Решение № 81 от 17.05.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. К., 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20225100500046 по описа за 2022 година С решение № 153/30.12.2021 г. по гр.д. № 487/2021 г. на Районен съд – М. е признато за установено по отношение на К. Е. М. и Е. Е. К., че З. С. М. е собственик на 1/3 ид.ч. и Р. С. М. е собственик на 1/3 ид.ч., всеки един от тях, на основание наследство и изтекла придобивна давност на недвижими имоти, намиращи се в с.С., ул.И. р. 22, общ.К., обл.К., а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 3030 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. С., ЕКАТТЕ 68953, общ.К., обл.К., ведно с построените в имота: 1.

Двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 122,00 кв. м., състояща се от две стаи на приземния етаж/, от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и тераса на втория етаж и от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и три тераси на третия етаж; 2. Едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 97,00 кв. м.; 3. Масивен гараж със застроена площ 29,00 /двадесет и девет/ кв. м. и 4.Масивен гараж със застроена площ 31,00 кв. м., при граници на НУПИ: изток - улица; запад - дере; север - улица; юг - имот на Р. Е., като е отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност на основание чл.587 1 ал.2 от ГПК № 184, том II, рег. № 2484, дело № 370/2020 год. на Нотариус А.

У., №*** при нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС М., с вх. Рег.№ 2164, акт №4, том 10, д. 1786/23.12.2020г. в частта до размера на притежаваните от ищците З. С. М. и Р. С. М., идеални части от описания недвижим имот, а именно: по 1/3 ид. ч. за всеки един от ищците, относно описания по-горе имот и e отменил Нотариален акт за дарение на недвижими имоти на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 185, том II, рег. № 2485, дело № 371/2020 год. на Нотариус А. У., №*** при нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС М., с вх. Рег.№ 2165, акт №5, том 10, д. 1787/23.12.2020г., в частта до размера на притежаваните от ищците З. С. М. и Р. С. М. идеални части от описания недвижим имот, а именно до размер на 2/3 идеални части от описания по- горе имот. С решението са осъдени К. Е. М. и Е. Е. К. да заплатят на З. С. М. и Р. С. М., направените от последните деловодни разноски в общ размер на 2 050 лева / или по 1 025 лева за всеки от ищците/.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от Е. Е. К. и К.

Е. М., двамата от с. С., общ. К. чрез адвокат Д.Х., АК-К. – представител по пълномощие, с която така постановено решение се обжалва изцяло като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и като необосновано. Иска се обжалваното решение да се отмени, вместо което да се постанови решение по съществото на спора, с което предявеният установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК да се отхвърли. Претендира се присъждане на направените в инстанциите разноски. Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание жалбодателите не се явяват. Представляват се от адв. Д.Х. - представител по пълномощие, който поддържа жалбата.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемите З. С. М. и Р. С. М. чрез адв. Б.М. – представител по пълномощие, е подаден писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното решение да се потвърди.

В съдебно заседание въззиваемите не се явяват. Представляват се представителя си по пълномощие, който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора към въззивната жалба. Претендира присъждане на 2 направените по делото разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен за разглеждане е установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК и искане по чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищците заявяват правото си на собственост на основание наследствено правоприемство от общия им с ответниците наследодател, като отричат както ответниците, така и техният баща да са осъществявали явно, необезпокоявано и непрекъснато владение на имота в изискуемия се от закона срок, придобивайки го по давност и наследство. Твърдят, че сградите в имота са построени от общия наследодател, подпомаган от ищците, че заедно са поддържали имота, като след неговата смърт са продължили да се грижат за имота и да го поддържат.

Ответниците от своя страна твърдят, че имотът е собственост на техния баща, починал през 2019 г. и след като приели останалото наследството от него се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Твърдят, че през последните около 30 години до смъртта на баща им, последният е осъществявал фактическа власт и е владял имотите за себе си непрекъснатото, спокойно и явно, като ги е поддържал и заплащал дължимите за тях данъци, с които действия е обективирал и демонстрирал собствеността си над процесните имоти воля, което ответниците продължили след неговата смърт.

Във връзка с така изложените от страните твърдения, от фактическа страна се установява следното: З. С. М., Р.С. М. (ищци) и А. С. М. са синове на С. М. М., починал на ***** г. А. С. М. е починал на ***** г. и е оставил за наследници ответниците К. Е. М. и Е.Е. М.а, негови деца.

Установява се, че имената С. М. М., С. М. М. и С. М. М. са имена на едно и също лице, както и че имената З. С. М. и Т. С.ев М. са имена на едно и също 3 лице.

Установява се, че през 1975 г. е дадено строително разрешение на С. М.

М . за построяване на двуетажна жилищна сграда върху 120 кв.м неурегулирано дворно място, като в документа е вписан и З. С. М., а през 1987 г. му е дадено разрешение за основен ремонт на съществуваща жилищна сграда и за други основни ремонтни дейности. Финансова сметка за жилищна сграда е издадена на С. М. М. и Т. С.ев М., а фин ансова сметка за гараж е издадена на З. С. М.. Не се спори по делото, че въпросните строителни книжа и финансови документи се отнасят до построените в процесния поземлен имот, находящ се в с. С., общ. К. сгради.

С нотариален акт за собственост на недвижими имоти , придобити по давност № 184 от 23.12.2020 г. на нотариус А. У., с рег. №***, с район на действие Районен съд - М., ответниците са признати за собственици на по 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, придобити по давност и наследство , представляващ неуригулиран поземлен имот с площ 3030 кв.м, находящ се в урбанизираната територия на с. С., общ. К., ведно с построените в имота: 1.

Двуетажна масивна жилищна сграда с призем със застроена площ 122 кв.м, състояща се от две стаи на приземния етаж, от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и тераса на втория етаж и от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и три тераси на третия етаж 2. Едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 97 кв.м. 3. Масивен гараж със застроена площ 29 кв.м и 4.

Масивен гараж със застроена площ 31 кв.м. С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 185 от 23.12.2020 г. на същия нотариус, К. Е. М. чрез пълномощника си Е. Е. К. е дарил на сестра си Е. Е. К. собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот (ПИ и сгради).

Няма спор по делото, че имотът (ПИ и сгради), предмет на установителния иск за собственост е идентичен с имота (ПИ и сгради), предмет на издадените констативен НА № 184/2020 г. за собственост на недвижими имоти по давност и на НА № 185/2020 г. за дарение на недвижими имоти.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели, независимо дали са били поискани от страна на ищците или на ответниците, се установява безпротиворечиво, че сградите в поземления имот са били построени от С. М. М., подпомаган от големите си синове – ищци в 4 производството. Установява се също, че през годините ищците са се устроили в други населени места, а в имота е останал най-малкият му син А. С. М., но който преимуществено живеел в с. Д., тъй като се грижел за животните на свои роднини. Свидетелите са единодушни и относно обстоятелството, че децата на А. С. М. – ответници по иска, от ранна детска възраст са заживели с майка си в Турция, и са дошли за първи път в с. С. след смъртта на баща си.

Установяват и обстоятелството, че не им е известно между братята да е имало спор за собствеността на имота, както и не им било известно А. С. М. да е гонел братята си от имота. Установяват, че състоянието на къщата е лошо, и не може да се отседне в нея.

Съществените противоречия между показанията на свидетелите Н. М. Х. и М. М. Щ., разпитани по искане на ищците и показанията на свидетелите О.

И. А. и Ф. И. Д., разпитани по искане на ответниците, се свеждат до обстоятелствата дали ищците са посещавали и са се грижили за имота до смъртта на брат им през 2019 г. или през последните 20-30 г. единствено той се е грижил за имота, правил е ремонти със свои средства и го е считал за свой. Така първата група свидетели сочат, че за поддържането на имота основно се е грижел ищецът Р.М., тъй като А. С. М. пиел и разпродавал покъщнината; че ищецът посещавал имота редовно до смъртта на родителите им, както и идвал в имота и след това, като извършвал необходимите поправки и ремонти; че братът З.М., тъй като живеел в Турция, идвал порядко. Двамата давали пари на брат си, за да плаща разходите за имота.

Сочат, че в имота не са извършвани основни ремонти, освен подмяна на керемидите.

Втората група свидетели твърдят, че ищците повече от 20-30 години не са идвали в имота на село. Сочат, че А. С. М. поддържал имота сам и се грижел за него като за свой имот. Сменил прозорците и направил ремонт на покрива на къщата. Казвал, че като умре неговата къща ще е за сина му. Не им било известно братята му да са му изпращали пари, за да плаща разходите по имота.

При така установената фактическа обстановка по делото се извеждат следните изводи: сградите в поземления имот са построени от общия наследодател на страните С. М. М. – баща на ищците и дядо на ответниците, подпомаган от ищците. След смъртта му през 2004 година процесният 5 недвижим имот, включващ ПИ и построените в същия сгради, са наследени от тримата му синове, а след смъртта на единия от тях - А. С. М. през 2019 г., неговата наследствена част е преминала върху децата му - ответници по предявения иск. В имота е живял А. С. М.. Тъй като възникналата между тримата братя имуществената общност е от наследяване от баща им, упражняващият фактическата власт върху имота съсобственик – наследодателят на ответниците А. С. М., се явява владелец на собствените си идеални части и държател на правата на останалите съсобственици. Твърди се от ответниците, че през последните около 30 години баща им непрекъснато и необезпокоявано е живял и ползвал имота и е полагал необходимите грижи за него като за свой.

Посоченото означава, че А. С. М. следва да е завладял имота от баща си С. М. М. около 1991 г., когато той е бил още жив и към годината на смъртта му 2004 г. да го е придобил по давност. Такива твърдения не са въведени от ответниците. Дори А. С. М. да е останал да живее сам в имота около 1991 г. или преди това, при липса на данни, че бащата С. М. М. се е разпоредил с имота в полза на този си син приживе, то фактическата власт върху имота е била установена от А. С. М. като държане и при това положение, за да се приеме завладяване на имота е необходимо да се осъществят действия, чрез които да се отрекат правата на предишния владелец – негов баща, а по делото не е установено А. С. М. да е демонстрирал на баща си С. М. М. промяната в намерението си, с което осъществява фактическата власт. Следователно към момента на смъртта на С. М.