Решение № 312 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500777 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство

„ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 14.02.2022 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 25.02.2022 г.) с въззивна жалба вх.№ 1090/01.03.2022 г. обжалва Решение № 21/19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 623/2020 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за главница за горницата над 20 001,78 шв.фр. до 24 590,58 шв.франка.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д.

М. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.15 от делото на първоинстанционния съд. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 22.03.2022 г.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна.

Въззвникът-ищец поддържа, че не могат да бъдат споделени мотивите на съда относно приложимия курс на швейцарския франк. Твърди се, че между 1 страните е договорен валутен курс и това е търговският курс на банката, съответно „продава“ и „купува“ в зависимост от желаната от кредитополучателя валутна операция. Поддържа се, че в този смисъл неправилно е да се използва фиксингът на БНБ за определяне на приложимия валутен курс. Поддържа се също така, че не могат да бъдат споделени и мотивите на съда относно капитализацията, която неоснователно е наречена анатоцизъм. Поддържа се, че практиката, която приема капитализацията за недопустима, визира единствено и само капитализиране на лихви, но не и други просрочения, както е възприел съда по обжалваното решение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че уреденият начин на капитализиране в Наредба № 9/03.04.2008 г. не следва да намери приложения в процесния случай. Изводът на съда, че правилата за капитализиране се прилагат единствено между търговци и неправилен.

Твърди се, че с оглед неправилното възприятие на фактите съдът е достигнал до грешни изчисления, като не е уважил част от претендираната сума. Във връзка с всяко въведено възражение с въззивната жалба, въззивникът е развил подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да присъди претендираната главница в пълния й размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-ответницата А. И. С., не депозира отговор.

С влязло в сила на 19.03.2022 г. разпореждане № 212/23.02.2022 г. въззивната жалба на ответницата С. е върната като просрочена, с оглед на което Решение № 21/19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 623/2020 г. по описа на Пернишки окръжен съд в неговата осъдителна част за сумата от 20001,78 шв.фр., както и в частта, с която А. И. С. е осъдена да заплати нотариални такси за периода от 03.10.2016 г. до 21.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, е влязло в сила като необжалваемо.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба по съображенията изложени в нея. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Възразява срещу искането на ответната страна да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, поради неявяването в нито едно от съдебните 2 заседания и незаинтересованост въззиваемата страна. на процесуалния представител на

В открито съдебно заседание въззиваемата ответница, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В дадения от съда срок за писмени бележки, такива не са представени.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд-Перник е бил сезиран с предявен от „Юробанк България“ АД срещу А. И. С. иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца част от общо дължимите суми по договор за потребителски кредит № HL 36033/11.07.2008 г., ведно с прилежащите му седем допълнителни споразумения, сключени съответно на 19.08.2009 г., 03.02.2011 г., 15.03.2012 г., 13.02.2013 г., 26.02.2013 г., 03.10.2013 г. и 26.05.2014 г., в размер на 24 590,58 швейцарски франка, част от главницата в общ размер 24 930,63 швейцарски франка за периода от 10.10.2015 г. до 21.10.2020 г. и 1 250,70 лв.-нотариални такси за периода от 03.10.2016 г. до 21.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи част от общото задължение по договора за кредит.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Страните не спорят, че на 11.07.2008 г. са сключили договор за потребителски кредит № HL 36033/11.07.2008 г., по силата на който Банката предоставя на ответницата – кредитополучател и на Р. С. С.-кредитополучател потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лв., по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита. Вземанията на Банката по кредита, са обезпечени с учредена договорна ипотека върху имот, собственост на длъжниците.

3

По силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 5.4 пункта, като първоначално договореният лихвен процент по кредита е бил 10,40 % на годишна база. Съобразно ал.5 на чл.3, действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят. А съобразно свързаната с чл.3, ал.5 клауза на чл.6, ал.3-в случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с промяна, за което кредитополучателят с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

С клаузата на чл.6, ал.2 от договора, страните са се договорили, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката.

Не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд оригинали на писмени доказателства-стр.288 до стр.291 от първоинстанционното дело, се установява, че искане за усвояване на суми по кредита в размер на сумата от 30 000 равностойността на лева в швейцарски франкове в деня на усвояването на кредита, е подадено лично от ответницата и не участващия в процеса съкредитоискател Р. С. С., на 21.03.2008 г., както и, 4 че искане за сключване на договор с гореописаните параметри е подадено лично от ответницата кредитоискател и съкредитоискателя.

От заключението на приетата пред настоящата инстанция ССчЕ се установява, че равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лв. е 25 358 швейцарски франка, като тази равностойност е определена по обменен курс „купува-безкасово“ на банката в деня на усвояване 22.07.2008 г.

Установява се от приложения договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. и приложение към него, че банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземането си по процесния договор за кредит, а с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 27.05.2015 г. и приложение към него „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило обратно вземането по процесния договор за кредит на банката. След първата цесия цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и длъжниците-кредитополучатели по кредита са сключили седем допълнителни споразумения, съответно на 19.08.2009 г., 03.02.2011 г., 15.03.2012 г., 13.02.2013 г., 26.02.2013 г., 03.10.2013 г. и 26.05.2014 г., по силата на които страните са се споразумявали за преструктуриране на процесния кредит № HL 36033/11.07.2008 г., като е уговорено капитализиране на просрочена законова лихва, както и други неплатени, но падежирали задължения по процесния кредит. От текста и на шестте споразумения е видно, че същите са сключени като неразделна част от процесния договор за кредит, сключен с банката.

„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е посочен изрично в споразуменията като кредитор по договора за кредит.

С допълнителното споразумение от 26.02.2013 г. страните са променили крайния срок за погасяване на кредита, който считано от 10.02.2013 г. става 240 месеца.

На 25.08.2020 г. лично на ответницата А. С. е връчена покана, с която Банката е обявила на основание чл.18 от договора кредитът за изцяло и предсрочно изискуем, поради непогасяване на формираните просрочия към 04.06.2020 г. в размер на 20 234,93 швейцарски франка и неизпълнение на условията по договор за потребителски кредит № HL 36033/11.07.2008 г.

С приетата пред първоинстанционния съд ССчЕ, заключението по която е изготвено от вещото лице Р. Д. Л., се установява, че процесният кредит е усвоен на 22.07.2008 г. в размер на сумата от 25 358 шв.фр. при курс CHF 1/ 5

BGN-1.1831 Погасителните вноски по кредита са внасяни редовно до вноска № 32/22.03.2011 г. От тази вноска до падежната дата на вноска № 82/10.06.2015 г. е било налице частично изпълнение, забавено във времето на дати, различни от уговорения падеж. Последното частично плащане със забава по кредита е на 18.06.2015 г., като дължимият размер на вноската е възлизал на сумата от 289,86 шв.фр., от която: лихва редовна главница 245,79 шв.фр., редовна главница 34,16 шв.фр и такса 0.04% върху остатък главница9,96 шв.фр. Извършено е плащане на каса 70 лв., равностойни на 36,89 шв.фр. при курс CHF 1/ BGN-1.8973. След тази вноска кредитът не се обслужва и по него няма други плащания. Установява се, че първоначално договорения между страните лихвен процент от 10.40%, е променян до 11.40% и е променян до по-ниски размери на основание подписаните между страните допълнителни споразумения с оглед уговорките и в периодите на облекчено погасяване на кредита. Установява се, че представената и приета по делото методология за формулиране компонентите и алгоритъма за изчисления на БЛП на ищцовата банка, съдържа определените елементи и фактори като съставна част от БЛП, без да има формула отразяваща тежестта на отделните величини. Извън едноличната преценка на Банката остават елементи от трансферната цена на ресурса и непреките разходи на Банката, но поради липса на алгоритъм за изчисление, не е ясна тяхната индивидуална тежест в БЛП. От заключението на вещото лице Л. се установява още, че ответницата и за периода от 18.08.2008 г. до 18.06.2015 г. е заплатила по процесния договор за кредит общо сума в размер на 15 326,68 шв.фр. Фактически заплатената в повече левова равностойност при усреднен курс на вноските, в резултат на курсовите разлики, възлиза на сумата от 4 262,30 лв.