Решение № 169 от 25.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Стара Загора, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М. Ж. Т. като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500600558 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

С Присъда № 52 от 07.05.2024 г, постановена по НОХД № 435/2024 по описа на Районен съд – Стара Загора, с която подсъдимият Д. И. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК и на осн. чл. 54 от НК му е наложено наказание „пробация“, при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - за срок от 6 месеца с периодичност от 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” - за срок от 6 месеца, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 2143,08 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД МВР Стара Загора - направени по ДП разноски;

1000 лв. в полза на „АГРОСТРОЙ ИК“ ЕООД - гр. Раднево, ЕИК ******* разноски за адвокатска защита, както и 1000 лв. в полза на И.А.Б. с ЕГН **********, представляваща разноски за адвокатска защита.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия Д. И. С., чрез защитника му – адв. Е. Ж. – от АК – Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на присъдата в частта, с която на „АГРОСТРОЙ ИК“ ЕООД - гр. Раднево и на И.А.Б. са присъдени разноски за адвокатска защита, тъй като същите не са конституирани като страни по 1 делото. В допълнение се твърди, че независимо от представените пълномощни и договори за правна защита и съдействие, необходимост от такава защита не е възникнала поради неучастие на пострадалите в процеса като легитимирани на законово основание страни. Моли съда да отмени присъдата в частта, с която за сметка на подсъдимия са присъдени разноски за адвокатска защита.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП – Стара Загора намира присъдата за правилна и законосъобразна, поради което предлага на съда да я потвърди, като остави жалбата без уважение.

Защитникът на подсъдимия – адв. Б., поддържа жалбата. Изтъква, че в случая не са конституирани частен обвинител и граждански ищец, като не е имало и искане за това. Счита, че съдебните разноски са присъдени неправилно на явилия се повереник на пострадалите, поради което моли съда да уважи жалбата.

Подсъдимият С., в лична защита поддържа казаното от адвоката си. В предоставеното му право на последна дума заявява, че иска решение съобразно искането на защитника си.

Старозагорски окръжен съд, като съобрази изложените от страните аргументи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, счита, че преди да обсъжда доводите на защитника, касаещи основателността на присъдените разноски, следва да бъдат определени допустимостта и съответно предмета (обхвата) на въззивната проверка на невлезлия в сила първоинстанционен акт. Според настоящия съдебен състав е допустимо да се провери правилността на присъдата единствено в частта й относно присъдените разноски по реда на глава ХХI от НПК, когато някоя от страните не е доволна от съдебния акт в тази му част, тъй като възлагането на разноските е част от съдържанието на присъдата (чл. 301, ал.1, т.12 от НПК), въпреки възможността този въпрос да бъде разгледан в отделно производство по реда на чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК. В този случай обхватът на дължимата от въззивната инстанция проверка е ограничен единствено върху частта на първоинстанционната присъда, с която контролираната инстанция се е произнесла по въпроса за разноските по делото, но не и по „същинската част“ на присъдата – въпросите, свързани наличието на престъпление и евентуално следващата наказателната отговорност, и гражданския иск. Това е така, тъй като дори и инкорпорирано в самата присъда, произнасянето по разноските от страна на съда има характер на определение, което е със самостоятелен характер, въпреки обусловеността на конкретното произнасяне от изхода на делото. Поради това въззивният съд следва да разгледа единствено доводите на защитата за неправилно присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в тежест на подсъдимия, които са посочени в жалбата.

По възражението за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав намира следното:

2

НОХД № 435/2024 по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по внесен обвинителен акт срещу Д. И. С. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. За разпоредителното заседание по делото, съобразно разпоредбата на чл. 247в, ал. 2 от НПК, са били призовани пострадалият И.А.Б. и ощетеното юридическо лице „АГРОСТРОЙ ИК“ ЕООД. Видно от протокола от проведеното на 07.05.2024 г. разпоредително заседание, същите не са се явили, но са изпратили упълномощен представител – адв. Г.Г. който е взел отношение по въпросите, предмет на обсъждане в разпоредително заседание. Нито устно в хода на разпоредителното заседание, нито с представените от адвокат Г. молби /л. 26 и л. 28 от НОХД/ не е било направено искане за конституиране на пострадалия като частен обвинител, нито са били предявени граждански искове от правоимащите лица. При липса на направени искания за това, същите не са били конституирани като страни в съдебната фаза.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, поради което фактическата обстановка е изяснена при условията на чл. 373, ал. 3 НПК въз основа на самопризнанието на подсъдимия С. на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. С присъдата районният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като му е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - за срок от 6 месеца с периодичност от 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” - за срок от 6 месеца, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, вкл. и за адвокатска защита от И.А.Б. и „АГРОСТРОЙ ИК“ ЕООД.

Въззивният състав счита, че неправилно направените от пострадалия и ощетеното юридическо лице разноски са възложени в тежест на подсъдимия.

Отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана в разпоредбите на чл. 187 - чл. 190 от НПК. Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК предвижда осъждане за разноските за адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец.

Процесуална правоспособност да се конституира в качеството на частен обвинител и граждански ищец притежава онзи, който е пострадал пряко и непосредствено от извършеното престъпление. Законът е предвидил процесуален ред за реализация и защита на правата на пострадалите, позволявайки им да се конституират като страна в съдебната фаза на наказателния процес, но това тяхно право не може да води до накърняване на правата на други страни в процеса. Пострадалият от престъплението, респ. ощетеното юридическо лице, ще придобие качеството на граждански ищец и частен обвинител (в случай на пострадали физическо лице) само когато бъде допуснат до участие в процеса с нарочен акт на съда, който акт подлежи на 3 проверка заедно с присъдата. Едва тогава би се породила възможността подсъдимият да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за адвокатски хонорар, доколкото направеното в чл. 189, ал. 3 от НПК изброяване е изчерпателно и е недопустимо разширителното му тълкуване във вреда на подсъдимия, който се явява ощетен от възлагането на разноски в негова тежест. Обратният подход не съответства на нуждите на обществения интерес и е непропорционален на преследваната законосъобразна цел, защото изисква възнаграждението за работата на адвоката да бъде справедливо и обосновано.

По изложените съображения са основателни доводите на защитата за изменение на първоинстанционната присъда в частта, относно осъждането на подсъдимия да заплати разноските за адвокатско възнаграждение.

Законосъобразно направените по делото разноски за изготвяне на експертиза в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК са възложени на осъдения подсъдим.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция констатира допуснато от първата инстанция нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в допускане до участие във всички етапи на съдебното заседание на лице, което не притежава качеството страна по делото, а именно повереникът на пострадалия и ощетеното юридическо лице - адв. Г.. Както беше посочено по-горе същите не са конституирани като страни в съдебната фаза, не са били отправяни и такива искания. При това положение с приключване на разпоредителното заседание е следвало да бъде преустановено и участието на адв. Г. в по-нататъшното разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК. Вместо това районният съд е изслушал становището му при даване ход на съкратеното съдебно следствие, при приемане на доказателствата, предоставил му е възможност да прави искания за извършване на нови следствени действия, като му е дал думата и при провеждане на съдебните прения. Видно от мотивите към присъдата, пледоарията му е взета предвид при постановяване на съдебния акт, като е посочено, че представляваните от него лица не са конституирани като частни обвинители.

Ненадлежното конституиране на страна в процеса, която да действа наред с прокурора и да подпомага същия в доказването на обвинението, винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото възлага на подсъдимия защита и в тази посока и утежнява процесуалното му положение. Допускането до участие на ненадлежно конституирана страна поначало също би могло да бъде ценено като процесуално нарушение, но в случая допуснатият порок не е абсолютно основание за отмяна на присъдата от втората инстанция, тъй като нито е довело до ограничаване на процесуалното право на защита на подсъдимия, нито съставлява основание за отмяна или изменение на присъдата по чл. 348, ал. 3 от НПК. Видно от материалите по делото, правото на защита на подсъдимия не е засегнато и ограничено по никакъв начин и в никакъв обем, защото повереникът е правил изказвания, но доколкото не е представлявал страна по делото, реално не е 4 разполагал с възможност да влияе върху развитието на процеса. В проведеното първоинстанционно производство съдът е изпълнил служебното си задължение за изясняване на обективната истина съобразно избрания от подсъдимия ред, като в нито един момент не е ограничил правото на която и да е от страните да сочат или оспорват доказателства. Наред с това въззивното производство е образувано само по жалба на подсъдимия единствено в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, в която изрично се изразява съгласие с постановения акт по същество, вкл. и с наложеното наказание. Поради това с пълна сила важи забраната за влошаване на положението му, вкл. и при връщане на делото за ново разглеждане от предходната инстанция, което, преценено в съвкупност с правомощията на въззивната инстанция да измени присъдата и да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд, в максимална степен постига реализиране на правото му на защита.