Решение № 535 от 28.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20233100500311 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“, ЕИК 00000934421664, с адрес гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 11, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3848/07.12.2022 год., постановено по г р. дело № 5756/2022 год. по описа на РС- Варна, с което, въззивникът е осъден да заплати на Г. Л. И. от гр. Варна, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4535, 12 лева, представляваща остатък от дължимо парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 41/30.01.2013 год., след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е работила при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба в съда – 09.05.2022 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 094, 82 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4535, 12 лева за периода от 01.01.2020 год. до 08.05.2022 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че в случая по отношение на ищцата е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ – прехвърляне на дейността на едно предприятие в друго, включително прехвърляне на материалните активи, в резултат на което неправилно е прието, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на още четири брутни трудови 1 възнаграждения, съответно на сумата от 4535, 12 лева. Според въззивника правото по чл. 222, ал. 3 , изр. първо предл. второ КТ възниква когато работникът или служителят е работил при същия работодател и е придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил непрекъснат.

Въззивникът твърди, че в хода на производството не е оспорил, че се дължи обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ , но счита, че същото е в размер на БТВ за два месеца, а не за шест месеца, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Не е съобразена нормата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 31/1994 г. за увеличаване в някои случаи на размера на обезщетенията по чл.

1. В нарушение на материалния закон, съдът е приел, че в случая е налице универсално правоприемство между „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД – Варна (предходният работодател на ищцата ) и Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене" при Община Варна - работодателят, при когото е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Навежда, че съгласно установеното по делото, трудовото правоотношение на ищцата с предходния и́ работодател „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД – Варна е прекратено на дата 01.02.2013 год. и на същата дата е възникнало ново трудово правоотношение, но с друг работодател – ОП „Комплекс за детско хранене" при Община Варна. Твърди, че ПМС № 31/11.02.1994г. се отнася само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и търговски предприятия само с държавно участие. Не е съобразено също, че по силата на приетото Решение № 577-9/ Пр. № 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г., ОбС – Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ е прекратил чрез ликвидация „Стопанска и спомагателна дейност" ЕАД – Варна. Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е налице и ун иверсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ. Общинското предприятие е структурна единица на общината , която не разполага със самостоятелност и правосубектност, за разлика от търговското дружество.

Наведени са и оплаквания, че неправилно е уважен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забаава за минал период, като не е съобразено, че дори и да се приеме, че ответникът дължи на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. първо, предл. второ от КТ в размер на още четири брутни трудови възнаграждения, то това задължение е без срок, покана от ищцата липсва, поради което и ответникът не е поставен в забава за плащането му за период, предхождащ подаването на исковата молба.

Въз основа на изложеното счита, че обжалваното решение е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата Г. Л. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

2

В съдебно заседание въззивникът Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене" п р и Община Варна, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата Г. Л. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отовор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Г. Л. И. от гр. Варна срещу Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ – гр.

Варна, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3, изр. първо, предл. второ КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

Ищцата навежда следните твдърдения:

Въз основа на трудов договор № 41/30.01.2013 г. е назначена в ответното Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ – Варна на длъжността „главен готвач“, с място на работа „Детска кухня 2“, с първоначално уговорен шестмесечен срок за изпитване. Считано от 01.08.2013 г. трудовият й договор е трансформиран в такъв за неопределено време. Съгласно сключено между страните допълнително споразумение № 175/27.02.2019 г., основното й трудово възнаграждение е било размер на 683, 00 лева, а към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение /06.11.2019 год./ д опълнителното възнаграждение за трудов стаж и и професионален опит е било в размер на 66% от основното трудово възнаграждение. Със Заповед № 38/06.11.2019 год. на работодателя трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; със заповедта е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 222, ал.

3 КТ в размер на две брутни работни заплати.

Твърди, че обезщетението по чл. 222, ал. 3, изр. първо от КТ, което й се дължи е в размер на шест брутни трудови възнаграждения, съгласно хипотезата на предложение второ от цитираната разпоредба, като излага следното: В периода 14.03.1979 г. до 01.02.2013 г. е работила в „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД – гр. Варна, първоначално на длъжност „помощник готвач“, а впоследствие като „готвач в детска кухня № 2“ .

Едноличен собственик на капитала на „ССД“ ЕАД-Варна е Община Варна.

Със заповед № 62/30.01.2013 г. на ликвидатора на дружеството „ССД“ ЕАДВарна, на основание чл. 32 8, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовото й правоотношение е прекратено, поради закриване на предприятието, считано от 01.02.2013 год.

На същата дата – 01.02.2013 год. – е сключила трудов договор с ответното Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ – Варна към община Варна. Прекратяването на трудовото й правоотношение със „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД – гр. Варна, считано от 01.02.2013 г., и сключване на нов трудов договор с Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ – Варна на същата дата, било само формално, тъй като работното място и трудовите й задължения останали непроменени. С оглед горното трудовият й стаж в ответното Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ – Варна към община Варна следва да се счита за непрекъснат 3 в периода от 14.03.1979 г. до 06.11.2019 г. и твърди, че й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни работни заплати, т. е., ответникът й дължи и сумата от 4 535, 12 лева - обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. първо, предл. второ КТ, която не й е заплатена.

На основание чл. 86 ЗЗД, ответникът й дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, за периода 01.01.2020 год. до 08.05.2022 г. – датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания- за осъждане на ответника Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ – Варна да й заплати следните суми: сумата от 4 535, 12 лева, представляваща остатък от дължимо и незаплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 41/30.01.2013 г. след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на прослужени последните десет години от трудовия й стаж при един и същ работодател, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1094, 82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихвавърху сумата от 4535, 12 лева за периода от 01.01.2020 г. до 08.05.2022 г. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответното общинско предприятие, чрез процесуален представител, оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Не оспорва, че на 01.02.2013 год. м ежду страните е бил сключен трудов договор, както и че същият бил прекратен на твърдяното от ищцата основание, считано от 06.11.2019 год. Не оспорва и че в периода от 14.03.1979 г. до 01.02.2013 г. ищцата е работила в „ССД“ ЕАД – Варна. Не оспорва и правото на ищцата на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, но твърди, че дължимото обезщетение е в размер на две брутни работни заплати, а не на шест, тъй като в последните десет години преди прекратяването на трудовото й правотоношение в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ ищцата н е е работила при един и същ работодател. По отношение „ССД“ ЕАД Варна (предходния работодател на ищцата) и О П „Комплекс за детско хранене" при Община Варна /работодателят, при който е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ/ не е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ, т. е., ищцата не е работила при един и същ работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Твърди, че със Заповед № 62/30.01.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата със „ССД“ ЕАД, поради закриване на предприятието, считано от 01.02.2013 год., а със сключения между страните по делото трудов договор № 41/30.01.2013 г. е възникнало ново трудово правоотношение с друг работодател. Излага, че след създаване на търговски дружества, същите стават самостоятелни гражданскоправни субекти, а правомощията на общината са само в качеството й на едноличен собственик на капитала, но това не променя факта, че дружеството е търговец по смисъла на ТЗ и не представлява организация на бюджетна издръжка. Сочи, че за разлика от търговското дружество, общинското предприятие представлява структурна 4 единица на общината, която не разполага със самостоятелност или правосубектност, а „ССД“ ЕАД-Варна не е организация на бюджетна издръжка за разлика от Общинското предприятие „Комплекс за детско хранене“ – Варна.

По тези съображения счита иска по чл. 222, ал. 3 КТ за неоснователен.

С оглед неоснователността на обуславящия иск, искът по чл. 86 ЗЗД също е неоснователен. Настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуален редставител, поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален редставител, оспорва исковете, поддържа подадения писмен отговор.