Решение № 78 от 02.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Кюстендил, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500499 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8348/11.07.2023 г. от Г. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, чрез пълномощници адв. А. И. и адв. Е. Й. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, насочена против Решение № 668 от 26.06.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 497/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил, като неоснователни, предявените искове с правно основание чл. 439 от ГПК, да бъде признато за установено, че Г. С. М. не дължи на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК: 130997190, сумите: 9 337, 82 лв., представляваща дължим остатък, съгласно Договор за потребителски кредит № 81500КР– АА-8669, сключен на 19.08.2009 г., и сума в размер на 1326, 01 лв. лихва за забава за периода 15.10.2009 г. - 28.12.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 09.01.2013г., поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок; респ.осъдил е Г. С. М. да заплати на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД сумата от 450, 00 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 315, 00 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по в. ч. гр. дело № 212/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил

С въззивната жалба се навеждат съображения за неправилност на първоинстанционния акт предвид неговата незаконосъобразност и необоснованост, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните норми. Изтъква се, че по отношение процесните вземания за главница е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а относно вземанията за лихва и разноски – специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД, която давност е започнала да тече от 1

26.06.2015г. и същата се прекъсва само и единствено при осъществено надлежно изпълнително действие, каквито действия по процесното изпълнително дело не са изпращането на ПДИ, респ. връчването й на длъжника, както и извършването на справки за имущество и искане за такива. Твърди се, че поискването от взискателя на опис на недвижими имоти и налагане на запор върху банкови сметки, които не са били осъществени, също не представлява валидно действие по изпълнението. Поддържа, че запор по банкова сметка на въззивника в „Юробанк България“ АД на 12.12.2018 г. не е наложен предвид липсата на открита банкова сметка на длъжника към тази дата в сочената банка, доколкото сметката му е била закрита на 19.10.2018г. Възразява се срещу мотивите на решаващия състав, че давностният срок бил прекъснат с изпращане на запорното съобщение до „Юробанк България“ АД, от която дата започнал да тече нов срок, отново прекъснат на 05.10.2022 г. с искане на взискателя за образуване на ново изпълнително дело и изпращане на 18.11.2022 г. на запорно съобщение до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД. Твърди се, че преводът, извършен на 24.11.2022 г. в размер на 12187.42 лв. по изп.д. № 173/2022 г.по описа на ЧСИ С., не е извършен от длъжника. Счита, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, респ. неиздаването на постановление на ЧСИ в случая е ирелевантно.

Набляга, че в изпълнителното производство не е извършено признание от длъжника за задълженията, нито изричен отказ от правото му на погасителна давност, което изявление не може да бъде направено преди изтичане на давността.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявените искове.

Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, както и за производството по в.ч.гр.д. № 212/2023 г. по описа на КнОС. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД чрез пълномощника юрисконсулт О. З., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания. Поддържа се, че с налагане на запор, дори и върху несъществуваща сметка, давността се прекъсва, тъй като кредиторът не бездейства и е проявил активност. Навеждат се пространни съображения в подкрепа на становището, че вземането на дружеството не е погА.о по давност. Възразява срещу оплакването за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като сочи, че на въззивника е предоставена неколкократно възможност да сочи доказателства в първоинстанционното производство, като не е налице отказ в тази насока. Позовава се на определение № 518/27.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 212/2023 г. по описа на КнОС, за което твърди, че има задължителен характер за съда, в което съдът е констатирал, че от момента на образуване и на трите изпълнителни дела до прекратяването им не е изтекъл 5 годишен, респ. 3 годишен давностен срок за погасяване на вземанията.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Претендира се присъждане на възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата , намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, 2 функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната фактическата обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната жалба, се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при напълно изяснена фактическа обстановка от районния съд, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към доводите на страните по въззивната жалба и отговора по последната.

Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от Г. С.

М., чрез пълномощника му адв. Е. Й., против „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е да бъде постановено решение, по силата на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Г. С. М. не дължи на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД сумите: 9 337,82 лв., представляваща дължим остатък, съгласно Договор за потребителски кредит №81500 КР– АА-8669, сключен на 19.08.2009 г. и сума в размер на 1 326, 01 лв. лихва за забава за периода 15.10.2009 г. - 28.12.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 09.01.2013г., поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови този резултат съдът, позовавайки се на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013 г. е отчел, че за периода след 26.06.2015 г. от приложените изп. дело № 92/2017 г. и изп. дело № 173/2022 г. по описа на ЧСИ Н. С., давностният срок е прекъснат на 07.12.2018 г. с изпращане на запорно съобщение до „Юробанк България“ АД върху банкови сметки на длъжника Г. С. М., от която дата на осн. чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече нов срок като същият е прекъснат на 05.10.2022г. с искане на взискателя за образуване на ново изпълнително дело и извършване на конкретно посочени изпълнителни действия, както и на 18.11.2022 г.- със запорно съобщение до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД, респ. петгодишният давностен срок за погасяване на вземанията не е изтекъл, поради което искът е приет за неоснователен.

Установява се от ангажираните в производството доказателства, че вземането, за което е издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. № 359/2011 г. по описа на КнРС, произтича от Договор за потребителски кредит № 81500КР-11-8669/19.08.2009г., сключен между ищеца като кредитополучател и М.Е.С. - поръчител и „Централна Кооперативна Банка“ АД, като вземането последствие е придобито от ответника по иска – „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД с договор за цесия.

3

Въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.02.2011 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 18.02.2011г., на 09.08.2011г. е образувано ИД № 377/2011 г. по описа на ЧСИ Н. С. с взискател „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД и длъжници Г. С. М. и М.Е.С.. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника Г. С. М. му е била връчена на 04.10.2011г. чрез съпругата му, като предвид липсата на депозирано възражение същата е влязла в сила. По делото от ЧСИ са извършвани изпълнителни действия по молба на взискателя както следва: наложена на 19.09.2011 г. възбрана върху имот, собственост на длъжника М., въз основа на молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело от 09.08.2011г.; насрочен за 19.10.2011 г. опис на движими вещи и недвижим имот; изпратено е съобщение от 24.11.2011г. за налагане запор върху трудово възнаграждение на длъжника М., дължимо от работодателя „Венти Аир“ ЕООД /ненамерен представител на фирмата на адреса/; изпратено съобщение от 16.08.2013 г. за налагане запор върху трудово възнаграждение на длъжника М., дължимо от работодателя „Светлина СС“ ЕООД въз основа молба на взискателя от 14.08.2013г.; наложен запор върху МПС, собственост на длъжника на 12.05.2015 г.; насрочен е за 11.11.2015 г. опис на движими вещи и МПС въз основа на молба на взискателя от 28.07.2015 г. Изпълнителното дело е прекратено на 13.10.2017 г. с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

По молба на взискателя от 06.11.2017 г., с разпореждане от 10.11.2017 г. е образувано изп.д. № 92/2017г. по описа на ЧСИ Н. С.. По делото са извършени изпълнителни действия като със съобщение от 07.12.2018г. /получено от банката на 11.12.2018 г./ е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. в „Юробанк България“ АД въз основа на молба на взискателя от 03.12.2018 г.. Изпълнителното дело е прекратено на 17.01.2022 г. с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

По молба на взискателя от 05.10.2022 г. и с разпореждане от 05.10.2022 г. е образувано изп.д. № 173/2022г. по описа на ЧСИ Н. С., по което въз основа на молба от 07.11.2022 г. на взискателя, със съобщение от 18.11.2022 г. /получено от банката на 24.11.2022 г./ е наложен запор върху банковите сметки на М. в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, по който по делото е постъпил превод за сума в размер 12 187,42 лв. Съобщението за образуваното дело е получено лично от М. на 25.11.2022 г., който на 05.12.2022 г. депозирал възражение с искане за прекратяване на изпълнителното дело, което на 23.12.2022г. оттеглил собственоръчно. На 23.01.2023г. по делото е представено споразумение между длъжника и взискателя, неподписано от длъжника, по силата на което длъжникът се задължава да плати сума 12 000 лв. на взискателя.