Решение № 365 от 08.12.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. гр. Хасково, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Г. при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Административно наказателно дело № 20225640201016 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. Г. Г. от град Х. срещу Наказателно постановление № 22-1253-001358 от 17.10.2022 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки, а на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че не бил извършил описаното нарушение, без да конкретизира кое от двете посочени в атакуваното НП има 1 предвид, или и двете. Счита, че в съставения АУАН и в санкционния акт имало разминаване в длъжността на актосъставителя, а актът не бил съставен надлежно и не отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление - на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН относно необходимите реквизити, като липсвало точно и ясно описание на нарушението и в тази връзка излага подробни и конкретни съображения по отношение на двете деяния. Допуснатите разминавания и неясноти между изложеното в процесния АУАН и НП осуетявали правото на защита на жалбоподателя, тъй като препятствали възможността да разбере в какво точно бил обвинен. Твърди също така, че на процесната дата не бил употребявал алкохол и затова резултатът от проверката го учудил. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. Т. Н. от АК – Х. заявява, че поддържа подадената жалба и аргументира допълнителни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

2

На 09.10.2022 г., след 01:00 часа в град Хасково, свидетелят С. Т. Т., на длъжност „*****“ в РУ на МВР - Хасково, заедно със своя колега В. Н. Б., служител на МВР, били на работа и установени със служебния автомобил на бул. „България“, град Хасково в района на зеленчуков пазар. В изпълнение на служебните си задължения, след като възприели движение на лек автомобил марка „****“, модел „***“, решили да спрат превозното средство за извършване на проверка. След като свид. С. Т. пристъпил на пътя, но преди да подаде сигнал със стоп – палка на водача на приближаващия се автомобил, превозното средство завило надясно, което наложило полицейските служители от състава на МВР, със служебния автомобил да го пресрещнат по ул. „Цар Освободител“ и в района на Бизнес център, град Хасково да го спрат за извършване на проверка. При извършване на проверката, било установено, че лекият автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ******, управляван от жалбоподателя Д. Г. Г., който опитал да се представи като „колега“ на контролните органи, бил собственост на Б. Д. Д., като превозното средство не било преминало годишен технически преглед, а след като усетили при отваряне на прозореца полъх на алкохол, служителите на МВР, решили да тестват водача за употреба на алкохол. За целта потърсили съдействие и за оказване на такова, на място пристигнал свид. П. Г. Н., който приканил жалбоподателя Д. Г. Г., посочен му от свид. С. Т. Т. и В. Н. Б., като водач на спряното за проверка превозно средство, да бъде тестван с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7410 с фабр. № ARPL – 0566 за употреба на алкохол. При извършване на проверката било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 0.73 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 110895, като впоследствие не е била взета кръвна проба, след като лицето не се е явило в съответния център на лечебното заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за това – 30 мин.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача Д. Г. Г. от град Х. бил съставен на дата 09.10.2022 г., в негово присъствие, от свид. С. Т. Т. Акт за установяване на административно нарушение, серия АД, № 128409 за нарушения по чл. 147, ал. 1 и по чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена 3 графа, било вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка по отношение на деянието по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185, ал. 1 от същия закон наложил глоба в размер на 20 лева за нарушението по пункт 2 от НП, а по отношение на деянието по пункт 1, квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП приел, че техническото средство отчело „0.73 %“, след което приел, че водачът бил извършил: „управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително“, като наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след като пояснил, че наказанието се налагало за резултата от техническото средство.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Т. Т. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които достигнал при установяване на всяко от административните нарушения и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на негови преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на посочения по – горе свидетел се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на всяко от деянията, описани в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление. Опосредено за този факт възприятия има и свид. П. Г. Н., чиито показания също се възприемат от съда за истинни, както и относно обстоятелствата, свързани с предприетите от него действия след пристигането му на място на извършване на проверката и за резултата от нея, а така също и за процедурата по съставяне на процесния 4

АУАН, поради което са кредитирани от съда с доверие при обосноваване на фактическите изводи по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретната хипотеза, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на 5 административно нарушение в присъствие и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя – мл. инспектор в РУ на МВР - Хасково, с оглед възложените функционални задължения, съгласно Заповед № 8121з-632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи – т. 2.2, вр. т. 1.3.3. и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165 от Закона за движението по пътищата.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като по отношението на деянието, квалифицирано като нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е необходимо да бъде изтъкнато следното: в конкретната хипотеза, при описанието на това деяние в процесния АУАН актосъствителят е посочил, че водачът управлява посоченото в него моторно превозно средство, собственост на друго лице, като в писал, че „автомобилът не е минал годишен технически преглед“, но за да е съставомерно поведението на дееца по специалния текст на чл. 181 ЗДвП не е достатъчно превозното средство просто да не е представено за технически преглед без уважителна причина в определения срок, а срокът трябва да е ясно и конкретно дефиниран откъм времеви рамки – начало и край. Такива твърдения в случая не са въведени в съставения АУАН, но за разлика от други случаи, важно е да се подчертае, че в настоящия се твърди, че нарушението е осъществено от лице, което не е собственик на автомобила, респ. длъжностно лице и следователно не е задължено лице по чл. 181, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗАНН, а изпълнителното деяние се изразява не в непредставяне на ППС за технически преглед, а в управление на ППС, което не е преминало ГТП. Това деяние се осъществява на датата на процесното управление от лице, което няма качеството собственик на превозното средство или длъжностно лице, а единствено има такова на водач на ППС, което отличава процесното неизпълнение на задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП от хипотезите, когато това неизпълнение е от собственик и е определящо за съставомерността на изпълнителното деяние и за подбора на релативната правна квалификация, а впоследствие, и на наказващата норма – чл. 185 от ЗДвП. Тази преценка е предшествана от извода, че макар и лаконично, описанието на деянието е достатъчно, за да покрие законовите изисквания за съдържание на акта, 6 обусловено от критерия, който е основополагащ – обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице – да разбере всички факти от състава на нарушение.