Решение № 75 от 16.02.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Видин, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20221320101848 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ от И. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ******, чрез адвокат пълномощник Р. Д. – АК – Видин, съдебен адрес: гр. ******, ул. ****** против „ТЕРА ТРАНС" ООД, ЕИК: 105001406, седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. "Цар И. Асен II" № 6 А.

Твърди се от ищеца, че е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „международен шофьор“. На 19.05.2022 г. е претърпял трудова злополука, в резултат на което е получил травматични увреждания – многофрагментна фрактура на главичката на лъчевата кост на десен горен крайник, както и скъсване на дорзо-радиалния комплекс от връзки на лакътната връзка с частично разкъсване на мускулатурата. Има травматична луксация на десен лакът, както и многофрагментна фрактура на главичката на лъчевата кост, както и скъсване на дорзо. Бил е на болнично лечение около месец с поставена лакътна протеза, последвала доскоро рехабилитация, но и до подаване на исковата молба продължава да търпи болки и страдания. От 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. е бил в отпуск по болест и не получава сумите, които е получавал докато е бил на работа, които суми са за трудово възнаграждение и командировъчни пари, като разликата е 6250.00 лева.

Иска се от съда да се произнесе с решение, с което осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева, ведно със законната лихва от 19.05.2022 г. до окончателното издължаване, както и частично имуществени вреди в размер 6250.00 лева за периода 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г., представляващи разликата между обезщетението докато е бил в отпуск по болест и трудово възнаграждение и командировъчни пари, които е получавал преди инцидента, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване, както и 1 имуществени вреди в размер на 200.00 лева частично за рехабилитация, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника.

Оспорва се размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Прави се възражение за съпричиняване, поради проявена груба небрежност от ищеца в размер 50 %. Оспорват се размерите и на претенциите за обезщетения за имуществени вреди, като се твърди, че неполучаването на командировъчни пари за исковия период не са вреда, тъй като нямат постоянен характер.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна:

Не се спори от страните, че ищецът работел като международен шофьор в ответното дружество за процесния период и на 19.05.2022 г. е претърпял трудова злополука в ******, където ответникът при проверка на товара в ремаркето на тежкотоварен камион при изтегляне на подвижната рампа от работниците в склада на товародателя, които не са го уведомили, вследствие на което е пропаднал в луфта между рампата и ремаркето, където разстоянието е било около 30 см. В резултат на падането е получил травматични увреждания – многофрагментна фрактура на главичката на лъчевата кост на десен горен крайник, както и скъсване на дорзо-радиалния комплекс от връзки на лакътната връзка с частично разкъсване на мускулатурата. Има травматична луксация на десен лакът, както и многофрагментна фрактура на главичката на лъчевата кост, както и скъсване на дорзо. Бил е на болнично лечение около месец с поставена лакътна протеза, последвала доскоро рехабилитация, но и до подаване на исковата молба продължава да търпи болки и страдания.

От 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. е бил в отпуск по болест и не е получавал сумите, които е получавал докато е бил на работа, които суми са за трудово възнаграждение и командировъчни пари.

В съдебно заседание на 12.07.2024 г. е постигната спогодба между страните за част от предмета на делото по първи и втори иск, а именно страните са се споразумЕ., че:

„ТЕРА ТРАНС“ ООД гр. Видин, ЕИК 105001406 ще заплати на И. Г. И., ЕГН ********** по първия присъединен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 12 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

„ТЕРА ТРАНС“ ООД гр. Видин, ЕИК 105001406 ще заплати на И. Г. И., ЕГН ********** по втория присъединен иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди от разходи за рехабилитация, сумата от 200.00 лева

„ТЕРА ТРАНС“ ООД гр. Видин, ЕИК 105001406 ще заплати на И. Г. И., ЕГН ********** сумата от 1350.00 лева възнаграждение за адвокат.

Остава спорен между страните третия присъединен иск за разликата между 2 полученото обезщетение за периода от 19.05.2022 г. до 30.08.2022 г. по болничните листове и следващото се трудово възнаграждение и командировъчни пари.

В становище вх. № 5496/10.05.2024 г. ищецът е уточнил, че претенцията за разликата между получаваното трудово възнаграждение и получените суми като обезщетения по болест са за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. в размер на 2900.00 лева. Претенцията за пропуснати ползи за същият период от не получаване на суми от командировка е в размер на 3350.00 лева. Ищецът е посочил също, че за периода от 01.01.2023 г. до 23.11.2023 г. е бил в трудови правоотношения с „Магдак“ ЕООД.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че разликата от чисто трудово възнаграждение и командировките по месеци, които би получил ищеца за периода и преведената сума от НОИ за болничните на ищеца е 4748.41 лева. Вещото лице е дало следното заключение: Средно за 1 месец ЧТВ в размер от 584.27 лева, средно за 1 месец командировки в страната и чужбина – 1613.33 лева. Всичко ЧТВ и командировки, които би получил ищеца – 7518.10 лева, получено обезщетение от НОИ за периода – 2769.69 лева. Разлика в по-малко от 4748.41 лева. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че в експертизата относно общия размер на командировките е допусната техническа грешка, като вместо записаната сума от 6519.29 лева да се чете сумата от 5519.29 лева, а в останалите колони сумите се запазват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Претендира се обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разликата между трудовото възнаграждение и командировъчни пари, което ищецът би получил, ако беше здрав и полагаше труд в ответното дружество и полученото обезщетение за периода от 19.05.2022 г. до 30.08.2022 г. по болничните листове, ведно със законната лихва за забава.

Налице е неработоспособност у ищеца за претендирания период поради травматичните увреждания вследствие настъпила трудова злополука по време на работа в ответното дружество на длъжност „международен шофьор".

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Останалата предмет на спора претенция за обезщетение за имуществени вреди е уточнена от ищеца в становище вх. № 5496/10.05.2024 г., като са посочени поотделно двете съставни претенции, а именно, че претенцията за разходите между получаваното трудово възнаграждение и получените суми като обезщетение по болест за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. е в размер на 2900.00 лева и че претенцията за пропуснати ползи за същия период от не получаване на суми от командировъчни пари е в размер на 3350.00 лева.

Общият размер на претенциите е 6250.00 лева. В съдебно заседание на 20.09.2024 г. в хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца е посочил, че намалява 3 размера на иска на сумата в общ размер от 4748.41 лева съгласно заключението на вещото лице, но тъй като това е станало извън срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК изменението на иска не е допуснато от съда, поради което съдът приема, че общият размер на претенциите на ищеца е за сумата от 6250.00 лева.

Съдът намира горепосочените две претенции в размер на 2900.00 лева и 3350.00 лева за неоснователни.

Искът за обезщетение за имуществени вреди от разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. и полученото от него обезщетение от общественото осигуряване за същия период по издадените му болнични листа е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. При това положение няма да има положителна разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. и полученото от него обезщетение от общественото осигуряване за същия период, по издадените му болнични листа. Напротив, полученото обезщетение по болничните листа от НОИ за този период надхвърля сумата, която ищецът би получил за трудово възнаграждение за същия период. Това се установява по безспорен начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно заключението на вещото лице полученото от ищеца обезщетение по представените по делото болнични листа за временна неработоспособност за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г., изплатено му от НОИ като чиста сума посредством преводи по банковата му сметка възлиза като общ размер на периода на сумата 2769.69 лева. Посоченото брутно трудово възнаграждение, изчислено от вещото лице в таблицата на стр. 2 от заключението, което ищецът би получил за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. възлиза общо на 2575.85 лева или изплатената сума от НОИ за обезщетения за временна неработоспособност за същия период е по-голяма от брутното трудово възнаграждение, което би получил ищеца за същия период. Разликата е със 193.84 лева /2769.69 лева – 2575.85 лева/ изплатени му в повече от НОИ от колкото той би получил като брутна заплата. По принцип, обаче трудовото възнаграждение се дължи и изплаща нето, след приспадане на осигурителните вноски за ДОО и ЗО и ДОД, които са за сметка на работника. Именно от това нетно трудово възнаграждение, което ищецът би получил за исковия период следва да се извади изплатеното му от НОИ обезщетение за временна неработоспособност за същия период. В този смисъл е и трайната съдебна практика.

Разликата и в случая е отрицателна вЕ.чина. Съгласно заключението на вещото лице нетното трудово възнаграждение, чистата сума за получаване след приспадане на удръжките за ДОД, ДОО и ЗО за сметка на работника, посочена от вещото лице в таблицата на стр. 2 от 4 заключението, която ищецът би получил за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. ако е бил на работа възлиза на 1998.81 лева. Разликата е със 770.88 лева /2769.69 лева – 1998.81 лева/ изплатени му в повече от НОИ от колкото той би получил като нетна работна заплата за периода. В този смисъл на ищеца като обезщетение за временна неработоспособност от НОИ за исковия период му е изплатена по-голяма сума спрямо тази, която би получил като трудово възнаграждение за исковия период и в двата варианта – бруто и нето.

С оглед гореизложеното, съдът намира искът за обезщетение за имуществени вреди от разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. и полученото от него обезщетение от НОИ за същия период в размер на 2900.00 лева е изцяло неоснователен.