Акт № 3839 от 14.08.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 1280

Номер

1280

Година

23.3.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

02.25

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росица Бункова

Секретар:

Атанаска Китипова

Иво Харамлийски

Прокурор: като разгледа докладваното от

Росица Бункова дело номер

20141200600472 по описа за

2014 година

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по въззивните жалби на адв.Б., в качеството му на повереник на частните обвинители-П. Д. И. –лично за себе си и като баща и законен представител на малолетният му син-Г. П. И. от [населено място]; и по жалбата на адв.Т. в качеството й на защитник на подсъдимият Ж. А. Д. от [населено място] и са за проверка на невлязлата в сила присъда №603/31.10.2014 год., постановена по нохд №662/2013 год. по описа на РС Петрич.

С цитираната присъда подсъдимият Ж. А. Д. от [населено място] е признат от решаващият съд за виновен в това, че на 17.07.2010г., след обяд по пътя [населено място]-ГКПП-Кулата, в района на ресторант „Х.”- [населено място], преди отбивката за [населено място], общ.П., като правоспособен водач, при управление на лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ по посока на движение ГКПП-Кулата, е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане, а именно :

Чл. 15 ал.1: „ На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”;

Чл.16 ал.1 т.1: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”; чл. 20, ал. 2 изр.1 пр.5 и изр.2: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП по пътищата, който указва изображението, наименованието и значението на надлъжната пътна маркировка, като на водачите на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единична непрекъсната линия- М1”, в резултат на което движейки се със скорост около 90 км/час е допуснал ПТП по двупосочно пътно платно с непрекъсната единична линия между пътните ленти, като не намалил скоростта и не направил всичко възможно, за да спре, пресякъл непрекъсната единична линия на пътното платно и навлязъл в насрещната лента за движение, където блъснал излизащият от черен път / в дясно по приетата посока на движение/ мотоциклет, марка „Я. GT 80”, без регистрационни табели, управляван от П. Д. И. от [населено място] и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно средна телесна повреда на водача на мотоциклета П. Д. И., изразяваща се във фрактура на лява подбедрица, довела до трайно затруднение на движенията на левия крак за около 6 месеца и средна телесна повреда на возещия се на мотоциклета Г. П. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], изразяваща се във фрактура на тялото на лява бедрена кост и кости на лявото ходило, довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 10-11 месеца и фрактура на тялото на лявата му раменна кост, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от около 4-5 месеца- престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а” пр.2 във вр. с ал. 1, б. „б” пр.2 от НК, вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, като на основание същия текст във връзка с чл. 78а от НК , съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 2500, 00 (две хиляди и петстотин) лева и на основание чл.343г, чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложил и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият е осъден да заплати на частният обвинител и сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, а на съда да заплати сторените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда адв.Б. в качеството му на повереник на частните обвинители намира същата за неправилна, постановена в противоречие с материалният и процесуалният закон, поради което и моли изцяло да бъде отменена. Изложените от него съображения са свързани с неправилно освобождаване на подсъдимият от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Повереникът твърди, че не са налице материално правните основания за това, тъй като подсъдимият не е възстановил причинените имуществени вреди, които са свързани с лечението на двамата пострадали. Другото съображение за неправилност на присъдата е свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Намира, че така наложеното наказание не може да постигне целите нито на генералната, нито на специалната превенция. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда, да постанови нова такава и след като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, изтърпяването на което да бъде ефективно, както и да се увеличи срока на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС.

Във въззивната жалба на подсъдимият, подадена чрез неговият защитник се твърди, че при постановяването й, решаващият съд не е обсъдил пълно събраните по делото доказателства, поради което и е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Защитникът твърди, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като е налице „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК, тъй като подсъдимият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Алтернативно, в случай, че съдът не възприеме това твърдение за наличието на случайно деяние, защитникът твърди, че така наложеното административно наказание на подсъдимият е явно несправедливо. Намира, че същото не е съобразено с данните за имотното и финансовото състояние на подсъдимият, поради което моли то да бъде намалено. Довод в това съзира и във факта, че подсъдимият следва да заплати и разноски по делото в размер на 3 708 лв, която сума е непосилна за него. Излага също и съображения за наличието на основания за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Твърди, че тъй като подсъдимият работи като търговец той има и пряка нужда да управлява автомобил във връзка с дейността си, като също така, счита, че от деянието е изтекъл и един продължителен период от време, който също следва да бъде отчетен при определяне размера на наказанието.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитникът си. Поддържат изцяло така депозираната жалба по наведените в нея основания. Не ангажират нови доказателства. В правото си на последна дума подсъдимият твърди, че не се чувства виновен.

Частният обвинител /лично за себе си и като законен представител на малолетният си син/, редовно призован не се явява и двамата се представляват от повереника, който също поддържа въззивната си жалба по наведените в нея доводи.

Прокурорът изразява становище за законосъобразност на атакуваният съдебен акт. Намира, че фактите и обстоятелствата по делото са правилно изяснени, както и счита, че законосъобразно в съответствие с изискванията на чл.78а от НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание. Счита също така, че и последното е правилно определено по размер от съда, поради което моли присъдата да се потвърди изцяло. Не ангажира нови доказателства.

Окръжният съд, като взе в предвид становищата на страните, събраните в хода на наказателното производство доказателства и извърши цялостен анализ на същите, с цел да провери изцяло правилността на атакуваната присъда /чл.313 и 314,ал.1 от НК/, намира следното:

Фактите по делото са изяснени от районният съд в необходимата пълнота въз основа на събраните по предвиденият в НПК процесуален ред доказателства и са следните:

Подсъдимият Ж. А. Д. е от [населено място]. Не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.Семеен е. Има фирма на едноличен търговец. Същият е и правоспособен водач на МПС, категории „В” и „М”, за което притежава валидно свидетелство за управление на МПС рег.№*********/27.11.2010г. Като такъв е наказван само веднъж за административно нарушение по ЗДвП- през 2003 год. Собственик е на лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег. №

На 17.07.2010г. след обяд подсъдимият Д. и съпругата му –свидетелката С. Д. решили да отидат до Р Гърция. Тръгнали с лекият автомобил „Форд Мондео”, който бил управляван от подсъдимият, а съпругата му се возила на предна дясна седалка. Движели се по пътя [населено място]-ГКПП-Кулата.

Срещу крайпътен ресторант „Х.” [населено място] излизал черен, селскостопански път. На същият път от дясно имало дърво –явор, с диаметър около 1, 70 м., чиято предна част отстояла от най-близкия ръд на асфалтовата настилка на 2, 40 м. Зад дървото и пред дървото имало храсти с височина от около 1,30 - 1,60 м. По същото време пострадалият П. И. управлявал по селскостопанският път мотоциклет марка „Я. GT 80”, като пред себе си возел сина си Г. И.- на 5 години.И двамата били без каски. В момента когато подминал с мотоциклета си дървото и храстите,описани по горе и достигнал до пътното платно на главния път П.-ГКПП-Кулата, спрял на място, като предната гума на мотоциклета му застъпвала на асфалтовото покритие на пътя. Огледал се,като в този участък отсечката от пътя е права, с видимост на голямо разстояние в двете посоки .Решил да направи завой на ляво в посока [населено място]. В този момент на около 150 метра от него видял, че от лявата му страна по посока към ГКПП-Кулата се движи лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д., с рег. № . В този момент подсъдимият управлявал със скорост от 90 км/час. Подсъдимият възприел спрелият отстрани на пътя, отдясно на неговата посока за движение, мотоциклет, като имал неограничена видимост до пострадалия в разстояние на около 100-120 метра. В момента в който възприел мотоциклета, не го преценил като потенциална опасност и не намалил скоростта си на движение. От своя страна, водачът на мотоциклета П. И. счел, че автомобилът е на достатъчно разстояние от него и има възможност да извърши маневрата завой на ляво. Започнал маневрата и пресякъл лентата за движение на лекия автомобил , достигайки ускорение от около 23 км/час , като успял да навлезе в своята- дясна лента, за движение посока към [населено място]. В момента, в който подсъдимият видял, че пострадалия предприема маневрата завой на ляво, започнал да намалява скоростта, като едновременно с това отклонил управляваният от него автомобил наляво, при което навлязъл в насрещната лента за движение, пресичайки непрекъсната хоризонтална маркировка. В резултат на това последвал удар в насрещната за подсъдимият лента за движение /посока [населено място]/,при което автомобила блъснал с лявата си част мотоциклета. В следствие на удара мотоциклета бил изхвърлен напред и наляво извън пътя, а лекия автомобил се придвижил около 10-11 метра и спрял. Пострадалият П. И. паднал в храсти до пътя, а возещият се пред него на мотора -детето Г. И., паднал ниско в дерето. След като подсъдимият спрял и той и неговата съпруга излезли от автомобила,като свидетелката Д. веднага позвънила на тел. 112, за да съобщи за станалото ПТП. В същото време по пътя с лек автомобил се движил свидетелят Й. И.. Последният възприел това, че е станало ПТП и спрял. Излязъл на пътя и първоначално видял падналият в храстите П. И. и мотора.Чул, че същият вика „виж детето, виж детето“. Тогава се огледал и видял, че в ниското на наклона лежи пострадалото дете Г. И.. Отишъл при детето, взел го на ръце и след като се качил на пътното платно го дал в ръцете на съпругата на подсъдимия и се качил заедно с нея и детето в собственият си автомобил и потеглили за „Бърза помощ“ в [населено място]. Там свидетелката Д. внесла детето, оставила го на дежурният лекар, взела такси и веднага се върнала на мястото на произшествието. Пристигайки видяла,че на място има както е кола на „Бърза помощ”. В този момент на място пристигнали полицейски служители И. С. и М. С.. Полицейските служители извадили от храстите пострадалият П. И., който незабавно бил отведен от екипа от спешна помощ [населено място]. В последствие на местопроизшествието пристигнали и полицейските служители И. С., В. Б., С. Г., И. Г.. Бил извършен оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол, ведно с фотоалбум.