Решение № 324 от 20.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Т. при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело № 20233100900055 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 3899/14.02.2023г. на З. Т. Т. с ЕГН ********** от ****, чрез пълномощник адв.С. С. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК 121446665 гр.София, ул.Граф Игнатиев, представлявано от М.К. – изпълнителен директор, с която, на осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, е предявен иск за осъждане на ответника да й заплати :

Сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 12.08.2021г. в гр.Варна по вина на П. Й. Б. с ЕГН ********** от гр. * като водач на МПС – л.а. „**“ с рег. № **, изразяващи се във фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел (към китката) с разместване, довело до трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период от около 3,5-4 месеца при правилно протичане на възстановителния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред ответника – 16.09.2021г. до окончателното плащане на задължението и Сумата от 2 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени от 1 ищцата имуществени вреди, произтичащи от разходи за лечение по фактура № 45414 от 16.08.2021г. за заключваща плака и табуларна плака, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред ответника – 16.09.2021г. до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба се излага, че на 12.08.2021 г. П. Й. Б. привел в движение лек автомобил „**" с peг. № **, като се движел с него по път „9004, км. 5" (пътя, свързващ гр. * и гр. Варна), в посока на движение към гр. Варна.

Около 08:20 часа на 12.08.2021 г. се намирал в района на местността „Орехчето", като се движел с управлявания от него лек автомобил в дясната лента за движение на пътното платно. Пътят бил сух, а времето ясно, като в този участък пътят бил праволинеен и било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ час. В същото време ищцата предприела пресичане на пътното платно на път „9004, км. 5", непосредствено след спирка „Рибарска".

Водачът Б. я забелязал още със стъпването й на пътното платно, като същата се намирала на разстояние от 73, 63 метра от автомобила в момента на стъпването й върху пътя. Въпреки, че възприел стъпването от страна на ищцата на пътното платно, Б. не задействал незабавно спирачната уредба на автомобила, като това той направил едва на разстояние от 15, 95 метра от мястото, където пресичала пешеходката, като същевременно намалил скоростта на автомобила до 30 км/ час. Тази несвоевременна реакция на водача се оказала причина да не бъде предотвратен удар между управлявания от него лек автомобил и тялото на ищцата. Самият удар се случил на около 0, 5 м. от лентата за движение на автомобила, като ищцата била ударена в дясната част на тялото си с предната дясна част на управлявания от Б. автомобил, конкретно в областта на фара. Вследствие на удара, тялото на пешеходката се възкачило върху дясната част на предния капак на автомобила, настъпило т.нар. „носене" на тялото от превозното средство и след кратко време тялото изпаднало от дясната страна на предния капак върху пътния банкет, където се установило в покой. Лекият автомобил изминал разстояние от 5.30 метра след удара до установяването му в покой.

В резултат на удара ищцата получила увреждания, изразяващи се във фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел (към китката) с разместване, довело до трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период от около 3,5-4 месеца при правилно протичане на възстановителния период. Непосредствено след ПТП З. Т. е откарана по спешност в МБАЛ „Св.Анна – Варна“. Сочи се, че на 16.

2

08.2021г. е извършена оперативна интервенция под обща анестезия с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, открита репозиция и фиксация с 1 бр. заключваща плака и фиксация с 1/3 табуларна плака, след което е извършен подслоен шев и гипсова имобилизация.

Твърди се, че с влязло в законна сила на 08.07.2022г. решение № 841/22.06.2022г., постановено по НАХД № 1944/2022г. по описа на ВРС, П. Й.

Б., като водач на л.а. ** с рег. № **, е признат за виновен в това, че е предизвикал описаното ПТП, в резултат на което ищцата е получила средна телесна повреда.

Твърди се, че наличието на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени.

Сочи се, че пострадалата е търпяла интензивни физически болки и страдания, които продължават макар и с по-слаб интензитет. В резултат ежедневието й се променило коренно, в следствие на което се затворила в себе си, имала неспокоен сън, съпроводен с наличие на кошмари от преживяното, налице е страх от превозни средства, страх да пресича самостоятелно. Налице са симптоми на тревожност, потиснато настроение, понякога и липса на апетит. Когато чуе за пътни инциденти изживява отново това, което се е случило с нея. Налице е силен емоционален стрес, чувство за непълноценност, невъзможност да се обслужва с увредената ръка. В тази връзка неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки и страдания, както и негативни психични изживявания и емоционален стрес.

Твърди се, че с писмена застрахователна претенция ищцата уведомила Гаранционен фонд относно застрахователното събитие, с писмена застрахователна претенция, в резултат на което пред ГФ е образувано щета вх. № 24-01-353 от 16.09.2022г., по която липсва извършено плащане.

Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач не е налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност, поради което насочва иска срещу ГФ. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В законоустановения срок ответникът

Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Сочи, че предявената от ищцата застрахователна претенция е образувана щета № 22210136 от 16.09.2022г. Оспорва исковата претенция по основание и размер; механизма на ПТП; виновното противоправно поведение на водача, както и наличието на останалите елементи от ФС на непозволеното увреждане.

Въвежда възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалата, като твърди, че тя не е предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, пресичайки коридора на движение на л.а.; навлиза внезапно на пътното платно, като се явява непредвидимо за водача на МПС препятствие; движила се е неправилно по пътното платно, като е предприела пресичане на неопределено за целта място 3 в нарушение на чл. 108, ал.2, чл.113 и чл.144 от ЗДвП.

Отделно, счита, че размера на претенцията е прекомерно завишен.

Оспорва претенцията за лихва, както и началната дата, считано от която се претендира.

Настоява се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявените искове.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника, в който се поддържат направените възражения в отговора на исковата молба.

С определение № 708/05.02.2021г., постановено по т.д. № 55/2023г., по искане на ответника, в качеството на трето лице-помагач е конституиран делинквентът П. Й. Б. с ЕГН **********. В отговор с вх.№ 1373 от 02.06.2023 г. третото лице - помагач П. Й. Б. оспорва исковете по основание и размер и въвежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, изразяващо се в пресичане на необозначено за целта място. Пресичане в нарушение на разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, в конкретика, че на мястото на инцидента липсва пешеходна пътека. Счита, че не са установени неимуществени вреди, изразяващи се в съществени личностови изменения от психологично естество, поведенчески и емоционални промени. Счита за прекомерно завишени претендираните суми за обезщетение. Счита, че началният момент, от който следва да бъде присъдена законната лихва за забава е датата на исковата молба.

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на МПС, управлявал същото без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сезиран е местно и родово компетентен съд. Съдът приема, че предявеният иск е допустим.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си 4 правни последици и на които основава исканията и възраженията си, като в случая на осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, съотв. решението по анхдело, постановено по реда на чл.78а от НК във вр.чл.343а ал.1 б.а вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал. от НК, по силата на т.15 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК е задължително за гражданския съд относно деянието, противоправността и виновността.

Ищецът следва да установи предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по чл.557 от КЗ; наличието на фактическия състав на деликта, причинно-следствената връзка на получените увреждания с процесното ПТП; претърпените болки и страдания, включително да обосноваване размера на претендираното обезщетение.

Ответникът и трето лице-помагач на ответника следва да докажат основателността на възраженията си срещу исковете, вкл. това за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата във въведените от тях форми и действия.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобрази заключенията на съдебно-медицинската и съдебнопсихиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна следното:

Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.

С присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК за гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.

Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда (в тази насока ТР №6 от 5

06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК, т.15).

Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства (напр. за съпричиняване на вредите, за размера на приноса на пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата и др.) подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното производство.

От приложеното по настоящото дело нахд № 1944/2022г. по описа на ВРС се установява, че с влязло в законна сила на 05.08.2022г. решение № 841 от 22.06.2022г. съдът е признал П. Й. Б. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 12.08.2021г. по пътя от гр. * към гр. Варна, в района на местността Орехчето, при управление на МПС л.а. ** с рег. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно : чл.20, ал.2 от ЗДвП : Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП : Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. Т. Т., изразяваща се в фактура на две кости на дясната предмишница в долния отдел (към китката) с разместване, довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период от около 3,5- 4 месеца при правилно протичане на възстановителния период, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, при което е извършил престъпление по чл.343а ал.1 б.а вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал. от НК