Решение № 5377 от 24.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5377 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100507105 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. И. М. срещу Решение № 5787 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д. № 4385/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, с което е изменен размерът на определената с Решение № 21499 от 23.01.2020г., постановено по гр.д. № 57021/2019г. по описа на СРС, 84 състав в полза на непълнолетната Б. Б. М. и малолетната К. Б. М., месечна издръжка в размер на по 155 (сто и петдесет и пет ) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като е осъден Б. И. М. да заплаща на непълнолетното си дете Б. Б. М. и на малолетното дете К. Б. М., чрез майка им И. Б. Н. месечна издръжка в размер на по 300 лева /триста лева/ на всяко дете, считано от 27.01.2023г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, платима по банкова сметка на майката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като са отхвърлени исковите претенции в останалата част до пълния предявен размер от по 350 лв. на всяко дете като неоснователни; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъден е Б. И. М. да заплати по сметка на СРС сумата от 278.40 лева държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адв. Л. П. К.-М.а от САК, сумата в размер на 900 1

(деветстотин) лева - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска; осъдени са Б. и К. Б.ови М.и чрез своята майка да заплатят на Б. И. М. сторени разноски в размер на 50 лв.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете на ицщците за издръжка за сумата над 195, 00 (сто деветдесет пет) лева, за всяко едно от децата поотделно, считано от 27.01.2023 г. /датата на исковата молба/ до настъпване на законна причина изменяща размера или прекратяваща издръжката.

Въззиваемите страни - непълнолетната Б. Б. М., действаща лично и със съгласието на майка си И. Б. Н., и малолетното дете К. Б. М., чрез своята майка и законен представител И.

Б. Н., чрез адвокат Л. К., оспорват въззивната жалба, претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – за адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

С Решение № 5787 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д. № 4385/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, е изменен размерът на определената с Решение № 21499 от 23.01.2020г., постановено по гр.д. № 57021/2019г. по описа на СРС, 84 състав в полза на непълнолетната Б. Б. М. и малолетната К. Б. М., месечна издръжка в размер на по 155 (сто и петдесет и пет ) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като е осъден Б. И. М. да заплаща на непълнолетното си дете Б. Б. М. и на малолетното дете К. Б.

М., чрез майка им И. Б. Н. месечна издръжка в размер на по 300 лева /триста лева/ на всяко дете, считано от 27.01.2023г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, платима по банкова сметка на майката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като са отхвърлени исковите претенции в останалата част до пълния предявен размер от по 350 лв. на всяко дете като неоснователни; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъден е Б. И. М. да заплати по сметка на СРС сумата от 278.40 лева - държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адв. Л. П. К.-М.а от САК, сумата в размер на 900 (деветстотин) лева - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска; осъдени са Б. и К. Б.ови М.и чрез своята майка да заплатят на Б. И. М. сторени разноски в размер на 50 лв.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие 2 тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

Към момента на определяне на месечната издръжка от по 155 лв. лева с решението от 23.01.2020 г. по гр.д. № 57021/2020 г. на Софийския районен съд, 84 състав детето К. Б. М. е било на 8 г., а към момента е на близо 12 години, съответно детето Б. Б. М. е била на 14 години, а към момента е на почти 18 години, като предстои да навърши пълнолетие на 17.11.2023 г. От определянето на месечната издръжка от по 155 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката.

През изминалия период от повече от три години ищците са пораснали, като и двете са във възраст, която се характеризира с необходимост от по-висока издръжка, т.е. следва да се приеме, че и на двете деца дефинитивно са се увеличили и потребностите от средства за съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.

Обстоятелството, че въззивникът за периода 02.06.2023 г. е безработен, е ирелевантно за спора доколкото, видно от заповед № 430/08.02.2023 г. на Министерство на финансите, Агенция „Митници”, Централно митническо управление (л. 34 от делото на СРС/, трудовият договор на бащата е прекратен по взаимно съгласие на страните. Не следва в случая да се взема предвид и обстоятелството, че осигурителният доход за м. 6 и м.7 2023 г. е в размер на 177.27 лв. и 390 лв. (видно от представената пред настоящата инстанция справка от НАП, ТД на НАП София), защото въззивникът в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, на 46 г., поради което съдебният състав намира, че същият може да реализира по-високи доходи, които да му дадат въможност да заплаща по-високия размер на издръжките на двете си деца, вкл. и над 195 лв. до 300 лв., още повече, че увеличеният размер относно издръжката на детето Б., родена на 17.11.2005 г., ще се дължи за по-малко от 10 месеца, тъй като същата ще навърши пълнолетие на 17.11.2023 г.

При така установените факти изводът на първоинстанционния съд, че бащата може да заплаща на децата си К. и Б. в размер на по 300 лева, съобразно увеличените нужди на децата, е правилен. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е безусловно и с приоритет пред всякакви други задължения. Обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може винаги да обременява своето имущество – това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Трябва да се посочи също, че въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа децата си, поради което, дори след изплащане на издръжката да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на децата К. и Б.. Размерът на издръжките - по 195 лв. на дете, който бащата заявява готовност да заплаща, представлява минималният такъв за страната, 3 съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, но в случая се касае до две деца, едното от които на прага на непълнолетието, а другото почти пълнолетно, поради което посоченият по-горе размер от по 195 лв. на дете съдебният състав намира за недостатъчен да покрие увеличените нужди на децата.

Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция, както и доводите в представените на 19.10.2023 г. писмени бележки, не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в обжалваната част.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът се осъжда да заплати на адв. Л. П.

К.-М.а, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5787 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д. № 4385/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН **********, да заплати на адв. Л. П. К.-М.а, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4