Решение № 1037 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14693/2025
- Вид
- Решение № 1037
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Александър Венков Точевски
Цитирани разпоредби
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1037 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330114693 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и. д.Д. К. К., заедно с М. С.- ч. на СД, чрез пълномощник а. Л. Г., е предявил против А. И. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: .............. иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъденaтa по частно гр. дело № 7721/ 2025 г. на ПРС, II бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 3677/ 30.04.2025 г., сума в общ размер на 419, 66 лева, както следва: сумата от 125, 09 лева- дължими месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .......... от 07.09.2022 г., за периода 25.02.2023 г.- 24.05.2023 г.; сумата от 63, 75 лева- дължими лизингови вноски за периода 25.02.2023 г.- 24.07.2023 г. по договор за лизинг от 07.09.2022 г. за базови аксесоари; сумата от 48, 87 лева- дължими месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..............., за периода 25.02.2023 г.-24.05.2023 г.; сумата от 166, 98 лева- дължими лизингови вноски за периода 25.02.2023 г.- 24.07.2023 г. по договор за лизинг от 23.02.2023 г. за MOTOROLA Moto E20 32GB Graphite; сумата от 14, 97 лева- дължими застрахователни такси за периода 25.02.2023 г.- 24.05.2023 г. по застрахователна полица от 23.02.2023 г. за застраховка на устройство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 28.04.2025 г. до окончателното им погасяване.
1
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 7721/ 2025 г. на ПРС, II бр. с-в, като в производството се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Между страните били сключени: договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..... от 07.09.2022 г. и договор за лизинг от 07.09.2022 г. за базови аксесоари; договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... и договор за лизинг от 23.02.2023 г., ведно със застрахователна полица от 23.02.2023 г. Поради неизпълнение на задълженията по договорите, те били едностранно прекратени от ищеца на 19.07.2023 г. До тогава обаче ответникът имал и задължения за предходни периоди, а поради неизпълнение на договорите му били начислени и договори неустойки. Посочват се основанията за начисляване на неустойките и се излагат съображения за тяхната дължимост. Задълженията на лицето в общ размер на 222, 95 лева били обединени в три фактури- № 7348836283/ 25.03.2023 г.- 73, 55 лева, № 7350108075/ 25.04.2023 г.- 75, 60 лева и № 7351439312/ 25.05.2023 г.- 73, 80 лева. Изискуемостта на сумите по фактурите настъпвала в 15- дневен срок от издаването им. Длъжникът до момента не бил извършил плащания и задълженията му не били погА.и. В тази връзка се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането по заповедта. Претендират се и разноски. С допълнителна молба посочва, че не претендира сумите за неустойка, отхвърлени със заповедта за изпълнение. Прави и искане за постановяване на неприсъствено решение.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора с молба, в което е направил и изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Като писмени доказателства по делото са приети процесните фактури и покана за доброволно плащане. Приложено е също и заповедното дело.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 10.12.2025 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. отново лично с призовка на 29.01.2026 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за 2 постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, а и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, като са налице и доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 12, 78 евро и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер от 245, 42 евро с ДДС, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК рег.
№ 3677/ 30.04.2025 г., издадена по частно гр. дело № 7721/ 2025 г. на ПРС, II бр. с-в, А. И.
П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ..........., ДЪЛЖИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК:
130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и. д. Д. К. К., заедно с М. С.- член на СД, сумата в общ размер на 419, 66 (четиристотин и деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) лева, както следва: сумата от 125, 09 лева- дължими месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 07.09.2022 г., за периода 25.02.2023 г.- 24.05.2023 г.; сумата от 63, 75 лева- дължими лизингови вноски за периода 25.02.2023 г.- 24.07.2023 г. по договор за лизинг от 07.09.2022 г. за базови аксесоари; сумата от 48, 87 лева- дължими месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....., за периода 25.02.2023 г.- 24.05.2023 г.; сумата от 166, 98 лева- дължими лизингови вноски за периода 25.02.2023 г.- 24.07.2023 г. по договор за лизинг от 23.02.2023 г. за MOTOROLA Moto E20 32GB Graphite; сумата от 14, 97 лева- дължими застрахователни такси за периода 25.02.2023 г.- 24.05.2023 г. по застрахователна полица от 23.02.2023 г. за застраховка на устройство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 28.04.2025 г. до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: .................... да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и. д. Д. К. К., заедно с М.
С.- член на СД, разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 5, 71 (пет 3 евро и седемдесет и един евроцента) евро- държавна такса и сумата от 109, 64 (сто и девет евро и шестдесет и четири евроцента) евро с ДДС- адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 12, 78 (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента) евро- държавна такса и в размер на 245, 42 (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента) евро с ДДС- адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4