Решение № 174 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260632 от 13.12.2024 г. на СГС, 1 - 17 с - в, ГО, по гр. д. № 3422/2017 г. е отхвърлен предявения от З. С. Ш., ЕГН ********** срещу „Национална компания железопътна инфраструктура“ ДП, ЕИК 130823243, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й В. Ю. А., ЕГН **********, настъпила на ******** г. от ударна вълна при взрив на изтекъл газ, превозван с влакова композиция при дерайлирането й в г. Хитрино, по причина на влошено състояние на железопътната инфраструктура, за поддръжката на която отговаря ответникът и за законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и за присъждане на законна лихва върху изплатеното по спогодба с „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД обезщетение от 100 000 лв. за периода 10.12.2016 г. - 25.11.2022 г. Ищцата е осъдена за разноски.

Решението се оспорва изцяло от ищцата З. С. Ш., чрез представителя й. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Счита, че съдът неправилно е ценил част от доказателствата и доводите на страните, като не е разгледал в нужната пълнота аргументите за основателност на претенцията за неимуществени вреди в заявения размер.

Оспорва като неправилен и необоснован извода, че исковете срещу ответника НКЖИ не са доказани и че събраните доказателства не може да бъде изведено неправомерно поведение от страна на служители на последния, което да е във връзка с процесното събитие и последици. Счита, че влязлата в сила присъда по приключилото наказателно дело, имаща 1 последиците по чл. 300 от ГПК, не е процесуална пречка за събиране на доказателства за наличие на гражданска отговорност за вреди от същото събитие и на други лица, тъй като отговорността на тези лица не е била предмет на изследване в приключилото наказателно производство. По въпроса за задължителният характер на присъдата по чл. 300 ГПК е формирана трайна практика на касационната инстанция, с която е изяснено, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. При произнасяне от наказателния съд, гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние и съставомерния резултат, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. Счита, че няма общо между поведението на служители на НКЖИ, предмет на изследване в настоящото производство, с изпълнителното деяние, предмет на приключилото НОХД. Поддържа доводи, че е стрелка номер 5 от коловоза, по който е минала процесната композиция, не е ремонтирана чрез подбиване от ответника. Недобре подбитата стрелка може да доведе до промяна на напречното ниво, тоест едната релса да е по - високо или по - ниско от другата, което довежда до вибрация на влака и възможност за отклонение на центъра на тежестта. Счита също, че баластовата призма на този коловоз е била в лошо състояние и не е оказвала никакво съдействие по отношение на стабилността на железния път. Поддържа, че посочените обстоятелства са обусловили по - ниска безопасност на коловоза и съответно са допринесли или завишили риска за дерайлиране на влаковата композиция. Тези обстоятелства - разхлабената стрелка и неефективна баластова опора, са свързани с безопасността на железопътния участък като цяло, т. е. общата ефективност и безопасност на пътя, която дават относимите части и съоръжения от него. Сочи, че в техническия паспорт на стрелка 5, от въвеждането на стрелката в експлоатация през 1987 г. до 2016 г. няма вписани ремонтни дейности, а извършените контроли през 2016 г. на тази стрелка не съдържат никакви измерени стойности. Поддържа, че е налице императивна разпоредба, задължаваща извършването на основен ремонт след преминаване на определено количество товари, като липсва оценка на състоянието на пътя. Не се установява да е извършван периодичен ремонт на пътния участък, който да установява годността му, която следва да се приеме за компрометирана. Излага и доводи, че приемането на влак 90570 на отклонителен коловоз, не е било най - безопасното решение. Въз основа графика за движението на влаковете за 2015 г. - 2016 г., преди изменението, влак 90570 е следвало да премине през гара Хитрино без спиране, на втори коловоз. Промяната на разписанието е предвидена, поради планирани прозорци за механизиран среден ремонт с тежка пътна механизация, който не се е случил поради повреда на машината. При отпадане на причината за промяна в разписанието, влаковата композиция е следвало да бъде приета на втори (главен приемо - отправен коловоз), което е било по-безопасното разрешение и е нямало да се подава ел. захранване при наличието на превозван силно възпламеним газ и т. н. Сочи, че НКЖИ е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от Наредба № 46 от 30.11.2001 г. за железопътен превоз на опасни товари. Поддържа, че е налице немарливо изпълнение на вменени задължения от страна на служители на НКЖИ, които са довели до процесната злополука. Съгласно чл. 9, ал.

2

3 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/ НКЖИ е основен управител на железопътната инфраструктура, а съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЖТ, ответникът разработва графика за движение на влаковете, съгласувано със заявителите и приема заявките им за получаване на капацитет от железопътната инфраструктура и управление на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност (чл. 10, ал. 1 от ЗЖТ). Излага доводи, че НКЖИ носи отговорност, на основание чл. 49 ЗЗД, поради неспазените задълженията си да поддържа изрядна и безопасна железопътната мрежа и да спазва изискванията за безопасност, надеждност и сигурност, като осигурява безопасно преминаване на влаковите композиции по най подходящите за целта коловози. Оспорват се твърденията, че неизправностите на железния път не са обуславящи за настъпилото събитие, тъй като водещата причина - е високата скорост на преминаване на влаковата композиция. Поддържа аргументи, че при устойчив и изряден железен път катастрофата щеше да е в по – малки мащаби и риска от настъпилите негативни последици щеше да е по – малък. По отношение на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поддържа изложеното в исковата молба и намира че е изцяло доказан от събраните доказателства по делото. Моли решението да са отмени и искът да се уважи изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ответникът ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), чрез представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Сочи, че решението е законосъобразно, постановено в правилно приложение на процесуалните правила и материалния закон. В мотивите са посочени установените обстоятелства и въз основа на кои доказателства са приети, както и какви са правните съображения на съда. СГС основателно е съобразил влязлата в сила присъда, според която машинистите Д. М. и Р. П. са признати за виновни за настъпилото произшествие, като при управлението на железопътния подвижен състав са нарушили правилата за движение съгласно Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и правилата от Инструкция за работа на локомотивния машинист. Сочи, че от проверката на нарочна Комисия, която е извършила оглед на място на 14.12.2016 г. е установено, че пулта на разпоредителния апарат в гарата, както и положението на поставените ключове в гнездата на изпълнителния апарат в пост № 2 и спуснатите бариери на жп прелеза, се установява, че маршрутът е бил подреден правилно и инсталацията е била изправна към момента на произшествието. Пломбите на разпоредителния и изпълнителния апарати са били редовни, а ръчните стрелкови заключалки (РЗС) тип „Колбен-Данек” са заключили правилно езиците на стрелка № 1 в положение (+) и на стрелка № 5 в положение (+) за приемане влака на трети коловоз.

Поддържа, че поради високата скорост от 78 км. ч. при навлизане на влака в стрелка № 5, той променя траекторията си на движение в зависимост от положението на езиците и от дясна крива преминава в лява, поради което хоризонталните напречни сили са се увеличили многократно. Плътно прилепналият заключен отклонителен десен език към раменната релса и здравото му скрепление, свързващо към траверсовата скара, спомагат езиковата част на стрелката да се противопостави на възникналите сили от преминаващите колела на двата локомотива и на първите пет вагона. По отношение на железния път комисията е установила, че преминаването на двата локомотива и първите шест вагона през двете стрелки е било възможно 3 благодарение здравината на железния път в зоната на стрелка № 5. Констатирано е, че вследствие възникналите големи напречни сили, релсо-траверсовата скара първоначално се е изместила надясно по посока на действащата от страна на локомотивите и вагоните центробежна сила, впоследствие се е деформирала и накрая се е разрушила, което е довело до дерайлиране на 12 вагона от влака. Излага доводи, че е установено безспорно, че максимална скорост при нормална експлоатация на железния път е 70 км. ч., но поради изчерпан проектен лимит, свързан със състоянието на пътя, тя е намалена до 60 км. ч. Това е скоростта, която е позволявала безопасна експлоатация на пътя. Ограничението от 40 км. ч. не е свързано с конкретното състояние на железния път, а е с оглед влизането на влаковата композиция в отклонителен коловоз. Поддържа доводи, че в производството е доказано непротиворечиво, че управлението на влака със скорост, почти двойно надвишаваща разрешената, е в пряка причинна връзка със загубата на устойчивост на железния път, настъпилото дерайлиране и взрив. Вещите лица са категорични, че влакът би преминал, без да дерайлира, независимо от недоброто състояние на пътя, ако се е движил със скорост 40 км. ч. Счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е намерил исковите претенции за недоказани и неоснователни, тъй като в хода на производството не е проведено пълно и главно доказване от ищцата, че вредите са настъпили по причина на работа, за чието изпълнение отговарят служители на ответника ДП НКЖИ. От приложените документи по делото е видно, че към 10.12.2016 г., техническото състояние на железния път и съоръженията отговаря на изискванията на националните нормативни документи, като регламентираните стойности на параметрите им съответстват на определените в „Таблици с технически параметри и нормативи“ скорости за движение през гара Хитрино. Поддържа, че по делото не е доказано, че ДП НКЖИ, респ. нейни служители не са спазили конкретни разпоредби и изисквания, както и наличието на виновно противоправно поведение /действия или бездействия/, което да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото тежко железопътно произшествие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ДП НКЖИ по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

С решението е отхвърлен изцяло иска по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Разпечатката съдържа 19 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76c86627-e288-4405-b17b-6f4617abacc7