Решение № 183 от 14.09.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Карнобат, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20222130100465 по описа за 2022 година

Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №81 В, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 203374133, чрез пълномощник юрк. Павлина Бакалова срещу Б. К. ИЛ. с ЕГН ********** и адрес в гр.

*, ул. „*“ №* общ. *, с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит №616183 от 16.02.2016 г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД :

1.

600, 00 лв. главница;

2.

140, 22 лв. договорна възнаградителна лихва за период от 16.02.2016 г. до 16.03.2016 г.

3.

329, 40 лв. мораторна лихва за периода от 16.02.2016 г. до 23.02.2021 г. с изкл. на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявленитето в съда до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, както и разноски по чгд №116/2022 г. на КРС в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Твърди се в исковата молба, че на 16.02.2016 г. ответникът Б. К. ИЛ. е сключил Договор за потребителски кредит 616183 с „Кредисимо" АД, по силата на който е 1 получил сумата от 600,00 лв. срещу което се съгласил да върне въпросната сума в срок до 10.03.2017 г., съгл. Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Сочи още, че в Раздел X, чл. 2 от ОУ на Заемодателя, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо" АД. Ищецът твърди още, че с цесия от 02.03.2021 г. „Кредисимо" АД е прехвърлило своите вземания към ответника на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като Б. К. ИЛ. е бил уведомен на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. Прилага Приложение № 1 от дата 28.12.2015 г. към описаната цесия, от което е вино, че „Кредисимо" ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България" ЕООД, по т. 1891, вземанията от настоящия ответник за сумата от 1069,62 лв. В случай, че уведомяването на имейл се счете за нередовно, моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. В обобщение твърди, че Б. К. ИЛ. не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, по който нямало извършено нито едно плащане от страна на длъжника.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Б. К. ИЛ. не е подал отговор на исковата молба, не се явява или представлява в проведеното съдебно заседание и не заема становище по предявения иск.

Ищецът с исковата молба е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като съобрази представените доказателства, намери за установено следното:

Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

Исковата молба е връчена по реда на чл.46, ал. 2, изр. 3 от ГПК – по постоянния адрес на ответника, съвпадащ и с настоящия му такъв, на негова съпруга, видно от разписката по делото (л. 42) със задължение да я предаде на съпруга си. Исковата молба е връчена ведно с разпореждане № 446/05.04.2022 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 05.09.2022 г. открито съдебно заседание, ответникът е редовно призован в хипотезата на чл.46, ал. 2, изр. 3 от ГПК – по постоянния му адрес, съвпадащ и с настоящия му такъв, чрез Т. М. И.а, 2 негова майка, не се явява, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 116/2022 г., в рамките на което с разпореждане от №76 от 07.02.2022 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 600, 00 лв. главница; 140, 22 лв. договорна възнаградителна лихва за период от 16.02.2016 г. до 16.03.2016 г.; 329, 40 лв. мораторна лихва за периода от 16.02.2016 г. до 23.02.2021 г, за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявленитето в съда 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и за разноски в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса, като за претендирания размер на възнаграждението до 100 лв. заявлението не е уважено и не е обжалвано. Издадена е заповед №76 от 07.02.2022 г., връчена на длъжника по делото на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя с разпореждане №463 от 11.04.22 г., получено на 03.05.2022 г., в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Пред КРС в срок (на 23.05.22 г.) е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство, с изкл. на претенцията за юрисконсултското възнаграждение. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.

Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата молба за сключване на договор за кредит от 16.02.2016 г. между страните, по силата на който на ответника е предоставена сума от 600 лв., със задължение за връщане за 1 месец – 16.03.2016 г., ведно с възнаградителна лихва, преустановяване на плащанията на задълженията и настъпване на крайния срок на договора, след който цялото задължение е станало изискуемо. Съгл. Решение №114 от 07.09.2016 г. по т.д. №362 от 2015 г. на ВКС длъжникът узнава за извършената цесия с връчване на приложените към исковата молба доказателства в хода на исковото производство, както е станало и в процесния случай. Приложените към исковата молба външно редовни писмени доказателства (съответно на твърденията – договор за банков кредит, ведно с общи условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за цесия от 02.03.2021 г., уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД) подкрепят и не разколебават изложените от ищеца обстоятелства.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Б. К. ИЛ. положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД бъде уважен.

С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да 3 му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в заповедното производство. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са направени разноски в заповедното производство от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, намалено на половина съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП и в исковото производство – 50 лв. за държавна такса.

Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв. Така ответникът дължи да заплати на ищеца разноските за заповедното производство от 75 лв. и 150 лв.

– разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Б. К. ИЛ. с ЕГН ********** и адрес в гр. *, ул. „*“ №* общ. * дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №81 В, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 203374133, чрез пълномощник юрк. Павлина Бакалова , както следва: сумата от 600, 00 лв.

/шестстотин лева/, представляваща непогасена главница ведно със законната лихва върху сумата от 04.02.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата от 140, 22 лв. /сто и четиридесет лева и двадесет и две ст./, представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 16.02.2016 г. до 16.03.2016 г, 329, 40 лв. /триста двадесет и девет лева и четиридесет ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2016 г. до 23.02.2021 г., с изкл. на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., за които суми са издадени заповед №76 от 07.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 116/2021 г. по описа на Районен съд –Карнобат.

ОСЪЖДА Б. К. ИЛ. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________

5