Решение № 142 от 04.06.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Шумен, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело № 20243600500574 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Констант“ ЕООД, гр. София, ЕИК 831369035, представлявано от управителите К. К. А. и О. П. Д., чрез адв. И. Д. от ШАК срещу решение № 329/06.11.2024 г. по гр.д. № 317/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

Жалбоподателят намира решението за недопустимо като постановено по нередовна искова молба, респ. – за неправилно поради нарушаване материалните разпоредби на закона, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го обезсили и върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, респ. да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите И. К. В. и В. С. К., действащи чрез пълномощника адв. С. Г. от ШАК са депозирали отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, като им бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 317/2024 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемите срещу дружеството – жалбоподател, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към момента на одобряване КК на с. ....., обл. .... със заповед № РД......... г. на ИД на АГКК – София, ищците са собственици на реална част с площ от 24 кв.м. от ПИ с идентификатор ....., представляващи част от УПИ ... в кв.85 по регулационния план на селото, заснети погрешно в пространствените предели на съседния ПИ с идентификатор ......., вместо в пространствените предели на техния ПИ с идентификатор ...... и, че границата между имотите на страните съвпада с парцеларната граница, разделяща УПИ-.... – на ищците и УПИ VІ-.... – на ответника, в кв. 85 по плана на с. ......., като същата преминава по гърба на отразените на регулационния план стопански постройки на ищците.

В срока за отговор ответникът е оспорил предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес, и неоснователен по същество.

С постановеното от него решение първоинстанционният съд е признал за установено, на основание чл. 54, ал.2 Закона за кадастъра и имотния регистър, по отношение на „Констант“ ЕООД с ЕИК 831369035, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, кв. Карпузица, ул. „Евлия Челеби“ № 55, представлявано от К. К. А. и О. П. Д., по предявения от И. К. В. с ЕГН ********** и В. С. К. с ЕГН **********, двамата от с. ....., ул.

„.....“ № 6, че е налице грешка в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ....... г. на изп. директор на АГКК, изразяваща се в това, че западната регулационната линия между имоти с идентификатор ...... и идентификатор ...., област ...., община ...., с. .... е била грешно заснета между точки 5, 4, 3 и 2, съгласно комбинираната скица на Приложение № 5 от експертизата на вещото лице Р.Х., приета на 24.09.2024 г. и представляваща неразделна част от делото, като правилното местоположение на границата между двата имота е между нанесените на Приложение № 5 подробни точки: 6, 7, 8, 9 и 1, като площта от 22 кв.м., означена в жълт цвят принадлежи към имот с идентификатор .. Със същото решение, съдът е отхвърлил иска за разликата от 22 кв.м., до претендираната такава от 24 кв.м.; осъдил е, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Констант“ ЕООД с ЕИК 831369035 да заплати на И. К. В. с ЕГН ********** и В. С. К. с ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер на 1 095.42 лева и е отхвърлил претенцията до поисканите 1 195 лева; осъдил е, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. К. В. с ЕГН ********** и В. С. К. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на Констант“ ЕООД с ЕИК 831369035 направените по делото разноски в размер на 105 лева и е отхвърлил претенцията до поисканите 1 260 лева.

Решението се обжалва изцяло от ответника, който навежда доводи за неговата недопустимост и неправилност.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери обжалваното решение за валидно и допустимо.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното 2 решение, приема същото за неоснователно, поради следното: В исковата си молба ищците са поискали от съда да признае за установено по отношение на ответника, че към момента на одобряване на Заповед № ...... г. на ИД на АГКК – гр. София на КК на с. ..... двамата са собственици на реална част с площ от 24 кв.м. от ПИ с идентификатор....., представляващи част от УПИ V-.... в кв.85 по регулационния план на селото, заснети погрешно в пространствените предели на съседния ПИ с идентификатор ......, вместо в пространствените предели на техния ПИ с идентификатор ..... и, че границата между имотите на страните съвпада с парцеларната граница, разделяща УПИ-.... – на ищците и УПИ VІ-..... – на ответника, в кв. 85 по плана на с. ...., като същата преминава по гърба на отразените на регулационния план стопански постройки на ищците.

За да обосноват претенцията си ищците са навели твърдения, че през 2006 г. са придобили чрез договор за покупко-продажба УПИ .... в кв. 85 по плана на с. ....., представляващ дворно място с площ от 650 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки, подобрения и насаждения. През 2019 г., след влизане в сила на КККР на селото, одобрени през 2015 г., ответникът придобил съседния на техния ПИ с идентификатор ......, който би следвало да съответства на УПИ .... в кв.85. На 03.07.2023 г. ответникът подал в Община – ....... жалба, че ищците са навлезли в имота му и са изградили сграда и ограда, въпреки, че както те и техните и на ответника праводатели винаги са владели имотите си в границите им по плана от 1986 г. и помежду им не е имало спорове.

След като били уведомени за подадената от ответника жалба и при извършена справка, ищците установили, че западната граница на УПИ ... е била погрешно отразена на КК от 2015 г., с оглед на което предприели действия по отстраняване на тази грешка по административен ред и внесли проект за поправка на КК и отразяване вярно на западната граница на собствеността им. Междувременно служители на ТСУ – ...... извършили проверка на място и, съгласно констативен протокол от 04.08.2023 г. установили, че част от дворното място на УПИ ... попада в границите на имот с идентификатор ..... Въпреки тази констатация, ответникът подал възражение относно исканото изменение, тъй като бил закупил имота по Кадастър. поради което СГКК – ..... издала отказ за разглеждане на заявлението им за изменение на КККР, до разрешаване на спора от граждански съд.

В отговора на исковата молба ответниците са заявили изрично, че между страните не се спори, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор ....., а те на ПИ с идентификатор ...., като исковата претенция може да се основава единствено на спор дали при отразяване на границата между двата имота в КККР е налице грешка.

Във връзка с дадени им от съда указания да посочат правната квалификация на исковата си претенция, ищците са заявили изрично, че не предявяват иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а такъв по чл.54, ал.2 от ЗКИР.

В подадения допълнителен отговор ответниците са заявили, че предявеният иск действително е с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР, но същият е недопустим, тъй като ищците нямат правен интерес от установяване право на собственост към минал момент – 01.10.2015 г..

3

Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че исковата молба е редовна и не страда от пороци по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, както и, че предявената от ищците претенция е с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Досежно допустимостта на иска, съобрази следното:

Съгласно задължителните разяснения в тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, като правният интерес от предявяването му не е обусловен от предхождащо иницииране и изчерпване на административната процедура за попълване и поправяне на КККР, нито същият е пречка за осъществяване правото на защита на собственика по реда на чл.124 от ГПК или чл.108 от ЗС. Предмет на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в кадастралната карта/. Когато се претендира установяване на собственост върху имот, който не е бил нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, а е отразен като част от поземления имот на ответника /тоест, когато се твърди непълнота на кадастралната карта/, предмет на делото е правото на собственост върху имота на ищеца. Когато се претендира установяване на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /тоест, когато се твърди грешка в кадастралната карта/, предмет на иска е само тази спорна част от имота. С исковете за собственост се защитава правото на собственост или други вещни права върху определени вещи. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. Съгласно § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл.24, ал.2 от ЗКИР, поземлен имот е част от територията /земната повърхност/, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. За да бъде разграничен един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. Следователно, липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост. Всеки собственик има право да се защити чрез предявяване на иск за реална част от самостоятелен имот. В производството по иска за собственост съдът изследва 4 наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл.2, ал.5 от ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника, като евентуално съществуващият спор за собственост не е обусловен от евентуален отказ на службата по кадастъра. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. Спорът за материално право, като спор за собствеността на реална част от един недвижим имот, заснета към съседен имот или цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот, има правната квалификация на иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР и цели да установи пространственият обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта при безспорно установена принадлежност на вещното право. Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал.