Решение № 159 от 10.06.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 685/2025
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Ботевград, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20251810200685 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. К. Т. с ЕГН********** чрез адв.* Б. от АК – Враца е обжалвала в законния срок наказателно постановление №25-1204-001187 от 25.08.2025г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР - София, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв.* Б. от АК – Враца, който поддържа жалбата.
Въззивната страна – Началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище по жалбата – сочи че е неоснователна и претендира заплащане на 1 юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
ЗППАМ № GPAM-1311301/28.12.2024 г.; АУАН серия GA № 4112808/11.07.2025г. – 2л.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. – 3л.; Заповед № 8121к-15085/09.12.2024г.; акт за встъпване в длъжност от 17.12.2024г.; справка за нарушител/водач – 2л.; както и приложените към жалбата – НП №25-1204001187/25.08.2025г.; АУАН серия GA № 4112808/11.07.2025г. сервизна бележка ведно със сервизна поръчка; фактура № 4773/15.07.2025г. ведно с фискален бон, писмо с вх.№ 1601/10.02.2026 г. от ОПУ-София, с приложени към него схема на организацията на движението – 24бр.; Заповед № РД-11853/01.07.2025 г.; Заповед № РД-11-176/09.07.2025 г.; Заповед № РД-11177/10.07.2025 г. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите: Ц. С. К.– актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София и Г. Н. Х., се установява:
На 11.07.2025г. около 20.47ч. на АМ „Хемус” в участъка на 38.500 км. жалбоподателката М. К. Т. управлявала лек автомобил м.”*” с рег.№**, като се движела в аварийната лента на платното за движение в посока гр.Варна. По това време свидетелите Ц. С. К. и Г. Н. Х. – полицейски служители при в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение като се намирали преди тунел „Топли дол“. Тогава свидетелите К. и Х. видели, че Т. управлява горецитирания автомобил в аварийната лента, при което я спрели за проверка. Полицейските служители попитали жалбоподателката за причината да управлява автомобила в аварийната лента, при което тя заявила, че е поради възникналото задръстване в платното за движение на автомагистралата. Св.К. не установил, да е налице повреда по автомобила или влошено здравословно състояние на някой от пътуващите в него и съставил АУАН серия GA № 4112808/11.07.2025г. на Т. в присъствието на св.Х., който й бил предявен за запознаване със съдържанието и същата го подписала без възражения. Актосъставителят квалифицирал деянието на 2 жалбоподателката като нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №251204-001187 от 25.08.2025г. от Началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите К. и Х., съставения АУАН, заповеди и схеми от ОПУ-София.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите К. и Х., и от приетите по делото АУАН, писмо, схеми и заповеди се доказа, че Т. е осъществила посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Съдът възприема показанията на К. и Х. като категорични, подробни, последователни и логични. На следващо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
От приложените по делото заповед и схеми на организация на пътното движение, изготвени от ОПУ – София е видно, че на процесната дата на АМ „Хемус“, в участъка на 38.500км. в платното за движение в посока гр.Варна не са се извършвали ремонтни дейности, и движението на автомобилите се е осъществявало еднопосочно.
Съдът не кредитира депозираната с жалбата сервизна бележка, като 3 намира същата, че не е относима към вмененото на Т. нарушение, с оглед на това, че по време на проверката не е имало никакви индиции за техническа повреда по управлявания от нея автомобил, като тя не е съобщила за това пред контролните органи, а и те не са забелязали прояви на такива, както и че тя е издадена четири дена след процесната дата.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата, тъй като на посочените в НП дата и място, е управлявал автомобила по автомагистрала, като се е движел в лентата за принудително спиране /аварийната лента/ без да е било налице повреда на пътното превозно средство и без да има здравословни проблеми или такива да са налице за пътниците в превозното средство.
Правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.178ж, ал.1 пр.1 от ЗДвП, АНО е наложил на Т. наказанията „глоба” в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца, които са и фиксирани като вид и размер за същото.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.
С оглед решението за потвърждение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 66.47евро до 97.15евро. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на ОДМВР- София следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 66.47евро.
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.3 от НПК, на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на направените в 4 съдебното производство разноски - в размер на 10.82евро /десет евро и 82евроцента/в полза на РС-Ботевград, представляващи заплатени пътни разноски на явил се свидетел.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-1204-001187 от 25.08.2025г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР - София, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР против М. К. Т. с ЕГН**********, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА М. К. Т. с ЕГН********** да заплати на ОДМВР- София сумата от 66.47евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело –АНД №685/25г. на БРС.
ОСЪЖДА М. К. Т. с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 10.82евро /десет евро и 82евроцента /в полза на РС-Ботевград, представляващи направени разноски за заплатени пътни разходи на свидетел в съдебното производство, платими по сметка на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5