Решение № 1880 от 11.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5063/2022
- Вид
- Решение № 1880
- Подписан
- 11.04.2023
- В сила
- 11.04.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Георги Стоев, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 455 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 507, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1880 гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа М.а-Тонева
Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100505063 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20177667, постановено по гр.д.№ 17653 по описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 49-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. М. М., срещу „Ф. И.“ ЕАД, иск с правно основание чл.439 от ГПК, че ищеца не дължи на ответника сумата от 865.78 лева-главница по изпълнителен лист, издаден по гр.дело №1576/2010, СРС, 64 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №9810/2013 по описа на ЧСИ М.Б.. В тежест на ответника са възложени разноските по делото.
Подадена е въззивна жалба от „Ф. И.“ ЕАД, ответник пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение; главно във връзка с приложението на института на погасителната давност. Сочи, че е налице разлика между института на погасителната давност и този на перемпцията; позовава се на приетото в решение № 37/24.02.2021 г. по т.д.№ 174782020 г. на ВКС. Сочи, че в конкретния случай 1 на 02.12.2016 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Това действително, било станало след перемцията, но било преди изтичането на срока за погасяване на вземането по давност, който бил прекъснат преди това на 16.05.2014 г. Отново в рамките на погасителната давност взискателят бил поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника с молба от 13.04.2018 г. и такъв бил наложен на 13.11.2018 г.
Съгласно практика на ВКС, давността се считала прекъснато от 13.04.2018 г.
В случая давността била 5-годишна, тъй като заповедта за изпълнение имала характер на влязло в сила решение. Затова и давността не била изтекла нито към приключване на устните състезания пред СРС, нито към подаване на въззивната жалба.
Иска се от настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Разноски се претендират.
От ищеца пред СРС - И. М. М. е депозиран отговор, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СРС, решение. Считат, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяването на обжалваното решение.
Същото било съобразено с актуалната съдебна практика. Сочи, че последното изп.действие, което било извършено – налагане на запор на банковите сметки на ищеца /длъжник в изп.производство, било сторено на 16.05.2014 г.
Извършените на 02.12.2016 г. изпълнителни действия били ирелевантни, тъй като били предприети след прекратяване на изп.дело по закон. Идеята на перемцията било да санкционира бездействието на взискателя. Затова тезата на въззивника не можело да бъде споделена. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За решението на СРС, въззивникът е бил уведомен на 27.10.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 10. 11.2021 г. /по електронна поща/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Тъй като с първоинстанционното решение е бил уважен предявеният срещу въззивника, иск по чл.439 ГПК, то за ответника/в производството пред СРС, въззивник в настоящето/ е налице правен интерес от обжалване.
2
Следователно, въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че с молба от 31.03.2010 г.“Юробанк и Еф Джи България“ АД е поискало да бъде образувано от ЧСИ М.М. изпълнително дело срещу И. М. М. въз основа на изпълнителен лист по гр.дело №1576/2010, СРС. Молбата за образуване на изпълнително дело и образуването му не прекъсвали давността, но искането за предприемане на определен изпълнителен способ било от естество да прекъсне давността. В случая с молбата от 31.03.2010 г. от взискателя се искало образуване на изпълнително дело, но не се правело искане за конкретен изпълнителен способ. С молбата било възложено на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.
Посочените действия от ответника не представлявали изпълнителни действия и не прекъсвали давността. Предвид изложеното съдът е приел, че молбата на взискателя от 31.03.2010г. за образуване на изпълнителното дело не била прекъснала давността.
С молба от 07.07.2011г. по изпълнително дело №20107860400722 взискателят бил поискал да бъдат наложени запори на банковите сметки на длъжника И. М. М..СРС е приел, че с молбата от 07.07.2011 е прекъсната давността, тъй като с нея било направено искане за налагане на конкретни изпълнителни способи, които били от естество да прекъснат давността.
Давността била прекъсната и с изпращането на запорни съобщения от 20.07.2011, 17.08.2011 и от 23.08.2011 до банки за налагане на запор на банковите сметки на длъжника по изпълнително дело №722/2010. СРС е приел и че давността е прекъсната и с искането за предприемане на изпълнителни действия от 22.02.2012г. и от 13.01.2014г.
Според СРС, обаче, последното изпълнително действие, което прекъсвало давността, било това от 16.05.2014 г. с изпращането на запорни 3 съобщения за налагане на запори на банкови сметки на ищеца.
Следващото изпълнително действие, за което имало доказателства по изпълнително дело №9810/2013 било предприето на 2.12.2016, а именно:налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца.Посоченото изпълнително действие, обаче, било предприето повече от 2 години след 16.05.2014 г.
Представената от ответника молба от 10.06.2015 г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и за опис на движимите му вещи не била приложена по изпълнително дело №9810/2013 г.Освен това в молбата от 10.06.2015 било посочено, че същата се отнася до изпълнително дело №8188/13, 8189/13 и др. Приложението, в което било посочено дело №9810/2013 нямало входящ номер и дата и в него не било посочено към коя молба е приложение.С оглед на което съдът е достигнал до извода, че не се установява посоченото приложение да е част от молбата от 10.06.2015г.
Предвид на тези си мотиви и с оглед на това, че молбата не била част от изпълнително дело №9810/2013 г., СРС е счел, че същата е ирелевантна по настоящото дело и не я е кредитирал.
В този смисъл последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №9810/13, което било годно да прекъсне давността било изпращането на запорните съобщения до банките на 16.05.2014 г.
Впоследствие изпълнителни действия не били искани от взискателя и не били предприемани от ЧСИ по изпълнителното дело в продължение на повече от 2 години.
Когато взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратявало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемция” настъпвало по силата на закона, а съдебният изпълнител можел само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение било дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство ставало по право, като новата давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно 4 изпълнително действие, съответно от искането за изпълнително действие. В този смисъл било прието в т.10 на Тълкувателно решение №2/2013 на ОСГК на ВКС.
В случая производството по делото било прекратено на 16.05.2016 г. по силата на закона ex lege поради бездействие от страна на взискателя в рамките на 2 години. Извършените на 2.12.2016 г. и след това изпълнителни действия били ирелевантни, тъй като изпълнителното дело било прекратено по силата на закона.
Вземането за главница било по договор за кредитна карта от 2.12.2005г.Връщането на сума на погасителни вноски представлявало по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части.
Връщането на предоставена в заем сума на погасителни вноски не превръщало този договор в такъв за периодични платежи, а представлявало уговорка за изпълнение на задължението на части. Ето защо приложима по отношение на това задължение била общата 5 –годишна давност по чл.110 от ЗЗД.В този смисъл било и Решение №38 от 26.03.2019 по т.д.№1157/2018, ВКС, II ТО.
Предвид изложеното съдът е приел, че вземането за главница по изпълнителен лист, издаден по гр.дело №1576/2010, СРС, 64 състав, е погасено по давност на 16.05.2019г.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Ищецът иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 865, 78 лв.- главница по издадения срещу него изп.лист по гр.д.№ 1576/2010 г. за принудителното събиране на което било образувано изп.д. № 9810 по описа за 2013 г. на ЧСИ М.М., поради погасяване на вземането по давност.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че последното изп.действие, което е предприето по изп.дело е това от 16.05.2014 г. Затова на 16.05.2016 г. изп.дело било прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Затова давността на задълженията по издадения изп.лист била изтекла на 16.05.2019 г.
По доводите във въззивната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК д лъжникът може да оспорва 5 чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/.
Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност. Всяка страна в гражданското съдопроизводство следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. При отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията си, с които обосновава правния си интерес от него - като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то произтича. Ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право /Така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК/.
По въпроса за изтеклата погасителна давност:
Погасителната давност е определен от законодателя срок, с изтичането на който законът свързва определени последици- преграждане на възможността за събиране на вземането по съдебен ред.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на 6 опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Разпечатката съдържа 57 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76c7b85b-5b53-4609-b14f-9367240d1831