Решение № 88 от 12.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Благоевград, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900116 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава 21 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 7822/20.05.2025г., подадена от В. Я. В., ЕГН **********, чрез адв.М. З., против Отказ № 20250507111505-2/13.05.2025г. на Агенцията по вписванията към Търговския регистър, постановен по заявление с вх.№ 20250507111505.

Твърди се в жалбата, че постановения отказ е неправилен и незаконосъобразен. Оспорват се мотивите за отказа, като се описва компетентността и правомощията на длъжностното лице, съгласно чл.21 от ЗТР длъжностното лице относно обстоятелствата и документите, за които следва да следи, за да извърши заявеното вписван, включително и въвеждането на документите, за които се изисква нотариална заверка на подпис и съдържание в информационната система по чл.28б от ЗННД. Твърди се, че конкретно за прехвърляне на дружествени дялове, се изисква представяне само и единствено на договора за прехвърляне продажба, като проверката обхваща формата на този договор и въвеждането му в информационната система на НК.

Поддържа се твърдението, че липсва законово изискване да се представят пълномощните на участниците в сделката по продажба на дружествени дялове, тъй като за представянето, формата и съдържанието на пълномощните следи нотариусът, който заверява договора и който договор, а не пълномощното-издадено извън територията на Р България, може да бъде проверен от длъжностното лице в информационната система.

Твърди се, че пълномощното, издадено от продавача – прехвърлител Ф.М. е заверено от нотариус, практикуващ в Англия и Уелс и което вече е било приемано от АВ – ТРРЮЛНЦ във връзка с вписване на други промени. Съгласно чл.31 и чл.61 от КМЧП формата и 1 валидността на пълномощното следва да се преценяват съгласно правото на Обединеното кралство, като нотариалната заверка на подписа е достатъчна за валидиране на същото – пълномощното. Сочи се, че в Обединеното кралство е непознато заверка на съдържанието.

Твърди се също така, че не е необходимо упълномощаването да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно, според изискванията на чл.37 ЗЗД , ако е спазена формата за овластяване с такива правомощия в съответната държава, според посочена практика на ВКС.

Жалбоподателят се позовава и на чл.31 от КМЧП, според който преценката на чуждестранните процесуални действия или официални документи се осъществява съобразно правото на държавата, в която те са били извършени или издадени, като според чл.124 от КМЧП последиците от чуждестранните охранителни актове (каквито представляват нотариалните удостоверявания), ако са издадени от орган „международно компетентен според българското право и не противоречат на българския обществен ред", следва да се зачетат. Изтъква се, че не е налице несъвместимост по см. на чл.45, ал.2 от КМЧП на разпоредбите на чуждото право, уреждащи въпроса относно заверката на упълномощаването с българския обществен ред. Удостоверяването на съдържание, а именно съхранението, архивирането на втория екземпляр от документа е типична разпоредба на българския правов ред и в никакъв случай не може да има екстериториален обхват. За възникването на представителна власт е достатъчно да бъдат спазени условията за форма само и единствено при удостоверяването на подписа „определени от правото на държавата по местоизвършване на сделката" - locus regit format actus .

Ето защо се обобщава, че на разпоредбата на чл. 37 ЗЗД следва да се гледа като на повелителна норма с териториално действие, която не препятства прилагането на правопорядъка на държавата по местоизвършване на упълномощаването, даже и той да установява по-различна форма за действителност, конкретно при упълномощаване за сключване на договори в нотариална форма. При приемане на противното разрешение се сочи, че лицето в чужбина, притежаващо нотариална компетентност да извършва удостоверяване на съдържание, когато удостоверява и подписа на пълномощни се задължава и трябва да води книга, в която да се подвързват документи с удостоверено съдържание, както и да осигури такава интегрирана и свързана система, която да позволява на длъжностното лице по регистрацията в АВ ТРРЮЛНЦ да извърши съответната справка.

Оспорва се като неправилно тълкуването само нотариуси и лицата с възложени нотариални функции по чл. 82, 83 и 84 ЗННД могат да извършват удостоверяване на пълномощни за сключване на договори в нотариална форма (по чл. 37 ЗЗД), като в тази връзка жалбоподателят се позоваване на разпоредбата на чл.22 от КМЧП. При тези аргументи се иска отмяна на отказа.

От Агенцията по вписванията е подаден отговор. Жалба се определя като неоснователна и се иска отхвърлянето й, като се преповтарят мотивите на отказа. На основание чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.81 ГПК се искат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размерна 150 лв. Прави се възражение за прекомерност при претендиране на разноски от 2 жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Регистърното производство е образувано по Заявление с вх. №

20250507111505/07.05.2025г., подадено от одв.М. Н. З., като пълномощник на В. Я. В., с което е поискано вписване на промени по партидата на „Д.“ ЕООД.

Към Заявлението са приложени: договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите, нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител, решение на новия едноличен собственик на капитала, молба за приемане на нов съдружник, декларация по чл.141, ал.8 и чл.142 от ТЗ, трансакции със съответните референции, доказващи заплащането на дружествените дялов, пълномощно апотстилирано, актуален дружествен договор, адв.пълномощно, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемане то на представените за обявяване актове, договор за управление, решение на едноличния собственик на капитала, декларации по чл.129, ал.2 ТЗ вр. с чл.129, ал.1 ТЗ.

По заявлението длъжностното лице по регистрацията на 08.05.2025г. е дало указания на заявителя да представи доказателства за валидно упълномощаване от Ф.М., респ. доказателства по чл.42, ал.2 ЗЗД.

На 13.05.2025г. е постановен обжалваният Отказ № 20250507111505-2, като ДЛР е постановило обжалвания отказ при следните аргументи: от представения договор за прехвърляне на дялове, продавачът Ф.М. е представляван от пълномощник, но пълномощното, описано в документа и приложено към заявлението не е изготвено в изискуемата от чл. 137, ал. 4 от ТЗ форма - с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно съгласно чл. 37 от ЗЗД, според който упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, т.е. валидно упълномощаване за сключване на договор по чл. 129, ал. 2 от ТЗ следва да бъде направено с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно. На заявителя са дадени указания по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на установените нередовности, в законоустановения срок това не е направено, поради което и на основание чл.22, ал.5 във връзка с чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ е постановен отказ по подаденото заявление вх.№ 20250507111505 от 07.05.2025г.

Жалбата е допустима - подадена е от легитимирана страна в законово определения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество:

За вписване или обявяване в ТР на представени актове или заявени обстоятелства длъжностното лице по регистрацията проверява налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ.

В случая е заявено за вписване следните обстоятелства – прехвърляне на дружествен дял, промяна на едноличен собственик на капитала и управител и промяна на адреса на 3 управление. Представен е договор за прехвърляне на дялове, който е с нотариална заверка на подписа и съдържанието, но по който продавачът Ф.М. е представляван от пълномощник – А.К.Д.. Последнит е упълномощен от Ф.М., ирландски гражданин, с адрес: Ю.К., Р. мейгър, К., Уелс и Обединеното кралство, с пълномощно с нотариална заверка само на подписа от нотариус, упълномощен да практикува в Англия и Уелс.

За да постанови отказа ДЛР е мотивирало, че пълномощното на представителя на продавача не е в изискуемата се съгласно чл.37 ЗЗД форма – с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, извършени едновременно, каквото е изискването на чл.137, ал.4 вр. с ал.1, т.2, 4 и т.5, пр.1-во и вр. с чл.129, ал.2 от ТЗ.

Жалбоподателят поддържа тезата, че няма законово изискване ДЛР да преценява валидността на пълномощните на участниците в сделката, като е достатъчно в случая представянето на договора за прехвърляне на дружествените дялове, който отговаря на изискванията на закона и е съставен в изискуемата за това форма – с нотариална заверка едновременно на подписа и съдържанието. Наред с това поддържа, че към формата на пълномощното е неприложим българския правен ред, а правото на държавата по местоизвършване на сделката, т.е. на държавата, в която е съставен документът – пълномощно. Сочи се, че в Ирландия, не е познат института – заверка на съдържание на документ, поради което и това изискване към пълномощното на пълномощника на продавача е неприложимо в казуса.

Тези аргументи са неоснователни. Няма спор, че продавачът по договора за покупко – продажба на дружествени дялове от 05.05.2025г. едноличният собственик на капитала на дружеството „Д.“ ЕООД - продавачът Ф.М. е ирландски, следователно чужд гражданин, което прави спорното частно правно отношение като такова с международен елемент по см. на чл.1, ал.2 от КМЧП.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че предмет на изследване на ДЛР е следвало да бъде само и единствено договора за покупко – продажба на дружествени дялове от 05.05.2025г., но не и на пълномощното на продавача. Съгласно чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ едно от изискванията, който съблюдава ДЛР е дали заявеното за вписване обстоятелство се е осъществило и дали това е станало в съответствие с материалния и процесуален закон, който извод се прави на база на представените доказателства. В случаите, когато поисканото обстоятелство следва да се удостовери с документ, в частност с договор, по който страна е действала чрез пълномощник, като елемент от преценката дали заявеното за вписване обстоятелство се е осъществило е преценката и за упражняването от пълномощника на учредената му представителна власт съобразно вида и обема, в който е била учредена от упълномощителя. Ето защо правилно и в съответствие с материалния закон ДЛР е извършило преценка и на формата на упълномощителната сделка и на основание чл.37 ЗЗД вр. с чл.129, ал.2 вр. с чл.137, ал.4 от ТЗ е счело, че упълномощителната сделка няма необходимата форма – едновременна заверка на подписа и съдържанието.

Спорен е въпросът за приложимото право относно формата на упълномощителната сделка. В чл.61 и чл.98 от КМЧП се съдържа правната уредба на приложимото право по 4 отношение на формата на сделките с международен елемент. Първата разпоредба има общ характер и урежда формата на правните сделки, а втората е специална спрямо нея – урежда формата на част от правните сделки /договорите/. Тези правила са приложими и към формата на договор за прехвърляне на дялово участие в търговски дружества /дружествени дялове, акции/, доколкото други относно формата на сделките в КМЧП не се съдържат. Поспециално, такива не представляват правилата относно приложимото право към правния статут на юридическите лица /чл. 56 – 58 КМЧП/, уреждащи и придобиването и загубването на членство /чл. 58, т. 6 КМЧП/. С други думи - за подобни договори формата на договора следва да се урежда от двете алтернативи по чл. 61 и чл. 98 КМЧП – lex causae или lex loci contractus. При анализ на тези разпоредби и съдебната практика по тях към момента може да се обобщи, че според българското МЧП формата на договор за прехвърляне на дружествени дялове се урежда алтернативно от правото на държавата, което е приложимо към самия договор /lex causae/, или от правото на държавата, в която е сключен договорът /lex loci contractus/, като се съблюдават и особените повелителни норми на правото на държавата, в която се претендира признаване на последиците от прехвърлянето на дяловете /ако има такива/. Именно на база на тези правила следва да се определи коя е приложимата форма за действителност към процесния договор, което от своя страна ще рефлектира и по отношение на това следва ли и упълномощаването на една от страните за сключване на такъв договор да бъде в същата форма.