Решение № 12134 от 19.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52371/2022
- Вид
- Решение № 12134
- Подписан
- 19.06.2024
- Състав
- Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12134 гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110152371 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ай Ти Еф Груп“ АД срещу Е. Н. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****** от 27.09.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.03.2022 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 51,79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.09.2019 г. до 27.02.2020 г. и сумата от 98,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2020 г. до 14.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2022 г. по ч.гр.д.
13669/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 27.09.2019 г. между страните е сключен Договор за кредит № ******, като подробно е описана и процедурата по сключването. Ищецът сочи, че е предоставил заем в размер на 500 лева, като кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 5 равни 30 дневни вноски при общ срок за погасяване от 28.09.2019 г. до 27.02.2020 г. Ищецът излага, че е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил заемната сума, но ответникът не погасявал никакви суми. Твърди, че падежът на договора е настъпил на 27.02.2020 г., с оглед на което и претендира мораторна лихва.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва сключването на процесния договор за кредит.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
1
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание; че ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба; размера на непогасената главница и възнаградителна лихва; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните задължения.
Относно наличието на правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, съдът намира следното.
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.
12, ал. 1 или 2; и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. На основание чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, за доказване на електронните изявления се прилага ЗЕДЕП /понастоящем ЗЕДЕУУ/, който определя електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, като електронен документ /чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП/. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП/. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ.
В конкретния случай, съгласно раздел II, т. 3.4 – т. 3.6 от общите условия към договора за кредит, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента /кредитополучателя/. За да получи кредит клиентът попълва заявка за кандидатстване, намираща се на сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД – www.smilecredit.bg, където предоставя пълни и верни данни за своята самоличност като: три имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, данни по лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка на лицето и други. В края на заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване клиентът задължително трябва да се запознае и да посочи, че е съгласен с настоящите общи условия. Приемането на настоящите общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката. Предоставянето на потребителски кредит подлежи на предварително одобрение от кредитодателя съобразно описаните в настоящите общи условия правила. Получаването от страна на кредитодателя на заявка за кандидатстване не задължава последния да предостави заем на кандидатстващия за кредит. След като изпрати заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код, под формата на кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като активира линка, при което се зарежда част от уеб сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД – www.smilecredit.bg, където клиентът трябва да въведе ПИН кода на заявката, след което да натисне бутона „Потвърди“.
2
Въвеждането на ПИН кода на трябва да стане в рамките на 24 часа от попълване на заявката за кандидатстване. Потвърждението на заявката е необходимо условие да се разгледа заявката за кандидатстване на клиента. Непотвърдени заявки не подлежат на разглеждане от кредитодателя.
Според т. 3.12 – т. 3 .16 от ОУ в случай, че клиентът е одобрен, договорът за кредит, заедно с общите условия, стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК, анекса към съответния транш по кредита и погасителния план към транша се изпращат на неговата електронна поща. За да се сключи договора за кредит, клиентът трябва да потвърди, че е запознат, приема и е съгласен със съдържанието на така посочените документи. Клиентът разполага с 24 часа да приеме и да се съгласи с тях считано от момента на получаването на уведомлението.
Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от клиента на кредитодателя на съгласието за сключване на договора за кредит, анекса, погасителния план и настоящите общи условия. Отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключването на договора за кредит, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по банковата му сметка или чрез системата ePay.bg.
От така изложената уредба на сключване на договора следва изводът, че страните по правоотношението са се уговорили сключването на договора да не изисква неговото подписване с квалифициран електронен подпис, а чрез обикновен такъв, съставляващ всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. В случая е предвидено изпращането на две електронни изявления от страна на потребителя – изпращане до кредитора на електронен формуляр за кандидатстване за кредит чрез натискане на бутона „Кандидатствай“, активиране на връзката, изпратена на електронната поща и въвеждане на кода за потвърждение, който му е бил изпратен чрез SMS, както и потвърждаване на условията на договора за кредит ведно с общите условия към него чрез активиране на връзката, изпратена на електронната поща.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че вещото лице е извършило проверка е електронната система на ищцовото дружество и е установило, че потребителят е регистрирал профил в системата на 10.12.2013г. в 08.40ч. с посочени всички описани по-горе лични данни на ответника. В 08,44ч. му е изпратен имейл за потвърждение към [email protected], след потвърждение от който е генериран ПИН код към въведения в заявката телефонен номер ***, който е бил потвърден. На 27.09.2019г. в 14,10ч. от така регистрирания профил е подадена заявка № ****** за сключване на процесния договор. На същата дата в 14,12 ч. статусът на заявката е бил променен на „Одобрен“, с което са генерирани предвидените в общите условия документи и са били изпратени на електронната поща на потребителя заедно с електронна връзка за потвържаване и за отказ. На 27.09.2019г. в 14,12ч. потребителят е потвърдил сключването на процесния договор и на същата дата в 14,18ч. сумата е изплатена по посочената банкова сметка. Видно от приетото удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД, титуляр на банковата сметка е ответникът Е. Н. С. и преводът на главницата от 500 лева с основание „Договор за кредит ******“ е извършен.
С оглед гореизложеното и въз основа на приетото експертно заключение съдът приема, че електронното изявление на ответника за сключване на процесния договор за кредит от разстояние, съдържащо данни за неговото авторство чрез активиране на връзка /обикновен електронен подпис/ е извършено на 27.09.2019г. и на тази дата договорът се счита сключен в електронна форма. Ето защо съдът приема, че ищцовото дружество е доказало кумулативното наличие на обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 1- 3 ЗПФУР – изпращането на преддоговорната информация на 27.09.2019г. и потвърждението за 3 сключване на договора от потребителя, а правилата и 14-дневният срок за отказ от договора се съдържат в т. 7.1 от договора.
Както беше посочено, от експертното заключение по СТЕ, представеното преводно нареждане и удостоверението, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, се установява по безспорен начин, че главницата по кредита от 500 лева е преведена по сметката на ответника. Видно от Приложение № 1 към договора, крайният срок за неговото погасяване е 27.02.2020г., който срок е изтекъл и вземането за главница е изцяло изискуемо.
При наличието на сключен от разстояние договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да провери неговата валидност, като установи дали са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1 ЗПК. Нормата е императивна, поради което съдът следи служебно за нейното спазване, независимо от това дали ответникът-потребител е релевирал възражения в тази насока /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2020 на ОСГТК на ВКС и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В тази насока съдът намира следното.
В т. 5.1 и т. 5.2 от процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. В т. 5.2.2 от договора се съдържат изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. В т. 5.2.3 се съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители.