Решение № 21 от 09.02.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Р., 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211730100707 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „Юробанк България“ АД срещу ЕЛ. Д. Д..

В исковата молба ищецът твърди, че по силата и при условията на договор за потребителски кредит № . от 12.07.2018 г., сключен между „Юробанк България“ АД, от една страна и от друга – ответницата ЕЛ. Д. Д., банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 7925,76 лева.

В съответствие с договора, кредитополучателят усвоил предоставените от банката парични средства в размер на 7925,76 лева от разплащателна сметка, разкрита на негово име.

По силата на чл. 3, ал. 1 от договора за банков кредит за усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на референтния лихвен процент „Прайм“ на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, който е в размер на 1,150%, плюс договорна надбавка в размер на 8,35%.

Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по договора за банков кредит, като за начална дата се считала датата на заверяване на банковата сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора за кредит. Размерът на всяка от месечните вноски съгласно погасителния план бил 133,04 лева, като погасителните вноски, общо 84 на брой, се заплащали съгласно погасителния план до 12-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, бил до 12.07.2025 г.

Наред с това, в чл. 2, ал. 2, вр. чл. 5 от договора страните уговорили дължимостта и на такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита и на това основание банката 1 начислила такса в общ размер на 176,00 лева, от които 12 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка в общ размер на 42,00 лева и 10 бр. такси за ограничаване на негативните последици от просрочието по договор за потребителски кредит в общ размер на 134,00 лева.

Длъжникът не изпълнил договорните си задължения, като не заплащал на кредитора всички равни месечни вноски, включващи лихва и главница и наред с това не заплатил и дължимите лихви за времето на забава върху просрочените суми, поради което и на основание чл. 14 от договора за банков кредит банката обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, без да се прекратява действието на договора.

На 31.08.2020 г. кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на Районен съд – Р., в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, връчени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми по договор за потребителски кредит № ., сключен на 12.07.2018 г., а именно: сумата от 7301,52 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 679,04 лева възнаградителна лихва за периода от 12.06.2019 г. до 03.06.2020 г., сумата от 134,85 лева – мораторна лихва за забава за периода от 12.06.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от 324,44 лева – мораторна лихва за забава за периода от 14.05.2020 г. до 19.08.2020 г., както и сумата от 176,00 лева – такси за периода от 14.05.2019 г. до 19.08.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения ù особен представител е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове по основание и размер, противопоставяйки и възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като противоречащ на императивни изисквания на ЗПК и ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата чрез назначения ù особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД е подал на 31.08.2020 г. до Р.ския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против ответницата ЕЛ. Д. Д., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № . г. по описа на РС – Р., по което в полза на заявителя и ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № . от .г., сключен между „Юробанк България“ АД и ЕЛ. Д. Д., по силата на който страните са се договорили банката, в качеството ù на кредитор, да предостави на Е.Д., в качеството ù на кредитополучател, потребителски кредит в размер на 7925,76 лева. Страните са уговорили следните условия по сключения договор за кредит: размер на месечната вноска – 133,04 лева, брой месечни вноски по 2 договора – 84 бр., първата от които с падеж – 12.08.2018 г., а последната с падеж – 12.07.2025 г., съгласно представения по делото погасителен план. В чл. 3 от договора страните са уговорили също, че кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8,350%, като за референтен лихвен процент се ползва референтният лихвен процент „Прайм“ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата.

Страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 11,78%, а общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 11 375,21 лева.

По делото е представено и бордеро от 12.07.2018 г., от което се установява, че сумата в размер на 7925,76 лева е преведена по банкова сметка на ответницата на 12.07.2018 г.

По делото са представени и подробна справка, изготвена от „Юробанк България“ АД, от която се установяват начислените на ответницата лихви по сключения договор за потребителски кредит, лихвен лист, от който е видна предоставената в заем сума на ответницата и лихвеният процент за периода от 12.07.2018 г. до 13.04.2020 г., както и справка за извършените от последната погашения по договора за периода от 12.07.2018 г. до 16.10.2019 г.

По делото е прието и уведомление, изпратено до ответницата и получено лично от нея на 03.06.2020 г., с което банката е уведомила ответницата, че поради неиздължаване на месечна вноска с падеж 12.05.2019 г. по сключения договор за потребителски кредит, цялото задължение по него към 17.05.2020 г. в размер на 8265,93 лева е обявено за предсрочно изискуемо.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя по разплащателна сметка на негово име на 12.07.2018 г., като последният е извършил плащания в общ размер на 624,24 лева и с тях са погасени първите девет погасителни вноски, включващи главница и лихва, след което е преустановил плащанията. Според вещото лице размерът на непогасеното задължение на кредитополучателя към ищцовото дружество е, както следва: 7301,52 лева – главница; 679,04 лева – договорна лихва за периода от 12.06.2019 г. до 03.06.2020 г., обезщетение за забава в размер на 134,85 лева за периода от 12.06.2019 г. до 12.03.2020 г., обезщетение за забава в размер на 324,44 лева за периода от 14.05.2020 г. до 19.08.2020 г., както и сумата от 176,00 лева – такси по договора за кредит, от които 42,00 лева – такси за обслужване на разплащателна сметка и 134,00 лева – такса за ограничаване негативните последици от потребителския кредит.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е назначена експертизата.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.

3

Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен договор за кредит, който е бил обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя и че последният е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост, изпълнение на задължението на кредитора за предаване на заемната сума, както и размера на всяко едно вземане – главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такси.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в качеството ù на кредитор и ответницата, в качеството на кредитополучател, въз основа на договор за потребителски кредит № . от 12.07.2018 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, поради което следва да се приеме за доказано, че ищцовата страна и ответницата са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.

Изправността на ищеца досежно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от приложеното по делото бордеро от 12.07.2018 г., както и то заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, видно от които, кредитополучателят е усвоил предоставения му кредит на 12.07.2018 г. по разкрита разплащателна сметка на негово име.

На изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания. В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 е прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна. В чл. 14 от сключения договор страните са уговорили, че при непогасяване на една или повече вноски по кредита в уговорения срок, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от погасителна вноска № 10, с падежна дата 12.05.2019 г., кредитополучателят е преустановил плащанията по договора, което е дало право на кредитора да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като за целта е изпратено писмо - уведомление до ответницата, получено лично от нея на 03.06.2020 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което съдът намира, че банката е уведомила надлежно ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост.