Определение № 689 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002901512 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД, ЕИК 202062497, и две касационни жалби на “БАЛКАМ ГРУП” ООД, ЕИК 202680807.

С касационната жалба на “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД се оспорва решение № 185/20.03.2023 г. по в.т.д. № 906/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 812/05.07.2022 г. по т.д. № 1412/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, ответникът “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД е осъден да заплати на ищеца “БАЛКАМ ГРУП” ООД сумата от 109 080 лева - частична претенция от 302 880 лева, представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор от 29.08.2018 г., както и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове на “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД против “БАЛКАМ ГРУП” ООД за сумата от 302 400 лева, представляваща възнаграждение по договор от 29.08.2018 г., за сумата от 60 480 лева, представляваща мораторна неустойка върху главницата за периода от 11.09.2019 г. до 15.09.2021 г., и за присъдени разноски в тежест на ответника. Въвеждат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Сочи се, че въззивната инстанция недопустимо се е произнесла по непредявен иск, тъй като в исковата молба ищецът е изложил твърдения само за разваляне на процесния договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а не и по реда на чл. 89 ЗЗД, каквито твърдения и искане не са заявени.

Поддържа се, че по този начин се е стигнало до недопустима подмяна на спора по служебен почин на съда и до разглеждане на иска на фактическо и 1 правно основание, различно от въведеното от ищеца. Посочва се, че съдът неправилно се е позовал на чл. 89, изр. 1 ЗЗД, което е неприложимо, а при частична обективна невъзможност развалянето става по съдебен ред и занапред, съгласно изр. 2 на цитираната разпоредба. Аргументира се, че в случая договорът е изпълнен изцяло и не се следват други престации, освен заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение от страна на “БАЛКАМ ГРУП” ООД. Оспорват се като противоречиви изводите на въззивния съд – от една страна, договорът е прекратен поради изтичане на срока на 31.12.2020 г., а от друга, решава делото с приложение на чл. 89 ЗЗД, че договорът е развален. Акцентира се, че това води до необоснованост и неправилност на решението. Сочи се, че по делото се доказва непрекъснато ползване на реклама от “БАЛКАМ ГРУП” ООД въз основа на договора и по предмета на същия след 31.12.2020 г. и от 2018 г. до 2022 г., поради което било дължимо уговореното възнаграждение в пълен размер. Добавя се, че “БАЛКАМ ГРУП” ООД е в забава за плащане на договорените суми, която продължава и към момента. Релевират се подробни съображения.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ответник по първоначалните искове претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

“1. Допустимо ли е съдът служебно да се произнесе по не предявен иск от ищеца по смисъла на чл. 89 ЗЗД, за разваляне на договора по право и развален ли е този договор “поради частична невъзможност за изпълнение и в уговореното време”?

2. В случай, че възложителят по процесния договор /продуцентски, рекламен, импресарски договор/, е виновна неизправна страна по договора и не е осигурил необходимото съдействие за одобряване/приемане на сценариите и заснемането и излъчването на телепромоциите, счита ли се, че е налице невъзможност за изпълнение на уговорените престации за реклама “поради частична невъзможност за изпълнение и в уговореното време” и това представлява ли и дава ли основание за разваляне на процесния договор от 29.08.2018 г. по право и по чл. 89 ЗЗД/?

3. Приложението на чл. 89 ЗЗД и изводът на съда, че процесният договор е развален по право, обуславя ли необходимост и двете страни по договора да са изправна страна, съответно страната упражняваща това право, като не са налице обстоятелства сочещи на нейно виновно поведение за неизпълнение на договора?

4. Налице ли са предпоставките визирани в хипотезиса на разпоредбата на чл. 89, изр. първо ЗЗД, разваляне по право в останалата част на договора, поради частична невъзможност за изпълнение и в уговореното време?

5. Поставя се и процесуалният въпрос - обсъдил ли е и анализирал ли е съдът, всички относими към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните, като въззивното решение 2 противоречи, на цялата сочена от нас практика на ВКС.

6. Поставя се и материалният въпрос - дължи ли се неустойка за забава в заплащане на възнаграждението от страна на ответника, ако преди прекратяването му са се осъществили предпоставките за възникването й, уговорени в договора - настъпили падежи за заплащане на възнаграждението?

7. Специалният предмет и условия на процесния договор, обсъдени ли са правилно от съда и в съответствие с чл. 20 ЗЗД?

8. Процесният сключен договор между страните подлежи ли на изпълнение на части и в контекста на неправилното тълкуване на договора в нарушение на чл. 20 ЗЗД?

9. Допустими и верни ли са изчисленията направени от съда, за суми и следващо се възнаграждение по договора на доверителя ми и суми присъдени н а “БАЛКАМ ГРУП” ООД, съответно, остатъкът от възнаграждението по процесния договор дължи ли се от ответника на доверителя ми и с оглед продължилото изпълнение на договора и след 31.12.2020 г., съответно дължи ли размерът на неустойката за забавено плащане?

10. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът, относно преценката на съда - и при тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД, за определяне на конкретните следващи се суми/стойност на изпълнение на договора и за дейностите и работите предмет на договора/ и конкретно въз основа на какви обстоятелства/доказателства на делото следва да с е основе тази преценка от съда? Тази преценка от съда, трябва ли да включва и съобразяване с обстоятелството, че по делото безспорно е доказано непрекъсната използвана реклама въз основа на договора и по предмета на договора и след 31.12.2020 г. и повече от 4 години от 2018 г. до 2022 г. от “БАЛКАМ ГРУП” ООД, изпълнението на целта на Договора за този период, съответно това обуславя ли законово основание и отговорност на “БАЛКАМ ГРУП” ООД за заплащане на остатъкът от пълния незаплатен размер на уговореното възнаграждение?

11. Прието ли е фактическо изпълнение от ответника и след 31.12.2020 г. и произтича ли задължение за възложителя за заплащане пълния размер на възнаграждение и неустойка за забава за използваната реклама по процесния договор?

12. Поставя се и въпросът, при разваляне на договора по право по чл.89 ЗЗД и произнасяне на съда относно определяне на дължимото възнаграждение по договора на изпълнителя, съответно възстановяване на заплатени суми от възложителя по процесния договор, следва ли съдът да изследва всички релевантни и доказани факти и твърдения на страните в цялост и в тяхната съвкупност - изпълнена ли е целта на договора за реклама в целият период от време на използвана реклама - непрекъсната използвана реклама въз основа на договора и по предмета на договора и след 31.12.2020 г. и повече от 4 години от 2018 г. до 2022 г. от “БАЛКАМ ГРУП” ООД /дори много повече надхвърлящо престационните задължения на доверителя ми, които са 3 останали не възмездени/?

13. Ирелевантни за това производство ли са, твърденията в насрещната въззивна жалба, че договорът не е изпълнен по вина на възложителя и поведението на неизправната страна по договора, може или да бъде оставено без правни последици?

14. Произнесъл ли се е съдът по не предявен иск, и/или свръх петитума на иска на “БАЛКАМ ГРУП” ООД, в частност и в това число при определяне на размера на сумата подлежаща на възстановяване на ищеца но процесния договор?

15. При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът?

16. Можел ли е изпълнителят да изготви първата телепромоция в срок и да използва преработения сценарий, както и да изготви и предостави на възложителя сценарии за втората телепромоция и да осигури тяхното излъчване в уебсайтове, съответно доверителят ми като изпълнител по процесния договор неизправна страна по договора ли е, след като е доказано по делото, че “БАЛКАМ ГРУП” ООД, е в забава по чл. 95 ЗЗД /императивна норма неприложен от съда/ за плащане на възнаграждението точно за тези дейности предмет на договора, както не е осигурил и съдействие за изпълнение на договора, а в случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава /в случая дори такава няма/.

17. Кой носи риска и в чия тежест е риска по изпълнението на процесния договор от страните?

18. Поставя се въпросът - за наличието на правен интерес от предявяване на иск за реално изпълнение на задължението на ответника, за заплащане на остатъкът от дължимото възнаграждение и неустойка за забава за изплащане на възнаграждението?”.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 2 и съответно предл. 3 ГПК поради вероятна недопустимост и поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба “БАЛКАМ ГРУП” ООД възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва жалбата като неоснователна.

Подадена е и касационна жалба от ищеца по първоначалните искове “БАЛКАМ ГРУП” ООД против въззивното решение от 20.03.2023 г. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на евентуалния иск на ищеца за заплащане на сумата от 109 080 лева - частична 4 претенция от 302 880 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди /загуби/ от неизпълнението на договор от 29.08.2018 г., както и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на главния иск на “БАЛКАМ ГРУП” ООД против “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД за горницата над 109 080 лева до 150 000 лева, частична претенция от 302 880 лева, и на евентуалния иск за горницата над 109 080 лева до 150 000 лева, частична претенция от 302 880 лева. Наведени са оплаквания за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т.

3 ГПК. Поддържа се, че апелативният съд неправилно е приел, че общото възнаграждение от 204 000 лева без ДДС по чл. 5, ал. 1 от договора включва единствено дейностите по чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от договора, но не е отчел, че съгласно чл. 2, ал. 2 от същия ответникът се е задължил да осигури участието на Димитър Рачков за заснемането на три видеорекламни материала на година и присъствието му на три други събития (фотосесии, корпоративни и ПР събития) на година. Аргументира се, че поради това уговореното възнаграждение по чл. 2 е следвало на основание чл. 167 ГПК да бъде разделено поравно за дейностите по ал. 1 и ал. 2, доколкото няма разграничение на възнаграждението за всяка от тях, т.е. по 61 000 лева без ДДС. Сочи се, че по делото е установено, че дружеството “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД не е изпълнило нито едно от задълженията по чл. 2, ал. 2 от договора, поради което дължи връщане на заплатеното за тях възнаграждение. Счита се, че въззивният съд неправилно е приел, че предоставеното право на “БАЛКАМ ГРУП” ООД по чл. 2, ал. 1 от договора е било използвано чрез рекламни материали - брандиране на автомобили, поставяне образа на актьора в търговски обекти и на билбордове, както и че обемът от неговото използване и реализиране е в полза на възложителя, тъй като това излиза извън предмета на договора, определящ използване на рекламните комуникационни материали единствено чрез медии. Акцентира се, че поради това ответникът дължи връщане на заплатените суми и по чл. 2, ал.1 от договора. Оспорва се и изводът на въззивния състав, че от представените по делото доказателства се установява, че “ГЛОБАЛ ФРЕЙМ” ООД е изпълнило дейностите по рекламиране на кафе “САНТОС” в рамките на продукцията “Забраненото шоу на Рачков ”. Сочи се, че неправилно въззивния съд не е присъдил претендираната законна лихва върху частично уважения иск, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, с аргумента, че не е включена в предмета на въззивното производство. Въвежда се оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в чл. 5, чл. 7, чл. 10, чл. 12, чл. 157 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Обосновава се, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, както и всички доводи на ищеца, изложени във въззивната жалба. Излагат се доводи за необоснованост на решението.