Определение № 877 от 10.12.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877 гр. Перник, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В.А като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500683 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена като молба по чл. 248 ГПК с вх. на ПРС № 23443/21.10.2024 г. от Р. В. Д. от *** с ЕГН:********** чрез адвокат Б. В. от АК*** срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3026/08.08.2024 г., издадена по ч. гр. дело № 4691/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която жалбоподателят-длъжник е осъден да заплати на заявителя „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага съображения за прекомерност на така присъдените разноски, поради което претендира заповедта да бъде отменена в тази й част или да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение до минимум, който да съответства на величината на защитавания интерес, както и на действителната фактическата и правна сложност на делото при съобразяване с мотивите на решение по дело С-438/ 22 на СЕС.

„Водоснабдяване и Канализация“ ООД чрез адвокат Т.Н. е подало писмено становище вх. на ПРС № 25208/11.11.2024 г., с което счита молбата по чл. 248 ГПК за недопустима, поради което моли да не бъде разглеждана. Изразява съображения и по същество на спора, а именно, че не били налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение от 480 лв. – размерът не можел да бъде по-нисък от предвидения минимален такъв съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случая адвокатското възнаграждение бил в размер на минимума съгласно чл. 7, ал. 7, вр. с чл. 7, ал. 2 от наредбата; че макар и да се касаело за бланкетно заявление не е налице незначителна правна и фактическа сложност, доколкото 1 трудът на адвоката не се изчерпвал само с попълване на бланката, а с прочуване и събиране на информация; че заявлението по чл. 410 ГПК очертавало рамката, по която впоследствие щяло да бъде изготвен и заведен установителния иск по чл. 422 ГПК, респективно било в основата на постановяване на благоприятен за клиента краен съдебен акт, при което същото съдържало всички реквизити на исковата молба и само обстоятелството, че същото се попълвало по предварително изготвен и одобрен образец, не представлявало основание за омаловажаване и незачитане на положения от адвоката труд при изготвянето му; както и че заплащане от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение на дължимите суми не представлявало основание за намаляване размера на дължимото се по делото адвокатско възнаграждение, тъй като длъжникът безспорно станал повод за завеждане на делото.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 4691/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. В. Д., което заявление е било уважено от съда с разпореждане № 12463/08.08.2024 г. и въз основа на последното е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3026/08.08.2024 г., съгласно която длъжникът Р. В.

Д. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, както следва: - сумата от 544.21 лв., представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 26.07.2022 г. до 27.05.2024 г., за имот, находящ се в ***, с абонатен № ***; - сумата от 59.12 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.10.2022 г. до 08.07.2024 г.; - законната лихва върху главницата от 544.21 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 07.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; както и сумите от 25 лв. – държавна такса и от 480 лв. – адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира за основателно така направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение при съобразяване с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като 2 такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Поради това и съобразявайки и размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо размера на горепосочените задължения на длъжника, настоящия съдебен състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 240 лв. с ДДС.

По така изложените съображения, издадената заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта й за горницата над присъдената сума от 240 лева за адвокатско възнаграждение, съответно да бъде потвърдена в останалата й обжалвана част.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3026/08.08.2024 г., издадена по ч. гр. дело № 4691/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й, с която е разпоредено Р.

В. Д. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лева с включено ДДС до присъдените 480 лева.

Потвърждава заповедта в останалата й обжалвана част – с която е разпоредено Р. В.

Д. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4