Решение № 68 от 04.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Дулово, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20243410100482 по описа за 2024 година

Производство e образувано по искова молба /поправена с допълнителна искова молба/ с правно основание чл. 79 от ЗС, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, от Г. Ш. С., ЕГН ********** от ***, да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Община - Дулово, че е собственик на основание придобивна давност в периода от **** г. до **** г. на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ***, ул. „***“, с площ от 2 029 кв. м. /две хиляди двадесет и девет квадратни метра/ при съседи:

***** **** **** **********

Алтернативно, иска от съда да приеме за установено, че 10-годишния период на придобивната давност над процесния имот от 08.05.1998 г. до 29.07.2024 г. е изтекъл в негова полза, тъй като е упражнявал владелчески правомощия в продължение на 10 години, 5 месеца и 12 дни. Излага подробни съображения по допустимостта и основателността на предявения иск. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Твърди, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по силата на изтекла в негова полза придобивна давност и владението му продължава 26 години. Ответникът Община - Дулово го актувал като свой с АЧОС № *** г., но напълно се дезинтересирал от него. Върху имота имало изградена 8 етажна сграда и двуетажно крило, които са придобити от ищеца въз основа на постановление за възлагане на АДВ - София. Посочва, че процесният недвижим имот е с площ от 2 098 кв. м., находящ се в ***. Започнал да го владее през месец май 1998 г. Посочва, че през годините оградил процесния имот и сградите в него с двойна обрамчена телена ограда, почистил имота от тонове отпадъци, обрасли храсти и дървесни видове, ограничавал всякакъв достъп до имота. Според него, владението му било явно, 1 непрекъснато и спокойно, без противопоставяне на ответника. Позовава се на ТР № 3/2022 г. по КД № 16/2021 г. на КС, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на ЗС, с които се въвежда мораториум върху придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост. Твърди, че за процесния имот е издаден Акт за частна общинска собственост № *** г. поправен с *** том ***, рег. № *** г. и същите са издадени 14 и 16 години след установеното от него давностно владение. Счита, че до издаване на тези актове в негова полза е изтекла придобивна давност и е придобил имота и като добросъвестен, и като недобросъвестен владелец още през 2012 г.

Иска правото му на собственост да бъде установено по отношение на ответника, който го отрича.

Ответникът оспорва исковата молба. Счита, че искът е неоснователен, тъй като имотът е собственост на общината. Оспорва изложените от ищеца твърдения, че владее имота от 08.05.1998 г., тъй като въз основа на договор за покупко-продажба чрез търг от 25.04.1996 г. осем етажната сграда е придобита от „***“ ООД *** с постановление за възлагане от 08.07.2008 г. осем етажна сграда и ниско тяло на два етажа са възложени на ищеца. Твърди, че поземлен имот с идентификатор *** е собственост на ответника въз основа на АЧОС № **** г. Тъй като ищецът не е изпълнил предписанията за обезопасяване на сградата, това е сторено от ответника на 10.06.2013 г. Според него, през 2014 г. ищецът е подал заявление за закупуване на прилежащия терен по реда на чл.35, ал.3 от ЗОС, с което действие е признал собствеността на ответника върху имота. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ищецът, редовно призован, явява се лично, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан. Депозирана е писмена защита, в която са изложени подробни съображения в тази насока.

Ответникът, редовно призован, представлява се в съдебно заседание от процесуални представители, които заявяват, че оспорват предявения иск и молят същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Депозирана е писмена защита.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че със Заповед № ****г. /л.** от делото/ на Председателя на изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Дулово е извършена замяна като АПК - клоново стопанство - Дулово е получило процесния имот срещу свой недвижим имот кооперативна земя. Замяната на недвижим имот е извършена по реда на чл. 13 от ЗС /отм./ и чл. 137 от НДИ отм./, които разпоредби са били действащи към този момент.

Не се спори, че в процесния имот е изграден строеж „***“, представляващ незавършена административна сграда, състояща се от две тела - високо тяло на 8 етажа и ниско тяло на два етажа.

2

С Договор за покупко-продажба чрез търг от 25.04.1996 г. /л.** от делото/, обект „***“, ведно с отстъпеното права на строеж, е продадено на „*****“ ООД.

С Постановление за възлагане на недвижим имот № **** г. на публичен изпълнител при Агенция за държавни вземания, ищецът е станал собственик на незавършената административна сграда, състояща се от две тела - високо тяло на осем етажа и ниско тяло на два етажа, построена в процесния недвижим имот.

Видно от Акт за частна общинска собственост №****г., поземлен имот с идентификатор *** е актуван от Кмета на Община - Дулово на основание чл.2, ал.1, т.2 и § 42 от ЗОС.

Акт за частна общинска собственост № *** г. /датата е поправена с Акт за поправка на АЧОС № ****./, поземлен имот с идентификатор *** отново е актуван от Кмета на ОбщинаДулово, но на основание чл.56, ал.1 от ЗОС.

От представените по делото и приети като доказателства заповеди, констативни протоколи се установява, че на ищеца са давани указания да обезопаси целия имот и строежа, както и да огради и почисти имота. Предупреден е, че при неизпълнение това ще бъде направено от Община -Дулово за сметка на ищеца.

Не се спори по делото, че през 2014 г. на ищеца по негово искане е дадена възможност да закупи процесния имот, но до реална продажба не се стигнало.

Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху имота чрез непрекъснато и необезпокоявано владение на имота в продължение на периода от 1998 г. до предявяване на исковата молба - 29.07.2024 г. Твърди, че в този период е владял необезпокоявано имота със съзнание, че е собственик и без противопоставяне на други лица, както и на ответника. По отношение на имота извършвал следните действия: оградил го с двойна обрамчена телена ограда, почистил го от тонове отпадъци, обрасли храсти и дървесни видове, ограничавал всякакъв достъп до него.

В тежест на ищеца е да докаже установяване на фактическа власт върху имота - моментът и действията, с които е установил тази власт, както и упражняването □ през заявения период чрез действията, които твърди, че е извършвал.

От разпита на водените от ищеца свидетели П. Д. Д., Ф. В. Р. и Г. Д. Г. /без родствени връзки със страните/ се установява, че от 1998 г. Г. Ш. С. владеел имота. Той го е почистил, оградил с нова ограда, никой не е оспорил владението му и не е имал претенции към него.

От разпита на водените от ответника свидетели М. З. Д., С. В. М. и П. Д. И. /без родствени връзки със страните, служители в Община-Дулово/, се установява, че първоначално процесният имот е бил държавен, а през 1997 г. е станал общински. Имотът е посещаван от комисии и са съставяни протоколи за това, че строежът в имота не бил обезопасен. Дадени са съответните предписания на ищеца, които той изпълнил. Той оградил и имота. Заявиха още, че ищецът е посещавал Община-Дулово за издаване на скица и за заверка на данъчна декларация.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна 3 страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.79 ЗС, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предпоставка за уважаване на този иск е ищеца да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното основание - давностно владение.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок като за зачитане на материалноправните последици на давността следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Осъществяването от страна на ищеца на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответника по смисъла на чл.99 ЗС.

Съдът намира, че ищецът проведе успешно пълно доказване на правото на собственост върху имота на твърдяното основание. Установи се от събраните по делото гласни доказателства, че от 1998 г. ищецът владее процесния имот постоянно, явно и необезпокоявано със съзнание, че е собственик и без противопоставяне на други лица и на ответника, упражнявал е фактическа власт върху имота, като е извършвал следните действия: оградил процесния имот с двойна обрамчена телена ограда, почистил го от тонове отпадъци, обрасли храсти и дървесни видове, ограничавал всякакъв достъп до него.

Тези обстоятелства не бяха оборени от ответника.

По отношение на регламентирания в чл. 79 от ЗС давностен срок, съдът намира следното:

По делото безспорно се установи от представените доказателства, че процесният имот за първи път е актуван като частна общинска собственост на 09.09.2008 г. с Акт за частна общинска собственост №****г.

Доказателства, че преди 2008 г. имотът е актуван като общинска собственост не бяха представени по делото.

През 1996 г. за първи път се въвежда разграничение между публична и частна собственост на държавата и общините и се приемат и специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Тогава се изменя и чл. 86 от ЗС, който вече гласи: „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Тази промяна в Закона за собствеността влиза в сила на 1 юни 1996 г. Така от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. Дългата 10-годишна давност обаче е спряна с изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31 май 2006 г. с въведения с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността мораториум върху давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост.

С Решение на Конституционния съд № 3 от 2022 г., обн. ДВ, бр. 18 от 2022 г. по к.д. № 4

16/2021 г., е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал.1 ЗР на ЗС, съгласно която давността за придобиване на частни държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2007 г., а с последващи изменения на нормата - до 31 декември 2022 г.

В случая процесният имот е бил актуван като общински през 2008 г. При това положение в тежест на ответника по иска е било да установи откога и на какво основание /одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр./ имотът е станал общинска собственост преди съставяне на цитирания акт.

От 1998 г., когато ищецът е установил владение върху процесния имот, до съставянето на акта за частна общинска собственост през 2008 г., е изтекъл необходимия съгласно чл. 79, ал.1 ЗС, вр. § 4 ПП на ЗС давностен срок, поради което за да се приеме, че това владение не е довело до придобиване на право на собственост на оригинерно основание, би следвало да се установи, че през този период по отношение на него е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т. е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация. При липса на такива доказателства следва да се приеме, че имотът не е бил общинска собственост и след като е владян в продължение на 10 години от ищеца и е осъществил това владение непрекъснато, явно и спокойно, е придобит от него по давност.