Решение № 223 от 26.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. П., 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №1248/22.10.2024 г., постановено по гр.д.№1397/2024 г. на РС-П. по исковете на М. Н. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: с.

И., общ. П., ул.„20-та“ №15 против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, седалище и адрес на управление гр.София, ул.

„Черковна“ №38, офис 4, са обявени за недействителни клаузите за заплащане на такса за разглеждане в размер на 684,38 лв. и договорна лихва в размер на 2 759,66 лв. в сключения между страните договор за потребителски кредит от разстояние №L****** от 04.08.2023 г.

Осъдено е „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на М. Н. Г. съдебни разноски в размер на 136,59 лв.

Осъдено е „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на адв.Д. Б. от АК - Пловдив, личен №1100108640 на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 975,97 лв.

1

В срок е постъпила въззивна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез юрк. Г. А., в която се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като са изложени подробни съображения в тази насока.

ГПР в размер на 57.14 % не надвишавал пет пъти размера на законната лихва, към датата на сключване на договора и съответно не можело да става дума за недействителност на договора на това основание. Сочи, че договорното възнаграждение представлява възнаградителна лихва за отпуснатия кредит, която също не противоречала на добрите нрави, защото била в законово допустим размер. Погрешно бил изчислен размера на договорната лихва, тъй като в решението била посочена сума 2 759,66 лв. (договорената при сключване на договора възнаградителна лихва), а реално заплатената сума от длъжника била в размер на 806,14 лв. Счита за погрешно да се твърди, че договорното възнаграждение е недължимо, като в тази част решението считат за изцяло неправилно и необосновано.

Счита за неоснователни твърденията, че така уговорената такса за разглеждане в размер на 684.32 лв. била неравноправна на основание чл. 143 от ЗПК. Това било така, защото таксата била изчислена съгласно индивидуалните условия за кредит, който е заявен от ответника. Таксата била указана и в Стандартния европейски формуляр, имащ за цел да уведоми потребителя за условията по кредита. В този смисъл, същата е била известна при подписване на договора, а с подписването му ответника се е съгласил с всички условия по договора, в това число с прилагането на таксата, в предварително известния неин размер. По този начин таксата е станала и индивидуално приложим елемент на договора.

Неоснователни били твърденията, че с така договорената такса се целяло заобикаляне на закона и по-конкретно заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК (скрит разход по договора за кредит). Такива твърдения се явявали неоснователни, поради горните съображения и най-вече, поради факта, че таксата била включена в 2

ГПР.

Моли да се отмени изцяло или частично обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Претендира разноски. Не сочи доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. Фактическата обстановка е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон.

Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на клаузи от сключен между страните договор за потребителски кредит.

По делото не се спори, че между "Юте Кредит България" ЕООД като заемодател и М. Г. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4 000 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на 3 кредитор съгласно чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Ищецът обвързва претенцията си за недействителност на клаузата за възнаградителната лихва и еднократната такса с твърдения, че годишна фиксирана лихва в размер от 38% накърнява добрите нрави, а еднократната такса не дължи, тъй като се отнася до действия, свързани с отпускане и усвояване на кредита и е уговорена в нарушение на забраната на чл.10а, ал.3 от ЗПК.

Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са подробни и изчерпателни и в съответствие със закона и не следва да ги преповтаря във вида, в който са изложени. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

Неоснователни са всички въведени с въззивната жалба възражения, на които правилен отговор е даден в първоинстанционното решение и са изложени подробни доводи.

Неоснователни са възраженията, че размерът на договорената лихва не представлява неравноправна клауза от договора. Съгласно установената съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, както правилно е установил и районния съд.

4

Неоснователни са и възраженията относно недействителността на клаузата от процесния кредит, касаеща заплащане на таксата за разглеждане на документите. В конкретния случай, на първо място по делото не е доказано по делото дали еднократната такса за разглеждане е била включена при изчисляване на ГПР като допълнителен разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит. Правилен е извода на районния съд, че същата е неравноправна, уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. НА следващо място, целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Посочената в договора такса представлява такава, която е свързана с усвояването на кредита, което се забранява с цитираната разпоредба. Преценката за действителност на заявената като нищожна-клауза за "таксата за разглеждане", следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК. Сумата, която е във фиксиран размер на 684,38 лв. или в размер на над 1/5 от размера на получения заем, е дължима в деня на подписване на договора, като същата бива възстановявана от клиента с дължимите месечни погасителни вноски. Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит – разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране, разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера 5 на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване и на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.

По изложените съображения, правилно следва да бъде потвърдено. обжалваното решение като

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на М. Г. се дължат разноски, но такива не се претендирани, поради което не се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1248/22.10.2024 г., постановено по гр.д.№1397/2024 г. на РС-П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6