя насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на заемодателя „................“ АД. Посочва, че основание за 1 недействителността на договора е сключването му между поръчителя и главния длъжник, вместо между кредитора и поръчителя, каквото е изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността на договора с твърдение, че същият противоречи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер надвишава половината от сумата по отпуснатия заем. Договорът за поръчителство е сключен на основание на неравноправна договорна клауза и конкретно чл. 4 от договора за паричен заем, задължаваща потребителя при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както и не позволя на същия да прецени икономическите последици от сключването на договора. Изложени са твърдения, че в случая оспорвания договор за предоставяне на поръчителство е сключен във връзка и по повод на договора за заем, поради което действието му е обусловено от действителността на този договор. С включването на клаузата на чл. 4 в последния, предвиждаща обезпечение под формата на поръчителство, свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му е налице опит за заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и въвеждане в заблуждение на потребителя относно действителния размер на ГПР. Наред с това се поддържа, че по този начин се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид обстоятелството, че заемодателят по договора за паричен заем „................“ АД е собственик на капитала на ответника „....................“ ЕООД, при което възнаграждението по процесния договор за последния се разпределя в полза на заемодателя. С тези съображения ищецът С. Х. отправя искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство № 4280086 от 05.10.2021 г., както и за заплащане от ответника на сумата от 50 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 368 лева – недължимо платена – въз основа на недействителен договор, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „....................“ ООД оспорва предявения установителен иск като недопустим поради наличието на идентичност в предмета му с този на осъдителната претенция и липсата на правен интерес от ищеца, предвид наличието на друг, по-ефективен способ за защита. Заявява, че при предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума ищецът може да се позове на нищожността на договора. Предявяването на два иска, при които осъдителното искане съдържа и установително такова, представлява злоупотреба с право и цели присъждане на допълнителни разноски. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни, считайки, че договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът е нищожен като лишен от основание, тъй като със сключването му ищецът цели да изпълни договорното си задължение, произтичащо от договора за паричен заем с „................“ АД, а ответникът – като финансова институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие – да получи възнаграждение за предоставената услуга – гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен заем.

Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне, следващ от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Наред с това твърди, че не е налице нееквивалентност на престациите на страните, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за паричен заем. Посочва, че оспореният договор е сключен доброволно от ищеца, както и, че 2 същият е имал възможността да направи избор между различни начини за обезпечаване на договора за заем. Счита за неподкрепени с аргументи и доказателства твърденията на С. Х. за сключването на договора за поръчителство в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото този договор няма характера на договор за потребителски кредит, спрямо който е приложима посочената законова разпоредба и това оспорване е неотносимо към същия. С тези доводи „....................“ ЕООД отправя искане за прекратяване на производството по предявения установителен иск, съответно за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искания, намира, че установителният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство, за който се твърди да е сключен между страните, е предявен при наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.

В тази връзка следва да се отбележи, че кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявения иск ще внесе – със силата на пресъдено нещо правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожния договор. За наличието на правен интерес, съответно за допустимостта на предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно излагането на твърдения, че ищецът и ответникът са страни по договора, както и на конкретни основания, поради които същият не поражда правно действие, каквито в случая са налице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липсата на правен интерес от тази претенция, обосновано с идентичност в предметите на двата иска, тъй като се касае за две самостоятелни искови претенции, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им и насочени към различна защита – прогласяване нищожност на договор и връщане на платеното по този договор.

Същевременно с исковата молба по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил банкова сметка, с оглед предявената осъдителна претенция.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове, както следва:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи сключването между него и ответното дружество на процесния договор за предоставяне на поръчителство от 05.10.2021 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на възнаграждение в твърдения размер; че договорът е нищожен на посочените основания, както и, че е сключен във връзка и по повод – за обезпечаване изпълнението на задълженията му по договор за паричен заем от 05.10.2021 г., сключен с „................“ АД.

В тежест на ответника е да установи действителността на договора, в частност чрез установяване наличието на основание при сключването му, предоставянето на насрещна услуга, съответствието му с добрите нрави.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса на правно основание.

При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване и последващо задържане на сумата.

3

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца С. Х., в качеството му на заемател и третото за процеса лице „................“ АД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № 4280086 от 05.10.2021 г. за предоставяне в полза на С. Х. на паричен заем, изпълнението на задълженията по който са били обезпечени с поръчителство по силата на договор за предоставяне на поръчителство № 4280086 от 05.10.2021 г., сключен между ищеца и ответника, както и уговарянето в полза на ответното дружество на възнаграждение в общ размер от 368 лева, което да бъде заплатено чрез заемодателя.

По доказателствените искания:

Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК за представяне на описаните в исковата молба документи и материали следва да бъде уважено в частта относно процесния договор и приложенията към него, като относимо и необходимо за разрешаване на правния спор. По отношение на искането за представяне на справка за всички извършени от него плащания по договора за кредит, разписки, извадка от счетоводните книги, следва да бъде оставено без уважение, доколкото по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да представи конкретен съществуващ документ, за който се твърди, че е в нейно държане, с оглед прилагане на правните последици по чл. 190, ал. 2 ГПК в случай на неоснователното му непредставяне, като в настоящата хипотеза се изисква представянето на справки и извадки, които да бъдат изготвени във връзка с искането, което не съответства на изискването на закона.